Решение № 1974 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9933/2014 г.

Решение № 1974 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9933/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Йордан Малчев Халачев от гр. Бургас против решение № 1007 от 10.06.2014 г. по адм. дело № 2836 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против решение № КПК-142/05.11.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 54б, ал. 1 от КСО, на чл. 68 от Регламент 1408/71 и Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и Съвета, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е решение № КПК-142 от 05.11.2013 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане № 021-00-3728-1 от 23.09.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Йордан Малчев Халачев от гр. Бургас е отпуснато парично обезщетение за безработица за времето от 17.09.2013 г. до 16.07.2014 г., в частта за определения дневен размер от 43.84 лв. Решението на Административен съд - Бургас, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 54б, ал. 1 от КСО. Съдът незаконосъобразно е приел, че за база на изчислението на паричното обезщетение за безработица служи реално полученото възнаграждение съгласно данните в разплащателните ведомости и подадените от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Поради това не е обсъдил представените по делото доказателства и доводите на осигуреното лице относно размера на дължимото от работодателя трудово възнаграждение съгласно сключения трудов договор, което следва да се вземе като база при определяне на осигурителния доход за периода. Неправилно съдът се е позовал на чл. 68 "Изчисляване на обезщетенията" от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14.06.1971 г., който е неотносим към спора предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е полагал труд в друга страна - членка на Европейския съюз и не се налага координация с друга национална система за социална сигурност. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО предвижда, че дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Ако осигурителят е внесъл осигурителни вноски върху доход, който е в по-нисък размер от дължимия съгласно приложимия закон, при определяне на паричното обезщетение се взема предвид този осигурителен доход, върху който се дължат вноски. При определянето на размера на паричното обезщетение за безработица осигурителният орган ползва не само данните по чл. 5, ал. 4, т. 1, но и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет (чл. 54а, ал. 7 от КСО, в сила до 31.12.2013 г.). Ако осигурителят е подал невярна информация, то той следва да я коригира и да внесе дължимите осигурителни вноски в пълен размер. В разглеждания случай размерът на паричното обезщетение е бил определен въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, съответстващи на разплащателните ведомости, но не са били ползвани данните от трудовите споразумения, подписани между работодателя "Реблис" ООД и работника Йордан Малчев Халачев. В последното двустранно подписано допълнително споразумение към трудов договор № 16/24.06.2009 г. е договорена месечна заплата от 1897 лв. Останалите представени по делото допълнителни споразумения от 01.01.2011 г. и 03.01.2012 г., в които е отразена основна месечна заплата съответно 1900 лв. и 1500 лв., не са подписани от работника. Съгласно приложеното към касационната жалба решение № 867 от 23.04.2014 г. по гр. дело № 10501/2013 г. на Бургаския районен съд исковете на работника против работодателя за изплащане на пълния размер на договореното трудово възнаграждение и на обезщетения по КТ ведно със законните лихви са били уважени в размер от 6535.74 лв. - неизплатена част от дължимите нетни трудови възнаграждения за периода 01.01.2012 г. - 17.09.2013 г.; 668.22 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези възнаграждения, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи съответното възнаграждение, до предявяването на иска на 29.11.2013 г.; 176.22 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2 работни дни за 2013 г. Гореустановените обстоятелства водят до извод, че оспорените административни актове са издадени при неправилно прилагане на материалния закон и в нарушение на административнопроцесуалното правило за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Като е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - Бургас е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспорените административни актове бъдат отменени, а преписката бъде върната на определеното длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО за ново произнасяне след изясняване на въпроса във връзка с действителния размер на среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който осигурителят дължи осигурителни вноски във фонд "Безработица" съгласно двустранно сключените споразумения към трудовия договор и съдебното решение по иска на работника за изплащане на договорените трудови възнаграждения в пълен размер. При непредставен списък на разноските искането на жалбоподателя следва да бъде уважено за служебно установения размер от 450 лв. за съдебно-счетоводна експертиза. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,