Решение № 5113 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2623/2016 г.
ВАСПетчленен състав27.04.2016 г.докладчик Росен Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14273/28.12.2015 г. по адм. дело № 11176/2015 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение. ОСЪЖДА Висшия съдебен съвет да заплати на А. К. Г., от гр. С., сумата от 480,00 /четиристотин и осемдесет/лева разноски за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5113 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2623/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 36, ал. 3 от ЗСВ. Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет срещу решение № 14273/28.12.2015 г. по адм. дело № 11176/2015 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е отменено решение по т. 61 от Протокол № 42/23.07.2015 г. на Висшия съдебен съвет, административна преписка е върната на Висшия съдебен съвет за издаване на акт при съобразяване на указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че решението на ВСС е мотивирано и не е "вътрешно противоречиво", като е съобразено становището на административния ръководител относно наличието на предпоставките за повишаване на място в по-висок ранг. Иска се отмяна на решението и потвърждаване решението на ВСС. П. се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- А. К. Г., чрез пълномощника си адвокат П. К. оспорва касационната жалба, като неоснователна по съображения, подробно изложени в съдебно заседание и писмено становище. Претендират се разноските за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 36, ал. 3 от ЗСВ. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Върховният административен съд, шесто отделение, е отменил решение по т. 61 от Протокол № 42/23.07.2015 г. на Висшия съдебен съвет, с което е оставено без уважение предложението на А. К. Г.-следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура гр. Х., за повишаване на място в по-горен ранг "следовател в НСлС", върнал е административна преписка на Висшия съдебен съвет за издаване на акт при съобразяване на указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение и е присъдил разноски. Решението е правилно. Оспореното решение на ВСС е издадено в процедура по чл. 233 и сл. от ЗСВ за повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на следовател. Установено е от фактическа страна, че А. Г. притежава изискуемия по визираната норма стаж на следовател и оценката от проведеното и последно периодично атестиране е "много добра". С решение по Протокол № 4/21.01.2015 г. Комисията по предложенията и атестирането/КПА/ на ВСС е изискала мотивирано становище от административния ръководител на Окръжна прокуратура гр. Х. относно повишаването в ранг на Георгиева. Изискала е и актуални данни по част "Четвърта" от Единния формуляр, обхващащи периода след последното атестиране от 1.06.2014 г. до настоящия момент, които е получила. В своето становище до ВСС административният ръководител на Георгиев - окръжният прокурор на Окръжна прокуратура- гр. Х. е посочил: "В досегашния си професионален стаж, няма наложени дисциплинарни наказания и не е поощрявана. Ползва се с авторитет и има много добро име в обществото и сред колегите си. Спазва законите и Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Няма данни за нарушаване на правилата на професионалната етика. Притежава необходимата висока професионална квалификация и добросъвестно изпълнява служебните си задължения ... Въпреки гореизложеното, не мога да обоснова и посоча, конкретни обстоятелства вкл. и персонални данни, сочещи за образцово изпълнение на служебните задължения и висока професионална квалификация на следовател Георгиева, които достатъчно да я отличават при изпълнение на служебните задължения от останалите магистрати с висока квалификация". В този им вид тези мотиви са възприети от КПА и въз основа на тях е прието решение по Протокол № 37/14.07.2015 г., с което комисията е предложила на ВСС да остави без уважението предложението за повишаване на място в по-горен ранг "следовател в НСлС". Тези мотиви са съобразени и от ВСС, без да е изложил свои критерии, даващи съдържание на бланкетно формулираното от законодателя правило на чл. 234 ЗСВ за "доказана висока квалификация" и "образцово изпълнение на служебните задължения". При тези данни, тричленният състав на ВАС правилно е приел, че оспореното решение на ВСС е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като кадровият орган се е се е задоволил с квалификации без доказателствена обезпеченост и не е изложил конкретни мотиви по случая. ВСС се е позовал на мотивите изложени от помощния орган, които страдат от вътрешно противоречие и не обосновават възприетата оценка за отсъствие на необходимата висока професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения от Георгиева. Изразеното волеизявление на ВСС не е с ясно очертани и оповестени критерии за оценка работата на конкретния магистрат. От друга страна ЗСВ и конкретно чл. 234 не съдържа нито процесуален ред, нито критерии, нито показатели за оценка на професионалната квалификация за повишаване в ранг. Липсата на единни критерии и правила по прилагане на разпоредбата на чл. 234 ЗСВ затруднява не само работата на кадровия орган на съдебната власт за изготвяне на обективни оценки, но е пречка и за пълноценното упражняване на правото на защита на засегнатия магистрат. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице твърдяните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора ВСС следва да бъде осъден да заплати на А. К. направените в касационното производство разноски по делото в размер на 480,00/четиристотин и осемдесет/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия