Решение № 7582 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11339/2014 г.

Решение № 7582 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11339/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Вихър Илиев Марков, чрез пълномощника му адв. М. Райчева, и по касационната жалба на пълномощника на ГДИН - юрк. Ст. Стоянова, срещу Решение № 102 от 13.06.2014 г., постановено по адм. дело № 376/2013 г. от Административен съд Стара Загора с доводи за неправилност. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ГДИН. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. По същество е основателна жалбата на процесуалния представител на ГДИН. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Вихър Илиев Марков сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Следствения арест в гр. Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия за периода от 16.12.2011 г. до 19.04.2012 г. (с изключение на времето от 22.02.2012 г. до 12.03.2012 г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2011 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част - до 60 000 лева, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат от фактическа страна е установил следното: Ищецът е задържан в следствения арест гр. Стара Загора на 16.12.2011 г. по досъдебно производство № 815/2011 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора с мярка за неотклонение "Задържане под стража". По разпореждане на прокурор при Окръжна прокуратура Стара Загора от 18.04.2012 г. е преведен в Затвора Стара Загора, като на същата дата е подписал декларация, че няма да приема храна докато не бъде насрочена дата за провеждане на полисомнографско изследване. При задържането му е извършен медицински преглед, при който е съобщил за заболявания захарен диабет и артериална хипертония. В периода от 22.02.2012 г. до 12.03.2012 г. е настанен за лечение в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода, където е констатирано задоволително общо състояние и след проведено лечение е дадено мнение, че може да пътува с общ конвой. От доказателствата по делото е установено също, че ищецът страда от множество заболявания, но в условията на изпълнение на мярката за неотклонение е извършено, макар и не веднага, полисомнографско изследване, като изчакването не е довело до значими последици или усложнения за здравето на ищеца. Спазвана е препоръчаната диета, измервани са стойностите на артериалното налягане и кръвната захар, предписаните медикаменти са давани от лекар, като за приема им е следял надзирател. В следствения арест Стара Загора Марков е бил настанен в килия, която е с обща площ от 9.60 кв. м, намираща се на последния етаж в сградата на ОД МВР Стара Загора, предназначена за 4 човека. В помещението има: мивка с кран за студена вода и тоалетна чиния (седало), свързани с канализацията на сградата; прозорец от север, към буферен коридор - метален, неотваряем, с индиректен достъп на дневна светлина и отвор над вратата от юг - към коридора, обезопасен с метална решетка, от който също има достъп до въздух и по-слаба светлина; аспирация на тавана на килията - вентилатор, който вкарва чист въздух; слаба осветеност, осигурена главно от две осветителни тела - тип "луна". Помещението, в което се осигурява "престой на открито", е обособено в западната част на последния етаж на сградата и е с обща площ 33 кв. м. При тази фактическа установеност съдът е направил извод за основателност на иска в частта, в която се претендира обезщетение за това, че по време на престоя си в следствения арест Вихър Марков не е разполагал: с достатъчно жилищната площ, която безспроно е установена да е под 4 кв. м на човек; с достатъчно светлина, поради слабата осветеност на помещението; със свеж въздух, както в килията, така и в помещението, което е ползвано за разходки "на открито"; със самостоятелен санитарен възел. Въз основа на събраните доказателства съдът е направил извод, че не са налице незаконосъобразни бездействия от страна на длъжностни лица от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", касаещи полагане на грижи за здравословното състояние на ищеца в смисъла на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС. Ето защо твърденията му, че администрацията на затвора не е предоставила адекватна медицинска грижа, съобразена със здравословното състояние, както и тези за влошаване на здравословното му състояние поради бездействие на администрацията на затвора по повод липса на своевременно лечение са приети за неоснователни и опровергани от доказателствата по делото, вкл. съдебно-медицинските експертизи. Самият ищец се е поставял в затруднено положение като е консумирал получени при свиждания хранителни продукти, несъвместими със заболяванията му. С оглед на това съдът приема за доказани само фактите относно описаните в исковата молба битови и санитарно-хигиенни условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в следствения арест гр. Стара Загора и е ангажирал отговорността на държавата за незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в следствения арест за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешки ценности, защитени с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. Решението е валидно, допустимо, но неправилно в частта за размера на обезщетението. Съдът е изяснил напълно фактите по делото, събрал е относимите доказателства и ги е анализирал подробно в тяхната взаимна връзка, във връзка с възраженията на страните и практиката на СЕС. Изводите му, че е налице основателност на иска само в частта досежно оплакванията за битовите условия, в които е бил поставен задържания в исковия период се споделят напълно от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо да се повтарят. Правилно също така съдат е приел, че не са налице незаконосъобразни бездействия от страна на длъжностни лица от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", касаещи полагане на грижи за здравословното състояние на ищеца в смисъла на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС. Съдебно-медицинските експертизи, приети от съда и неоспорени от страните доказват по категоричен начин, че не е налице утежняване на здравословното състояние на ищеца вследствие от престоя в ареста, а установените заболявания, с оглед тяхната давност и хроничен ход, са без съществена промяна. За задържания са положени всички възможни, за условията на задържането, грижи здравословното му състояние да се поддържа. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди обаче не е определен правилно. Вярно е, че съдът се е позовал на нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, и на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който битовите условия в ареста са се отразили на задържания. Но въз основа на това неправилно е присъдил обезщетение в размер несъответстващ на претърпените неудобства за времето на престоя - ищецът е пребивавал за кратко в условията на следствения арест - 4 месеца и 2 дни. През това време често е нарушавал режима на хранене и назначената му диета, като с поведението си е застрашавал сам собственото си здраве. Отказвал е престой на открито или не е стоял дълго в помещението, предоставено за тази цел. В условията на следствения арест, който се намира в центъра на града, на последния етаж на ОД на МВР, мястото за разходки на задържаните лица не може да бъде изнесено извън ареста по обективни причини, но задържаните лица все пак са имали достъп до чист въздух и естествена светлина. Преценявайки всички обстоятелства настоящият състав счита, че присъденото обезщетение от 3 500 лв. е прекалено завишено и ще следва да се намали до 800 лева. Върху тази сума ответникът дължи предявената от ищца законна лихва от датата на завеждане на исковата молба - 21.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Претенцията за заплащане на лихва от датата на увреждането не е конкретизирана, не е доказана и не следва да бъде уважена. Претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и не следва да бъде уважена. Не е представен списък на разноските, съгласно изискването на чл. 80 ГПК. Задължението, установено в тази правна норма е за страните в процеса и неизпълнението му води до отхвърляне на претенцията. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение