Решение № 4509 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8173/2008 г.

Решение № 4509 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8173/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на директора на Национална агенция за приходите срещу решение № 94 от 28.02.2008 г., по адм. д. № 2690/2007 г. на Административен съд София-град с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответникът "Пако - 96" ООД не изпраща представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и прецени оспореното съдебно решение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователно по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по глава ХI от АПК Не се спори по установената и прието от административния съд фактическа обстановка, именно: На 15.07.2004 г. в търговски обект на ответника по жалбата е извършена данъчна проверка по повод на която е съставен акт за установяване на административно нарушение № 04-0144804 по чл. 17а, ал. 2 от Закона за акцизите (отм., ДВ, бр. 91/2005 г.) - държане в търговския обект и предлагане на акцизни стоки без разрешение за извършване на съответната дейност. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено наказателно постановление № 04-0144804, което в последствие е отменено с влязло в сила съдебно решение от 29.11.2005 г., на СРС, НК, 19 състав. Съдът приел, че исковата претенция е основателна тъй като вредата от 2016,54 лв. (стойността на отнетите тютюневи изделия) е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Исковата претенция в останалата част (лихва и разноски за адвокатска защита) отхвърлил като неоснователна. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът, в решаващия състав счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Искът по чл. 1 от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно от длъжностни лица. С оглед на това отговорността следва да бъде характеризирана като гаранционно - обезпечителна. Освен незаконосъобразен административен акт е необходимо да е налице и реално причинена вреда (имуществена, неимуществена), която от своя страна да е в причинна връзка с действие, респективно бездействие на административен орган. Тези елементи от фактическия състав на нормата са налице и правилен е извода на първоинстанционния съд, че претендираните вреди са причинени от незаконосъобразно наложено административно наказание по административен ред, а не от дейност на правозащитен орган. Предвид наличието на пряка причинно - следствена връзка между противоправното поведение на ответника (издадено незаконосъобразно НП), вредоносният резултат е настъпил от това противоправно поведение за ищеца. Размера е определен съгласно назначената за целите на производството съдебно - счетоводна експертиза. Ето защо постановения правен резултат се явява законосъобразен и обоснован и атакувания съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение