Решение № 16267 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7410/2018 г.
ВАСV отделение27.12.2018 г.докладчик Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2946/02.05.2018 г. по адм. дело № 1249/2018 г. на Административен съд - София-град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 16267 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7410/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Тодоров, жив. в [населено място], срещу решение № 2946/02.05.2018 г. по адм. дело № 1249/2018 г. на Административен съд - София - град в частта му, с която е отхвърлена частта от жалбата му срещу изричен отказ №ОИ -17/21.11.2017 г. на главния инспектор на инспектората към ВСС да предостави достъп до обществена информация на С. Тодоров по т. 1 и т. 2 от негово заявление от 07.11.2017 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки, че обжалваната част от съдебното решение е неправилна - необоснована и противоречаща на процесуалните правила, иска отмяната й, връщане на делото за ново разглеждане от АССГ и обявяване на нищожност на отказа на главния инспектор по т. 2. Ответникът по касационна жалба - главният инспектор на инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмено становище, иска оставяне в сила на решението в обжалвана част. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението, АССГ е приел за установено, че главният инспектор на инспектората към ВСС е бил сезиран със заявление по ЗДОИ от С. Тодоров, в което в 3 точки се иска предоставяне на достъп до информация. По т. 1 ответникът е посочил, че не може да му предостави резултатите и лекарските заключения от периодично организираните задължителни медицински прегледи за служителите в Инспектората, включващи елементите, посочени в приложение № 5 към Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи, издадена от министъра на народното здраве, тъй като тази информация съставлява лични данни, касаещи здравето, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). По т. 2 от заявлението главният инспектор е уведомил Тодоров, че в ИВСС не се създава, събира или съхранява за психическата годност и последния преглед за психично здраве на инспекторите и служителите в ИВСС, както и че за ИВСС няма нормативно задължение да създава или поддържа такава информация. АССГ е приел, че в частта по т. 1 главният инспектор правилно е преценил исканата информация, като такава за лични данни, която не се предоставя по реда на ЗДОИ, а само по реда на ЗЗЛД и само при изчерпателно посочените в чл. 5, ал. 2 ЗЗЛД изключения от забраната за предоставяне. По жалбата срещу т. 2 от писмото на главния инспектор АССГ е анализирал разпоредбите на чл. 42, ал. 3 ЗСВ във връзка с чл. 162, т. 6 от ЗСВ и е достигнал до извода, че изискуемите от закона доказателства, че кандидатите за инспектори при избирането им не страдат от психично заболяване се съхраняват в Народното събрание, а относно последният преглед за психично здраве няма нормативно задължение за ИВСС да събира и съхранява такава информация, поради което в тази си част писмото има характер на уведомление по чл. 33 ЗДОИ. Решението е правилно. Правилна е преценката на АССГ по т. 1 от обжалваното пред него писмо на главния инспектор, че данните за здравето на инспекторите и служителите в ИВСС представляват лични данни по смисъла на чл. 2 ЗЗЛД, а съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗЛД е забранена обработката на личните данни, които се отнасят до здравето, с изключение на хипотезите на чл. 5, ал. 2 ЗЗЛД, които не включват осигуряване на достъп до тези данни по реда на ЗДОИ. Нещо повече - в чл. 2, ал. 5 ЗДОИ изрично е посочено, че ЗДОИ не се прилага за достъпа до лични данни, поради което правилна е преценката на АССГ за законосъобразно постановен отказ за достъп до информация по т. 1. По отношение на т. 2 АССГ е извършил анализ на приложимото материално право и законосъобразно е стигнал до извода, че за кандидат - инспекторите се изисква да имат магистратски стаж, а за магистратите - на основание чл. 162, т. 6 ЗСВ - да не страдат от психично заболяване. Доказателствата, че към момента на избирането им за инспектори отговарят на тези изисквания следва да се съхраняват в Народното събрание, което съгласно чл. 46 ЗСВ избира инспекторите. Що се отнася до последния преглед за психическо здраве ИВСС няма нормативно определено задължение да събира и съхранява подобни лични данни, поради което правилен е изводът, че в тази си част писмото на главния инспектор няма характер на отказ за предоставяне на обществена информация. Тъй като данните за психичното здраве също са данни за здраве и лични данни, към които ЗДОИ е неприложим, за ИВСС не е съществувало задължение да препрати заявлението по реда на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ по местонахождението на информацията. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение