Решение № 525 от 30.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 551/2010 г.

Решение № 525 от 30.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 551/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения И. Н. И. за възобновяване на чнд № 466/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, изменяване на постановеното по него решение № 132/22.04.2010 г. и прилагане разпоредбата на чл. 27 НК. Искането се поддържа в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С определение № 511/25.02.2010 г. по чнд № 35/2010 г. В. районен съд, пети наказателен състав е оставил без уважение молбата на осъденото лице И. Н. И. за групиране на наказанията наложени по нохд № 146/1999 г. на ОС - гр. Бургас и нохд № 1847/04 г. на В. като недопустима. С горното решение В. окръжен съд е ПОТВЪРДИЛ определението на районния съд. Искането е процесуално допустимо, депозирано от легитимно лице в сроковете по чл. 421, ал. 3 НПК, а разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО: С молба от 04.01.2010 г. до Варненския районен съд, осъденият И. И. е поискал при условията на чл. 27, ал. 1 НК към наказанието по нохд № 146/1999 г. по описа на ОС-гр. Бургас да се присъедини наказанието по споразумение по нохд № 1847/2004 г. на РС-гр. Варна и му се определи общо наказание. Районният съд е отказал исканото групиране, като е отбелязал в мотивите си, че деянието по нохд № 1847/04 г. е извършено на 13.05.2003 г., след влизане на присъдата по нохд № 146/1999 г. в сила, което изключва приложението на чл. 25 вр. с чл. 23 НК. В решението си, В. окръжен съд е приел, че въпросът за приложението на чл. 27, ал. 1 НК за присъединяване изцяло или частично на наказанието по нохд № 1847/2004 г. в размер на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода към това по първата присъда в размер на 12 г. лишаване от свобода, е решен с определение по чнд № 374/2005 г. по описа на Окръжен съд гр. Добрич, потвърдено от Апелативен съд гр. Варна. С посоченото определение съдът е постановил осъденият да изтърпи ИЗЦЯЛО наказанието по нохд № 1847/2004 г. Решението на Варненския окръжен съд е законосъобразно. При постановяването му не е допуснато нарушение на закона. Съдът е съобразил обективните данни за вече извършено произнасяне по искането за приложение на чл. 27, ал. 1 НК с определение № 94 от 23.01.2003 г. по чнд № 374/05 г. по описа на Добричкия окръжен съд, потвърдено с решение № 90 от 12.05.2006 г. по внохд № 116/2006 г. на Варненския апелативен съд. Видно е от цитираното определение, че Добричкият окръжен съд е определил на осъдения И. ОБЩО наказание по присъда по нохд № 146 от 1999 г. с наказание от 12 г. лишаване от свобода и по нохд № 350/2005 г. на Добричкия окръжен съд с наказание от 3 г. лишаване от свобода в размер на 12 години лишаване от свобода, което по реда на чл. 24 НК е УВЕЛИЧИЛ с 6/шест/ месеца. Съдът е ПРИСЪДИЛ към това наказание ИЗЦЯЛО наказанието от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода по присъда по нохд № 1847/2004 г. по описа на Варненския районен съд. Решението на Варненския апелативен съд не е било обжалвано и е влязло в сила след изтичане на законоустановения 15-дневен срок. От изложеното става ясно, че въпросите на чл. 27, ал. 1 НК са били решени с влязлото в сила решение на Варненския апелативен съд по внохд № 116/2006 г., поради което като е потвърдил определението на Районен съд-Варна от 25.02.2010 г. по чнд № 35/2010 г. по описа на същия съд, В. окръжен не е допуснал нарушение на закона, съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В този смисъл искането се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Воден от тези мотиви, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение