Решение № 10384 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6833/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на А. А. Х., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния му представител адвокат К. Рангелов. Жалбата е против решение 5246 от 20.05.2025 г., постановено по адм. дело 988/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представя два броя справки за актуалното обществено-политическо положение в Сирийската арабска република с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и МД-02-528 от 30.09.2025 г., които са приети като доказателства по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура прокурор Пиронева, дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. А. Х., гражданин на Сирия, срещу решение 2664/21.03.2025г. на председателя на ДАБ при МС. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на А. А. Х. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Съдът е счел, че правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е приел, че от оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Също така е прието, че заявената от оспорващия информация била подробно обсъдена от административния орган и последният правилно приел, че тя не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая. На следващо място, съдът e приел, че от страна на жалбоподателя не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Нямало изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и 8 от ЗУБ. Изхождайки от бежанската история на А. А. Х. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от А. А. Х. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки и подробно анализирайки събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на касатора. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В касационната жалба се извеждат по-скоро морално-психологически съображения за търсене на закрила. Настоящата инстанция споделя изцяло изложеното по този повод в атакуваното съдебно решение. Вследствие на проведеното с А. А. Х. интервю по реда на глава шеста, раздел I чл. 63а от ЗУБ, се обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. Няма информация в страната си по произход същото да е имало проблем заради религията или етноса си. Не е било арестувано, нито осъждано, не е членувало в политическа партия или организация, нито в религиозна общност. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Както бе споменато и по-горе, от страна на А. А. Х. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от А. А. Х. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Сирия. Административен съд София-град подробно е обсъдил данните, дадени със справки с вх. МД-02-160/14.03.2025 и МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Фактически е установено и че конфликтът не засяга територията на цялата държава. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите като доказателство в касационното производство справки с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и МД-02-528 от 30.09.2025 г. относно актуалното положение в страната. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. По отношение на принципа "non-refoulеment" (забрана за връщане), установен от чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), неоснователно е твърдението на касатора, че връщането му в държавата по произход ще бъде в нарушение на забраната за връщане. Установено е, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната си на произход Сирия поради наличието на заплаха за живота или свободата си или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния орган в тази насока се основават на приложените по делото твърдения на жалбоподателя, както и справки за актуалната ситуация в Сирия и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната, поради което не се установява принципът "non-refoulement" да е нарушен. По гореизложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение