Решение № 8395 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1615/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Н. Ненков против Решение 6276 от 11.11.2020 г., постановено по адм. дело 6108/2020 г. от Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, като вместо него да се постанови ново по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт на КЕВР. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Електроразпределение Север АД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, чрез пълномощника адв. Л. Мачева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Ответната страна Т. Кръстева не изразява становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде отменено. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение Ж-388 от 05.06.2020 г., постановено от КЕВР по адм. преписка, образувана по жалбата на Електроразпределение Север АД, с което на дружеството са дадени следните задължителни указания: 1. В седемдневен срок от получаване на решението да анулира начислените на основание констативни протоколи с 1701924/03.12.2019 г. и 135/05.02.2020 г. количествата електрическа енергия, отразени в Становище за начисление на електрическа енергия от 14.02.2020 г. и Фактура 0106132870/17.02.2020 г. , издадени на Т. Кръстева за клиентски 1700160715, за обект с абонатен 0102907397, находящ се на адрес гр. Русе, [адрес]. В седемдневен срок след извършените действия по т. 1 да уведоми Комисията за тях. С Решение 6276 от 11.11.2020 г., постановено по адм. дело 6108/2020 г. от Административен съд София-град, по жалба на Електроразпределение Север АД е отменено Решение Ж-388 от 05.06.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на дружеството са дадени следните задължителни указания: 1. В седемдневен срок от получаване на решението да анулира начислените на основание констативни протоколи с 1701924/03.12.2019 г. и 135/05.02.2020 г. количествата електрическа енергия, отразени в Становище за начисление на електрическа енергия от 14.02.2020 г. и Фактура 0106132870/17.02.2020 г., издадени на Т. Кръстева за клиентски 1700160715, за обект с абонатен 0102907397, находящ се на адрес гр. Русе, [адрес]. В седемдневен срок след извършените действия по т. 1 да уведоми Комисията за тях. Със същото решение е осъдена КЕВР да заплати на дружеството разноски по делото. Въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка съдът е направил извод за основателност на оспорването. Приел е, че обжалваното пред него решение на КЕВР е постановено от компетентен административен орган, в рамките на материалната му компетентност, при спазване на установените процесуални правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, но при липса на мотиви и обоснованост. Първостепенния съд е приел, че не става ясно от мотивите на решението на КЕВР кои свои задължения е нарушило дружеството произтичащи от ЗЕ, подзаконовите нормативни актове или от лицензията. Според съдът не се посочват и произтичащи от лицензията задължения, които дружеството не е изпълнило. Счел е още, че макар да е в правомощията на КЕВР да одобрява общите условия на договорите (чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ), споровете относно изпълнението на клаузите на тези договори са гражданскоправни и следва да се разглеждат по реда на ГПК. Въз основа на това съдът е направил извод, че дадените задължителни указания от КЕВР не съответстват на материалния закон и поради това е отменил решението на Комисията. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция счита, че първостепенния съдът е изложил изводи, които не са съобразени с приложимия материален закон. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че Решението на КЕВР е немотивирано и необосновано, тъй като волята на административния орган не е ясно изразена и по- конкретно - не е ясно от мотивите на решението кои задължения е нарушило дружеството, произтичащи от ЗЕ, подзаконовите нормативни актове или от лицензията. Правилна е направената от първоинстанционния съд преценка, че спорното решение на КЕВР е издадено от компетентен държавен орган. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. В съответствие с чл. 22, ал. 7 ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60 ЗЕ. В изпълнение на тази делегация е приета Наредба 3 от 21.03.2013 г. По чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. неразделна част от лицензията са утвърдените общи условия на договори. Наред с това, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗЕ Комисията провежда контрол за спазване на условията по издадените лицензии. Съгласно чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г., когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства Комисията установи, че жалбата е основателна, тя с решението си дава задължителни указания и определя подходящ срок за изпълнението им. Аналогична е и разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗЕ, според която когато Комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Със спорното решение Комисията е дала задължителни указания на Електроразпределение Север АД в седемдневен срок от получаване на решението да анулира начислените на основание констативни протоколи с 1701924/03.12.2019 г. и 135/05.02.2020 г. количествата електрическа енергия, отразени в Становище за начисление на електрическа енергия от 14.02.2020 г. и Фактура 0106132870/17.02.2020 г., издадени на Т. Кръстева за клиентски 1700160715, за обект с абонатен 0102907397, находящ се на адрес гр. Русе, [адрес]. В седемдневен срок след извършените действия по т. 1 да уведоми Комисията за тях. В изпълнение на правомощията си КЕВР следи за законосъобразното провеждане на процедурата, в резултат на която би могло да се преизчисли ползваното количество електрическа енергия. В този смисъл Комисията е издала решението в съответствие с предписанието на чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ, във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. В конкретния случай оспореният административен акт е мотивиран с неспазване процедурата по чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ, която предвижда съставеният констативен протокол да бъде изпратен от оператора на съответната мрежа до ползвателя, в съответствие с предоставените с предоставените данни за контакт в седмодневен срок от съставяне на протокола, а в случая констативният протокол е изпратен много по-късно от датата на съставянето му, като с това е нарушена процедурата по чл. 49 ПИКЕЕ. С това е нарушена процедурата по чл. 49 ПИКЕЕ като изводите на административния орган са мотивирани и обосновани. От доказателствата по делото е безспорно установено, че Електроразпределение Север АД не е спазило процедурата разписана в чл. 49 ПИКЕЕ, доколкото Констативен протокол 1701924 е съставен на 18.11.2019 г., а е изпратен до Т. Кръстева на 17.02.2020 г. (3 месеца след издаването му) в нарушение на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ. Настоящата инстанция следва да отбележи, че предвидения 7 дневен срок в чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ е с уведомителен характер и е предвиден с цел, при отсъствие на потребителя, същия в кратък срок от време да бъде запознат с резултатите от извършената проверка на елетроизмервателния уред за да може своевременно да защита правата си. В тази връзка, както правилно е посочил и касаторът, този порок на процедурата не може да бъде саниран , поради което е правилен изводът на КЕВР, че дружеството следва да анулира начислените количества електрическа енергия. След като е доказано, че изискванията на ПИКЕЕ не са били спазени, то корекция на потребената електроенергия не може да се извърши. Дадените от КЕВР указания са задължителни и ответникът следва да ги изпълни. Водим от изложеното, настоящата инстанция счита, че КЕВР е взела аргументирано и законосъобразно решение, на база изготвения подробен писмен доклад и проучване на всички обстоятелства и законосъобразно е приела, че са налице нарушения при предоставянето на електрическа енергия, като е дала задължителни указания за отстраняването им. По изложените съображения, решението на Административен съд София- град следва да бъде отменено и вместо това оспорването на Електроразпределение Север АД да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора, направеното искане от касатора е основателно и следва да бъде уважено, като бъде осъдено Електроразпределение Север АД да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за двете инстанции, определени съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение