Решение № 2725 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9751/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. С. П., чрез процесуален представител адв. В. Попов, подадена срещу решение 6748 от 29.05.2024 г., постановено по адм. дело 876/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. С. П. срещу Заповед СИ29-РД05-1/08.01.2024 г. на началника на Военна академия Г. С. Раковски, с която е временно отстранена от длъжност като военнослужещ във връзка с отнето валидно разрешение за достъп до класифицирана информация. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е отчел, че К. П. е лектор по психология и не борави със секретна информация, както и че никога не е ползвала такава. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Не претендира разноски. Ответникът началника на Военна академия Г. С. Раковски, чрез процесуалния представител юрк. Монова, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Иска обжалваното решение като законосъобразно да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед СИ29-РД05-1/08.01.2024 г. на началника на Военна академия Г. С. Раковски, с която е временно отстранена от длъжност като военнослужещ във връзка с отнето валидно разрешение за достъп до класифицирана информация. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на които от фактическа страна е установил следното: С договор за военна служба 3582/26.05.2010 г. К. С. П. е назначена на работа във Военна академия Г. С. Раковски, като на основание чл. 11, ал. 2, т. 1 и чл. 54 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) същата има издадено разрешение за достъп до класифицирана информация 166680/30.11.2021 г. с ниво Секретно. К. С. П. е военнослужещо лице, което по основното си трудово правоотношение заема длъжността Асистент в катедра Психология и лидерство във факултет Национална сигурност и отбрана на Военна академия Г. С. Раковски . С акт за отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация 155/02.06.2023 г. до ниво Секретно, издаден от председателя на ДАНС разрешението за достъп до класифицирана информация на П. е отнето на същата посочена дата, на основание чл. 11, ал. 3, т. 1 и чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗКИ. Със Заповед СИ29-РД05-1/08.01.2024 г. на началника на Военна академия Г. С. Раковски, П. е отстранена временно от длъжност на военнослужещ, като основание за това е отнетото валидно разрешение за достъп до класифицирана информация. С писмо изх. И-73/15.02.2024 г. председателят на Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) е уведомил началника на Военна академия Г. С. Раковски, че с решение 13-II-7/15.02.2024 г., на основание чл. 66, ал. 2 от ЗЗКИ, е отхвърлена жалбата на П. срещу административен акт Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация 155/02.06.2023 г. до ниво Секретно, издаден от председателя на ДАНС. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства, които е кредитирал. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Решението е правилно. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1 Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), лицата, които бъдат назначавани на военна служба задължително следва да отговарят на определени изисквания, като според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 2 и ал. З от Правилника за прилагане на Закона за отбраната на въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ), едно от задължителните изисквания по длъжностна характеристика, на които следва да отговарят военнослужещите лица при заемане на определената за тях длъжност, е същите да притежават съответното ниво за достъп до класифицирана информация. Съдът е обсъдил, че от приложената по делото длъжностна характеристика на Асистент в катедра Психология и лидерство, на Военна академия Г. С. Раковски, основните задължения на военнослужещия, заемащ тази длъжност, са свързани с преподаване и разработване на лекции, за което всякога е необходимо задължително използване на справочни и информационни документи, част от които са класифицирани. Горното се отнася и до разработването на дисертационен труд, който освен боравенето с документи, притежаващи ниво на секретност, предполага и ползване и анализ на сведения представляващи служебна тайна. Поради което АССГ правилно приема, че отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация с 166680/30.11.2021 г. на П., чрез издадения акт Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация с рег. 255/02.06.2023 на Държавна агенция Национална сигурност, обуславя практическа невъзможност на служителя да осъществява поставените му задачи. Разпоредбата на чл. 158а от ЗОВСРБ закрепя, че военнослужещият може да бъде временно отстранен от длъжност, когато му бъде отнет или отказан достъпът до класифицирана информация, ако заеманата длъжност изисква такъв достъп. В конкретния случай изискванията за заеманата длъжност от П. предпоставят наличието на разрешение за достъп по класифицирана информация, като с отнемането на достъпа до класифицирана информация на практика е невъзможно П. да изпълнява своите професионални задължения. Съгласно чл. 158а, ал. 2 ЗОВСРБ, когато актът, с който е отнет или е отказан достъпът до класифицирана информация на военнослужещия, бъде отменен, военнослужещият се възстановява на длъжността. Времето на отстраняването се зачита за служебен стаж по този закон и се дължи обезщетение в размер на възнаграждението му за периода на отстраняването. Ето защо първоинстанционният съд правилно приема, че с издаване на оспорената заповед не са нарушени права и интереси на П., които да са по-големи от най-необходимото за целта, за която е издаден административния акт. От цитираната по-горе разпоредба става ясно и това, че съдебното оспорване на акта на ДКСИ и резултатът от това оспорване в случая са ирелевантни за правния спор, защото отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация има незабавно действие съгласно закона. Вярно е, че органът действа в условията на дискреция може да отстрани, без да е длъжен, като водещото в неговата преценка по целесъобразност е единствено първоначалното отнемане на разрешението за допуск до съответното ниво на класифицирана информация на военослужещия. Касационните основания за необоснованост на решението са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. Доводите на жалбоподателката и представените от нея пред касационната инстанция писмени документи във връзка със здравословното й състояние са ирелевантни за настоящия спор. Същото се отнася и за доказателствата по отношение на съдебното производство по оспорване решението на ДКСИ. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението с правно основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид правната и фактическа сложност на делото, следва да бъде определен в размер на размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение