Решение № 4932 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1797/2016 г.

Решение № 4932 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1797/2016 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на директора на Дирекция "Социално подпомагане-Люлин" - гр. София, срещу решение № 7715 от 09.12.2015 г. по адм. д. № 8796/2015 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, VIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора. Ответницата - Йоанна Даниелова Цанова от гр. София, чрез пълномощника си адвокат Иванчев, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 7715 от 09.12.2015 г. по адм. д. № 8796/2015 г., Административен съд - София-град, първо отделение, VIII състав, е отменил заповед № 91-ЗСПД-2373 от 17.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане-Люлин" - гр. София и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебния акт. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. От административната преписка по първоначалното дело се установява, че на 03.08.2015 г. Йоанна Даниелова Цанова е подала молба-декларация вх. № 91-ЗСПД-2373 до директора на Дирекция "Социално подпомагане-Люлин" - гр. София, за отпускане на еднократна помощ по чл. 8в ЗСПД, в която е посочила, че е осигурено лице. Към датата на подаване на молбата-декларация чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД, в ред. изм. - ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., поставя като условие за отпускане на еднократната помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, майката (осиновителката) да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Наличието на цитираната правопогасяваща предпоставка за Цанова се установява от регистъра на осигурените лица, находящ се на лист 6, гръб от първоначалното дело. Това е действащата към момента на упражняване на правото норма на материалния закон. Разликата с предишната редакция на цитирания текст е във въведената четвърта предпоставка. Обстоятелството, че детето Яна Викторова Ташкова е било родено на 23.06.2015 г., т. е. при действието на предходната редакция на текста, е обстоятелство, което в случая е правноирелевантно. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, каквато не е налице. Съдът не е съобразил също така, че правото по чл. 8в от ЗСПД се упражнява по реда, визиран в чл. 10, ал. 1 ЗСПД и чл. 16а ал. 2 от ППЗСПД, а именно чрез подаване на молба-декларация по образец. От анализа на посочените правни норми се налага изводът, че за да бъде упражнено претендираното право от страна на оспорващата по първоначалното дело, следва да бъде установено чрез представените и приложени към молба-декларация документи изпълнението на законовите изисквания за отпускане на такава помощ. Законосъобразността и правилността на административния акт трябва да се преценява спрямо материалния закон към момента на издаването му по правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК. Това е така, тъй като само с действащия към момента на издаването на акта закон административните органи, а и правните субекти като цяло, са били длъжни да съобразяват поведението си. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК е приложима с оглед изричната разпоредба на чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, която за неуредените с този закон въпроси, свързани с издаването, оспорването и изпълнението на административните актове, препраща към разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Стигайки до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което противоречи на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Делото е изяснено от фактическа страна, което дава възможност на касационната инстанция до постанови ново решение, по съществото на спора, с което предвид изложените в тези мотиви съображения, подадената жалба следва да бъде отхвърлена. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,