Решение № 8618 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12721/2016 г.

Решение № 8618 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12721/2016 г., V о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП), чрез процесуалния му представител юрк. Иванова, срещу решение № 91/16.09.2016 г., постановено по адм. дело № 72/2016 г. по описа на Административен съд-К., с което е отменена заповед № ЗЦУ-382/4.04.2016 г. на касатора, за прекратяване на служебното правоотношение на В. Г. Г., поради несъвместимост. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. Г. Г., чрез процесуален представител адв. Чилова, АК-К., в писмено възражение оспорва касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложени списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на В. Г. Г., против издадената от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите заповед № ЗЦУ-382/04.04.2016 г., с която, считано от 7.04.2016 г., е прекратено служебното му правоотношение на длъжността "старши инспектор по приходите" в сектор "Проверки", отдел "Проверки", дирекция "Контрол" при ТД на НАП-П., ИРМ - К., на основание чл. 9, ал. 8, вр. ал. 4 ЗНАП, тъй като служителят е представлявал търговски дружества в период на временно отстраняване от служба. За да отмени заповедта, първоинстанционният съд е изложил съображения, че оспорваният акт е издаден от компетентен административен орган - изпълнителният директор на НАП, който е орган по назначаването на държавните служители на агенцията, но в противоречие с материалния закон. Приел е, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение - 7.04.2016 г., не е била налице несъвместимост по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗНАП, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл, тъй като с нотариална покана от 25.11.2015 г., връчена на Г. на 2.12.2015 г., са оттеглени правомощията му да бъде търговски пълномощник на "Е. Д. А." ЕООД, в каквото качество са му възложени права по други 13 броя пълномощни. Така постановеното решение е правилно. Възникването на служебното правоотношение с НАП е свързано с наличието на законоустановените изисквания за постъпване на държавна служба, като условията за назначаване са регламентирани в чл. 7, ал. 1 ЗДСл по силата на препращащата разпоредба на чл. 9, ал. 4 ЗНАП, а чл. 7, ал. 2 ЗДСл регламентира пречките за заемане на държавна служба в агенцията. Нормата въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес. Н. за изпълнение на държавна служба може да съществува при възникване на правоотношението или да се породи впоследствие, при осъществяване на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 5, ЗНАП. Наличието й е основание за едностранно прекратяване на правоотношението със служителя на агенцията без предизвестие (чл. 9, ал. 8 ЗНАП). Според правната регламентация в ЗДСл в случаите, когато държавният служител в противоречие с изискванията на чл. 7 ЗДСл е назначен на служба, служебното му правоотношение също може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването (чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл), т. е. законът изрично изисква несъвместимостта да съществува през цялото действие на служебното правоотношение между страните. Безспорно е обстоятелството, че в периода 23.04.2013 г. - 4.12.2015 г., на В. Г. Г. е наложена принудителна административна мярка "временно отстраняване от служба" поради образувано (и в последствие прекратено) досъдебно производство. С налагането на тази мярка обаче не се прекратяват служебните правоотношения на между Г. и Агенцията, като лицето продължава да има качеството държавен служител. Действително в периода 3.12.2013 г. - 25.11.2015 г. служителят е представлявал "Е. Д. А." ЕООД и във връзка с тези функции е бил упълномощен да представлява 10 различни юридически лица, което противоречи на изискването на чл. 9, ал. 4 ЗНАП, вр. чл. 7 ал. 2, т. 2 ЗДСл и представлява несъвместимост. Към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение обаче, абсолютната пречка за заемане на длъжността е отпаднала, тъй като с нотариална покана № 22462/25.11.2015 г., връчена на Г. на 2.12.2015 г., е оттеглено упълномощаването му да действа като представляващ дружеството. По този начин е отпаднал правопрепятстващият юридически факт за съществуването на служебното правоотношение, поради което при постановяване на процесния акт, не е налице несъвместимост. Във връзка с аргументите в касационната жалба за невярна дата на връчване на нотариалните покани следва да се посочи, че по искане на процесуалния представител на изпълнителния директор на НАП пред първоинстанционния съд е проведеното производство по чл. 193, ал. 3 ГПК, в което касаторът не е оборил истинността им. Решаващият съд въз основа на верен и точен анализ на установените факти по делото е достигнал до правно обоснования извод за липсата на елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 9, ал. 8 ЗНАП, във връзка с чл. 9, ал. 4 ЗНАП и чл. 7 ал. 2, т. 2 ЗДСл, чието кумулативно наличие е предпоставка за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед изложеното, като е отменил заповедта, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, при постановяването му не са допуснати и нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноските за тази инстанция в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Искането е направено своевременно и разноските са доказани по своя размер, съгласно приложен списък и писмени доказателства за извършено плащане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение