Решение № 60120 от 1.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 344/2021 г.

Решение № 60120 от 1.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 344/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по реда на чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 607931 от 25.11.2020 г., подадена от Д. В. Д. от [населено място] и Л. В. Г. от [населено място], двете чрез пълномощника им адв. Ив. Г., за отмяна на влязло в сила решение № 278 от 29.11.2010 г. по гр. д. № 139/2010 г. на Смолянския районен съд. В молбата се поддържа, че по приключилото производство не е бил представен и обсъждан нотариален акт № 668/1975 г., удостоверяващ разпоредителна сделка на С. К. с първия етаж и 1/2 ид. ч. от избения етаж от жилищната сграда, построена на основание отстъпено право на строеж, в полза на сина й З. Б.. Това доказателство е от изключително съществено значение за спора относно принадлежността на правото на собственост след смъртта на З. Б. през 1977 г., тъй като изключва легитимацията на С. К. за собственик на вече разпоредения имот към момента на изповядане на сделката по нот. акт № 79/2008 г., въз основа на който е решен спора в актуваното съдебно решение. Според молителите ако този нотариален акт от 1975 г. беше представен по делото, изходът на спора за собствеността на процесния имот би бил друг с оглед последващите разпоредителни действия с него и наследствено правоприемство в полза на баща им, респ. в тяхна полза. С този документ същите са се снабдили след неговата смърт, поради което и с оглед значението му за спора за собствеността на първия жилищен етаж и преустроената изба в жилищната сграда, същите искат отмяна на влязлото в сила решение в тази му част, с която е уважен иска на Р. З. К. срещу наследодателя им В. С. Г. и А. А. Г. за собствеността на този имот. Ответницата Р. З. К., чрез адв. В. Р. първоначално оспорва възможността да се прецени основателността на молбата за отмяна с оглед унищожаване на делото поради изтичане на срока за неговото съхранение и липса на основание за възстановяването му. Впоследствие поддържа становище за липса на релевираното основание за отмяна с оглед на това, че представеният нотариален акт не би променил резултата по спора поради изминалия период от време, както и поради признаване от страна на наследодателя на молителите на правните последици на издадените впоследствие нотариални актове, легитимиращи праводателката на Р. К., както и нея, за собственици. Искането й е молбата да се остави без уважение и й се присъдят направените по делото разноски. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в настоящият си състав, като прецени доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното: Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 9.11.2011 год. с постановяване на определение № 411 по гр. д. № 707/2011 г. на ВКС, ІІ г. о. с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 10/2011 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен иска на Р. З. К. против В. С. Г. и А. А. Г. за собствеността на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], първия жилищен етаж с идентификатор ***** със застроена площ 85. 25 кв. м. и изба, преустроена в жилище със застроена площ 42 кв. м., с идентификатор ***** по кадастралната карта. Съдът приел, че Р. К. се легитимира за собственик на основание договора за продажба на имота от С. К. по представения нот. акт № 79/2008 г., като спорът е бил съсредоточен върху представителната власт по упълномощаването й от последната и релевираното възражение от ответниците за придобивна давност. От представеното съдебно удостоверение изх. № 107 от 20.01.2021 г. на Смолянския районен съд се установява, че гр. д. № 139/2010 г., по което е постановено решение № 278 от 29.11.2010 г., чиято отмяна се иска с подадената молба, е унищожено поради изтичане срока за съхранение по чл. 65, ал. 1 ПАС, обн. ДВ бр. 91 от 23.10.2020 г. Независимо от липсата на делото, по което е постановено атакуваното с молбата решение, с оглед приетото в постановеното определение № 539 от 13.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2356/2021 г. на друг състав на ІІ г. о. на ВКС, че е съществувала обективна възможност за преценка основателността на молбата, настоящият състав приема следното: Действително, от съдържанието на представените съдебни актове не се установява обсъждане на приложения към молбата за отмяна нотариален акт № 668 от 1975 г., макар и от данните в решенията да е видно, че ищцата Р. К. е продала наследството на баща й З. Б. на С. С. /негова сестра и нейна леля/ с договор от 1985 г., вписан на 11.03.1985 г. Представени и обсъждани са и последващи нотариални актове, в т. ч. и констативен такъв в полза на С. К. от 1989 г. относно имотите, предмет на разпоредителната сделка в полза на ищцата по делото Р. К.. Поддържаната от молителите теза се основава на значението на нотариалния акт от 1975 г. за спора относно принадлежността на правото на собственост след смъртта на З. Б. през 1977 г., тъй като изключва легитимацията на С. К. за собственик на вече разпоредения от нея имот към момента на изповядане на сделката по нот. акт № 79/2008 г. и легитимира за собственик приобретателката по продажбата на наследството на З. Б. от страна на дъщеря му Р., ищца в приключилото съдебно производство. Този факт е установен в него и е обсъждан в мотивите на решението по спора, а се установява и от представения договор от 11.03.1985 г., вписан на същата дата. Прието е, че предмет на продажбата на наследството са наследствените права на З. Б. – 1/3 ид. ч. от имота, но не и от жилищната сграда, която била изключителна собственост на С. К.. Действително, ако беше представен нотариалния акт № 668/1975 г. изводът относно предмета на продажбата на наследството на З. Б. би бил друг, но релевантен е въпросът дали това би променило изхода на спора по приключилото производство по гр. д. № 139/2010 г. на Смолянския районен съд с оглед останалите обсъждани в него доказателства. Ответниците в него – В. С. Г. и А. А. Г., не са се позовавали на този нотариален акт, независимо, че са оспорвали принадлежността на правото на собственост у праводателката на ищцата – С. К.. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Т. е. предвидената в тази законова разпоредба правна защита е за онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия процес. В случая, на тази защита не се позовава другата ответница в приключилото производство – А. Г., а наследниците на починалия ответник В. Г.. И двамата ответници в процеса не са релевирали продажбата по сега представения нотариален акт като релевантен факт по предявения срещу тях иск за собственост. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са както новооткрити, така и новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни по време на висящността на призводството, но не са могли да бъдат доказани именно поради липсата на тези документи. Настоящата хипотеза не е такава. Дори и незнанието на ответниците за този документ не може да обоснове наличие на релевираното основанието за отмяна, тъй като при нормално положена дължима грижа същият би могъл да бъде представен, още повече, ответниците са се позовавали на липса на собственост у праводателката на ищцата по приключилото дело. Следователно, непредставянето на нотариалния акт от 1975 г. по време висящността на приключилото производство не обосновава извод за основателност на молбата за отмяна, тъй като е неотносимо. С оглед обсъждането в съдебните актове по приключилото производство на представени писмени доказателства, установяващи право на собственост у прехвърлителката С. К. към по-късен момент - 1989 г., т. е. налице е период, достатъчен да обоснове извод за давностно владение в нейна полза /по нот. акт № 79 от 2008 г., на който основава правата си ищцата по това производство Р. К. /, е обоснован и изводът на решаващия съд за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот. Представеният сега нотариален акт не би могъл да има значение за този извод във влязлото в сила решение по спора за собствеността, тъй като с него се релевира нов факт, необсъждан в производството и обосноваващ съответна защита на другата страна. Дори и този факт да е имал значение за възникването, съществуването и погасяването на субективни права и задължения на страните в правоотношенията по спора за собствеността, той не е бил предмет на спора по влязлото в сила решение, поради което и е преклудиран с приключване на производството. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство за предприемане на друга, различна защита по приключил с влязло в сила решение спор, нито е средство за поправка на допуснати грешки и небрежност в осъществената такава, в частност при попълване на делото с релевантни факти и относими доказателства. Поради горните съображения подадената молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на спора молителите следва да заплатят на ответницата в настоящето производство направените от нея разноски в размер на сумата 1 200 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на л. 90 от настоящето производство. Водим от горното, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд