Решение № 6186 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1127/2009 г.

Решение № 6186 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1127/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Миро Комерс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Етрополе, подадена от управителя Мирослав Василев срещу решение № 111 от 07.07.2008 г. по адм. д. № 162/2007 г. на Софийски окръжен съд. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната ДНСК - София, чрез процесуалният си представител юрк. Шалдупова излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Станка Шулекова, в писмено възражение излага доводи за обоснованост и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Останалите ответници не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, окръжният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-14-33/25.01.2005 г. на зам. началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222 ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "ограда" по част от регулационните линии на УПИ VIII-МТС, складова и ремонтна дейност, УПИ IХ-складова и ремонтна дейност и УПИ Х-254, кв. 6 по плана на с. Лъга, Община Етрополе, извършен без строителни книжа. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 2004 г. без строителни книжа и в нарушение на действащия правен режим по чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Обсъдено е приетото без оспорване заключение на съдебно-техническата експертиза, кредитирано изцяло като кореспондиращо на останалите доказателства по делото, сочещо категорично на липса на надлежно издадено разрешение за строеж и конструктивно становище. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 53 от 27.05.2004 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа е безспорно установена от съдебно-техническата експертиза, като това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя както пред окръжния съд, така и в настоящата инстанция. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно издаване на заповедта в нарушение на сроковете по чл. 13 и 14 ЗАП (отм.) са неоснователни, тъй като в случая се касае за административно производство, задвижено служебно, т. е. не е налице искане за издаване на административен акт. Съгласно чл. 221 и 222 ЗУТ Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) е орган за административен контрол по устройство на територията с конкретно определени функции и правомощия по установяване, предотвратяване и премахване на незаконно извършено строителство. Органите на ДНСК действат служебно, като при констатиране на незаконно строителство издават актове за спиране, забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи, които съгласно чл. 214, т. 3 ЗУТ представляват индивидуални административни актове. Нормата е специална и не предвижда обжалване на мълчалив отказ, тъй като в това производство административният орган не е сезиран с искане, по което е длъжен да издаде индивидуален административен акт. Следователно, при липсата на задължение за произнасяне по искането (сигнала за незаконно строителство, какъвто в настоящия случай дори липсва), непроизнасянето на административния орган не представлява мълчалив отказ, тъй като срок за произнасяне въобще не започва да тече - чл. 58, ал. 1 във връзка с чл. 57 АПК. Неоснователен е и доводът за нищожност на процесната заповед, тъй като в мотивната част на заповедта е изрично посочена заповед № РД-13-325/15.12.2004 г. на началника на ДНСК, с която е оправомощена по заместване инж. Наумова - зам. председател на ДНСК, която е издател на процесната заповед. Неоснователен е доводът за липса на нов строеж, като твърденията, че е извършен ремонт на съществуваща ограда не са подкрепени с доказателства. По смисъла на т. 43 на §5 от ДР на ЗУТ текущ ремонт е подобряването и поддържането на наличен строеж в изправност, т. е. изискуемо е наличието на съществуващ строеж, а в случая е безспорно, че процесния незаконен строеж (ограда) е изграден на място на "несъществуваща" стара ограда. Следователно се касае за нов строеж по смисъла на т. 38, §5 от ДР на ЗУТ, както правилно е приел и окръжният съд. Неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение в последното по делото съдебно заседание, изразяващо се в даване ход на делото при представен болничен лист, тъй като болничния лист е постъпил по делото след съдебното заседание. Дори и да беше приложен своевременно, то не е налице хипотезата на чл. 142, ал. 2 ГПК, респ. чл. 139, ал. 1 АПК, тъй като препятствието касае само пълномощника на жалбоподателя. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,