Решение № 10063 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8221/2026 г.

Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), приложими на основание чл. 216, ал. 7 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по касационна жалба на „Зауба“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор З. Андреев, чрез процесуалния представител адв.Георгиев, против решение №757 от 06.08.2026г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията (Комисията, КЗК) по преписка № КЗК-594/2026 г. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 от ЗОП. Направено е искане за отмяна на решението на КЗК и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде съобразено влязлото в сила решение №2192/25.022026г. по адм. д. №323/2026 г. на Върховен административен съд (ВАС). Направено е искане за присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - заместник-кметът на Столична община, чрез главен юрисконсулт Кацева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде отхвърлена, както и да бъде оставено в сила обжалваното решение на КЗК. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, за която оспореното решение е неблагоприятно и в преклузивния срок по чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване на решение № D56209632/17.06.2026 г. на заместник-кмета на Столична община, оправомощено лице по чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗОП, съгласно заповед № СОА26-РД09-2392/06.03.2026 г. на кмета на Столична община, за прекратяване на „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична община по седем обособени позиции“, в частта по обособена позиция № 1 – Първа зона - райони: „Средец”, включително следните улици и булеварди в обособено трасе „Тракия“: - бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ от бул. „Черни връх“ до пл. „Орлов мост“/ двете посоки/, пл. „Орлов мост", бул. „Цариградско шосе" от пл. „Орлов мост" до „Околовръстен път" /двете посоки / без локални платна, бул. „Брюксел" от бул. „Цариградско шосе" до ул. „Мими Балканска“ - двете посоки и новоизградената връзка към Терминал 2 до ул. „Продан Таракчиев“. В обособеното трасе се включват и прилежащите пътни връзки към посочените булеварди; „Лозенец” и „Студентски”, открита с решение № F658987/05.06.2025 г. на възложителя, публикувана в ЦАИС ЕОП под номер 00087-2025-0113. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразността на обжалвания акт, по-конкретно - че решението противоречи на принципите за публичност и прозрачност поради липсата на изложени в него, достатъчни, адекватни и конкретни мотиви, обосноваващи прекратяване на процесната процедура при условията на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП. Конкретните доводи, изложени в жалбата на „Зауба“ ЕАД се свеждат до противоречие с постановено решение № 2192/25.02.2026 г. по адм. д. № 323/2026 г. на ВАС, четвърто отделение. С това решение е отменен акта на възложителя за прекратяване на обособена позиция № 1 и върната преписката на възложителя за продължаване на процедурата от етап „класиране на участниците и определяне на изпълнител“. За да постанови този резултат, ВАС приел първото прекратяване за незаконосъобразно, тъй като решение № D50157010/12.11.2025 г. на заместник-кмета на Столична община е немотивирано. С настоящето обжалвано решение, Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение жалбата на „Зауба“ ЕАД. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспореното решение, органът по преразглеждане приел, че след извършената проверка на наличните по преписката данни и документи е установено, че в оспореното решение за прекратяване са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват издаването от възложителя решение за прекратяване и да показват тяхната относима връзка с основанията за прекратяване на процедурата, предвидени в чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП. Комисията приела, че решение № D56209632 от 17.06.2026 г., с което повторно се прекратява процедурата на основание чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП не противоречи на решение № 2192/25.02.2026 г. по адм. д. № 323/2026 г. на ВАС, четвърто отделение. Посочила, че с решението на ВАС не е разпоредено задължително сключване на договор, а процедурата се връща на определен етап (класиране), като по този начин не се предопределя крайния акт и не се отнема правото на възложителя да вземе ново решение за прекратяване. КЗК приела, че в случая, възложителят е реализирал законосъобразно предоставената му от законодателя възможност за преценка, в рамките на оперативна самостоятелност, за прекратяване на процедурата. Посочила, че разпоредбата на чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП има диспозитивен характер и възложителят действа в условията на свободна, автономна преценка дали да завърши процедурата с определяне на изпълнител, или да я прекрати, стига да са изложени мотиви. КЗК отхвърлила твърдението на „Зауба“ ЕАД, че възложителят е възпроизвел механично старите мотиви, тъй като в новото решение, не се позовава на „висока цена“, а на обективна липса на състезателност на етап ценови предложения, което не позволява пазарно сравнение по заложения критерий „най-ниска цена“. КЗК приела, че възложителят обосновано не е приел доклада на комисията, като е изложил доводи за изключителната сложност на район „Средец“, в който се намира централната част на града, включително и историческия център на града, включващо интензивно почистване 2-3 пъти на ден, което оправдава различен подход спрямо другите обособени позиции по поръчката. КЗК е отчела и обстоятелството, че възложителят е изложил и мотиви в защита на обществения интерес, като общината е подсигурила чистотата на града чрез допълнително споразумение до провеждането на нова процедура и не поставя в риск гражданите. По тези мотиви Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение жалбата на „Зауба“ ЕАД. Обжалваното решение на КЗК е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи основания, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на относимата нормативна уредба, след задълбочено обсъждане на доводите на жалбоподателя и на правнорелевантните факти, органът по преразглеждането е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. Касаторът не оспорва компетентността на органа, издал акта, спазването на формата и процедурата по неговото постановяване. С касационната жалба се оспорват правните изводи на КЗК, които касационната инстанция намира за правилни и обосновани, поради което по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК може да препрати към мотивите на първоинстанционния орган. С оглед надлежното мотивиране на акта касационните оплаквания ще бъдат разгледани, както следва по-долу, като изрично на първо място се посочи, че Комисията се е произнесла в съответствие с чл. 196, ал. 3 от ЗОП по отношение на законосъобразността на решението на възложителя. На следващо място е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 207 от ЗОП проучването по преписката пред КЗК обхваща обстоятелствата, посочени с иницииращата производството пред КЗК жалба и съответно твърденията, предявени в законоустановения срок по чл. 197, ал. 1, т. 7, б. "а" ЗОП, както законосъобразно е посочено в решението на КЗК. В касационната жалба на практика са наведени оплаквания, идентични с тези по първоначалната жалба за извършени нарушения от страна на възложителя, но вече посочени като касационни основания за отмяна на това решение. КЗК е изложил мотиви, които обратно на твърдението на касатора кореспондират с конкретните фактически обстоятелства по преписката. Във връзка с изложените от касационния жалбоподател доводи, които основно се свеждат до това, че при постановяване на повторното решение за прекратяване на възлагателната процедура не са образени мотивите на решение №2192 от 25.02.2026г., постановено по адм.д.№323/2026г на ВАС, следва да се отбележи, че е налице съществено изменение на фактическата обстановка, тъй като с окончотелното съдебно решение е потвърдено като законосъобразно отстраняването на участникса Консорциум „Чистота Средец“, т.е при новата преценка за наличие на основание за прекратяване на процедурата на основанието по чл.110, ал.2, т.2 от ЗОП е налице само една подходяща оферта. Следва също така да се отбележи, че с влязлото в сила решение на ВАС е прието, че за да бъде извършена законосъобразна преценка дали дадена цена е висока или ниска, следва да е налице съпоставим измерител, спрямо който да се направи оценка на предложената цена. В този смисъл е направен извод, че в прекратителната част на обжалваното решение такива критерии и обективни съпоставими мерки липсват, което го прави необосновано. На следващо място ВАС приел, че в останалата част прекратителното решение на възложителя е немотивирано, доколкото възложителят изобщо не е обсъдил доклада на комисията. При издаване на настоящето решение за прекратяване възложителят изцяло се е съобразил със задължителните указания на ВАС, като е съобразил акта си с мотивите на влязлото в сила съдебно решение. Поради това решението на КЗК, с което тази законосъобразност е потвърдена, се явява правилно. В оспореното пред КЗК решение на зам.кмета на Столична община са изложени подробни мотиви за прекратяване на процедурата на основание чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП. Изрично е посочено че, след извършена самостоятелна преценка по чл. 106, ал. 6 и чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП, възложителят не приема предложението на комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП за определяне на изпълнител, обективирано в доклада на комисията. Неприемането на доклада на комисията в посочената част от страна на възложителя, представлява решение, взето от възложителя в резултат от неговата самостоятелна и независима преценка, извършена въз основа на предмета, стойността, обществената значимост и спецификата на поръчката, както и с оглед необходимостта от гарантиране на ефективно разходване на публичните средства. Макар формално да е налице допустима оферта, възложителят приема, че в процедурата не е осигурена реална конкурентна среда, съответстваща на характера, значимостта, предмета и прогнозната стойност на обществената поръчка. В мотивите на оспореното решение възложителят приема, че поръчката е със значителен финансов ресурс и дългосрочен характер, поради което е длъжен да осигури в максимална степен спазването на принципите по чл. 2, ал.1 от ЗОП, а именно: публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, както и ефективно разходване на публичните средства. Изрично е посочено, че при съобразяване на мотивите на решение № 2192 от 25.02.2026 г., постановено по адм. дело № 323/2026 г. следва да се вземе предвид, че решението на възложителя по Обособена позиция № 1 не следва да бъде обвързано с решенията на възложителя по Обособени позиции № 2, 4 и 5, в които определеният за изпълнител участник е единствения допуснат до класиране и оценка, при отстраняване на останалите оферти като неподходящи, тъй като съществуват редица специфики в Обособена позиция № 1 спрямо посочените Обособени позиции № 2, 4 и 5, а именно: - в Обособена позиция № 1 дейностите, включени в предмета на обществената поръчка, следва да бъдат изпълнявани на територията и на район „Средец”, в който се намира централната част на града, включително и историческия център на града, като това от своя страна налага събирането на контейнерите с отпадъци да се извършва по два пъти на ден, а в определени периоди от годината и по три пъти на ден, съобразно натовареността на града; - в централната част на града, която е включена в Обособена позиция №1, точките, от които се събират отпадъците са по-малки, поради по-тесните улици, големият трафик и големият брой паркирали автомобили по уличната мрежа; - в централната част на града, която е включена в Обособена позиция № 1, вместимостта на разположените контейнери и кофи за отпадъци е по-малка; - в централната част на града, която е включена в Обособена позиция № 1, ръчно метене на улиците се възлага много по-често и понякога се извършва по повече от един път на ден. Съобразявайки тази специфика на района по Обособена позиция №1, възложителят према, че при ново възлагане ще се създадат предпоставки за по-широко участие на икономически оператори и постигане на по-висока степен на конкуренция, което от своя страна би гарантирало по-ефективно разходване на средствата и по-добра защита на обществения интерес. Видно е, че в решението на възложителя са налице достатъчни мотиви, обосноваващи приложението на разпоредба чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП. Установено е, че за участие в обявената процедура има само една подходяща оферта. Мотивите на възложителя са с оглед постигане на ефективност при разходване на обществени средства чрез осигуряване на конкурентна среда. Безспорно ефективността в разходване на обществени средства би се гарантирала в по-голяма степен когато е налице възможността да бъдат оценени повече от една подходяща оферта. Ето защо, законосъобразно възложителят е взел решение да прекрати процесната обществена поръчка, при наличие на условията по чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП. При наличие на влязло в сила решение на Върхоовния административен съд със задължителни указания, които не са за избор на изпълнител, а за нейното продължаване от конкретно посочен етап на процедурата, възложителят е бил длъжен да се съобрази с тях, като извърши посочените в него действия от етапа, на който е върната. Съгласно разпоредбата на чл.106, ал.6 от ЗОП след утвърждаване на доклада на комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП възложителят издава решение за избор на изпълнител или за прекратяване на процедурата. С решението на Върховния административен съд е посочен именно този етап от процедурата, като в рамките на предоставената оперативна самостоятелност възложителят може да избере една от двете възможности за приключване на процедурата. В случая с мотивирано решение възложителят е взел решение за прекратяване на процедурата. Взетото решение е в рамките на предоставаната дискреция, като е спазено изискването на чл.110, ал.2 от ЗОП за излагане на подробни, обосновани и относими мотиви. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на касационния жалбоподател, че крайната цел на една процедура е изборът на изпълнител и своевременното сключване на договор. С разпоредбата на чл.110 от ЗОП са уредени хипотези при които по решение на възложителя възлагателната процедура приключва с акт за прекратяване, като в хипотезите на чл.110, ал.1 от ЗОП прекратяването е предвидено като императивно приключване на процедурата с решение за прекратяване. В хипотезите на чл.110, ал.2 от ЗОП основанията за прекратяване са предоставени на преценката на възложителя, при императивното изискване за мотивираност на решението за прекратяване. Никъде в решение № 2192/25.02.2026 г. постановено по адм. д. №323/2026 г. на ВАС – нито в мотивите, нито в диспозитива, не е указано на възложителя да избере „Зауба“ ЕАД за изпълнител по обществената поръчка. Подобно указание би ограничило признатата от закона оперативна самостоятелност на органа, регламентирана в чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП. С решение № 2192/25.02.2026 г. постановено по адм. д. №323/2026 г. на ВАС действително са изложени мотиви, че крайната цел на една процедура е избора на изпълнител и своевременно сключване на договор, а не нейното прекратяване. Но това е направено, за да се обоснове, че е необходимо излагане на достатъчно конкретни мотиви, които да обосноват тезата, че въпреки осъществените до момента разходи и наличието на конкуренция при провеждането на обществената поръка, е по-целесъобразно, по съответни относими и реални фактически причини, процедурата да бъде прекратена. Така дадените указания в решение № 2192/25.02.2026 г. постановено по адм. д. №323/2026 г. на ВАС са за излагане на мотиви защо възложителят е избрал съответното решение, а не че той следва да вземе конкретно решение и да избере изпълнител. Следва да бъде посочено, че в решение № 2192/25.02.2026 г. постановено по адм. д. №323/2026 г. на ВАС, съдът не е върнал преписката на възложителя да извърши възлагателни действия, т. е. да избере за изпълнител по ОП 1 „Зауба“ ЕАД. Такъв извод не следва нито от мотивите към решението на ВАС, нито от неговия диспозитив. Дадените указания са за продължаване на процедурата в смисълът, който е вложен в чл. 108 от ЗОП - процедурата да бъде продължена като административна процедура, независимо от начина, по който ще завърши: дали с избора на изпълнител, или с нейното прекратяване. В случая са били налице всичките законови предпоставки за прекратяване, затова решението на възложителя не е незаконосъобразно, както правилно е приела КЗК. Законодателят предоставя самостоятелна възможност на възложителя да извърши преценка на конкретната ситуация и да реши да продължи процедура при един участник, или да я прекрати. Аспектите на преценката са различни и зависят от предмета на поръчката; средствата, с които разполага възложителят; остротата на нуждата, която изпълнението е призвано да удовлетвори; времето, с което той разполага за сключване на изпълнителския договор; други специфични елементи на процедурата. В конкретния случай, при вземането на решение за прекратяване на процедурата, зам.кмета на Столична община, се е мотивирал с две обстоятелства: първото е, че е налице само една подходяща оферта, което възпрепятства реалната конкуренция, а второто – че при липсата на база за сравнение, той може да се постави в хипотезата на неефикасно разходване на обществени средствата, както и до невъзможност да се постигне в максимална степен задоволяване на интересите му, с оглед спецификата на обществената поръчка по ОП 1. С обжалваното решение, КЗК не се е намесила в оперативната самостоятелност на възложителя, като е обсъдила неговите мотиви и е формирала изводи, че тези мотиви са годни да обосноват решение за прекратяване на процедурата. Според чл. 196, ал. 3 от ЗОП решенията на възложителя се обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията само относно тяхната законосъобразност. Контролът за законосъобразност на КЗК на решение, взето в условията на оперативна самостоятелност, е сведен до това дали възложителят е изложил адекватни и относими мотиви за взетото решение за прекратяване. В случая това е така предвид направеното позоваване на законово регламентираните цел и принципи на Закона за обществените поръчки, посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗОП - за публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, както и ефективно разходване на публични средства. Това са целите, заложени в Закона за обществените поръъчки, а не, както твърди ответникът - изборът на изпълнител и своевременното сключване на договор. По изложените съображения, решението, с което КЗК е отхърлила жалбата, с което е потвърдено решението на възложителя за прекратяване на процедурата, следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. С оглед на тези доводи и в рамките на осъществявания контрол, настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, е основателно предявеното от ответника – кмета на Столична община, искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство. Затова „Зауба“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата от 102,26 евро, представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено според чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 от ЗОП, Върховният административен съд – четвърто отделение