Решение № 9281 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9981/2011 г.

Решение № 9281 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9981/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП против решение № 3018/20.06.2011 г. на Административен съд София - град, I отд., 12 състав, постановено по адм. Д. № 4634 по описа за 2009 г. на този съд.

С решението е отменен ДРА № 17-Р-498/23.08.2002 г., издаден от данъчен експерт, ръководител екип при ТДД гр. София, потвърден с решение № 609/07.05.2009 г. на директора на Д "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП. В полза на Победа Александрова Миленкова, притежаваща ЕГН: **********, от гр. София, ж. к. "Люлин. 5", бл. 539, вх. "Б", ет. 14, ап. 69 са присъдени разноски в размер на 460 лева.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Счита за доказано обстоятелството, че ДРА е връчен на 05.09.2002 г. По реда на чл. 50 ДПК (отм.) в сектор "Събиране" е образувано изпълнително дело с № 134/22.11.2002 г., връчено е съобщение по чл. 184, ал. 1 от кодекса. Обезпечителните действия са регистрирани с вх. № 170100/2026/22.11.02 г.

При служебна справка е констатирано образуваното изп. д. № 936/05 г. срещу ЕТ "Космос - Победа Миленкова" във връзка с постъпили в РДД - София ДРА № 17-Р-498/23.08.02 г. На ДП "Витоша" при ТДД гр. София и ДРА № 505/07.07.2003 г. на ТДД - Перник. На основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1 - 3 ДОПК органът по принудителното събиране е обезпечил публичното вземане чрез постановление № 0936/2005/000027/21.09.06 г., налагайки запор върху банковите сметки на едноличния търговец, депозитите, вложените вещи в трезори, включително съдържанието на касетите и сумите, предоставени на доверително управление. С решение № 328/10.11.06 г. изпълнителният директор на АДВ е потвърдил постановлението.

Въз основа на тези факти касаторът формулира извода си, че към 10.11.06 г. ДЗЛ е знаело за наличието на двата броя ДРА, издадени на едноличния търговец, тоест не може да се приеме, че едва към 05.08.08 г. (датата на подаване на жалбата до съда), случайно е установен факта на издадения ДРА. В обсъждания казус органът по приходите не е бездействал и субективното право не е погасено по давност. Възложена е ревизия, предприети са обезпечителни действия.

Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на жалбата срещу ДРА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация - Победа Александрова Миленкова я е оспорила с подробни доводи, изложени от адв. Д. Пелов в писмен отговор, наименован "възражение" и поддържани в съдебно заседание. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като липсва надлежно връчване на ДРА за периода от неговото издаване до датата на предявяване на жалбата с вх. № 17-94-16-20/11.08.08 г. Неспазване на изискването за надлежно връчване е опорочило последващите действия на принудително събиране. Давността по чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.), сега чл. 171, ал. 1 ДОПК е изтекла към 31.12.2007 г., който факт е възприет правилно от съда.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

С АВДР № 498/04.06.2002 г., издаден от началник сектор "Данъчни ревизии" в ДП "Витоша" при ТДД "София", е възложена ревизия на ЕТ "Космос - Евелина Благоева", с приобретател на търговското предприятие - ЕТ "Космос - Победа Миленкова", притежаващ ЕИК 130474083 и представляван от Победа Александрова Миленкова. Предмет на ревизията е установяване на задълженията по ЗДДС (отм.) за периода 01.02 - 30.04.2002 г. Ревизията е приключила с издаването от Д. Паунова на ДРА № 17-Р-498/23.08.02 г., с който са установени задължения по ЗДДС (отм.) в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 109 474,40 лв. и лихви за просрочие в размер на 5 372,96 лева, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), чл. 64, т. 2 от закона, за данъчни периоди м. 02, 03, 04.2002 г. по фактури, издадени от ЕТ "Стефани - Биляна Ганчева", "Кротал - 2001" ЕООД, ЕТ "Дженифър - Евгения Николова".

Изслушано е заключение по ССчЕ.

Съдът е квалифицирал ДРА като материално законосъобразен, след което е пристъпил към обсъждане на възражението за изтекла погасителна давност. Посочил е в решението си, че задължението за плащане на данъка е в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, за който се отнася данъка по силата на предвиденото в чл. 74, ал. 1 ЗДДС (отм.), тоест в разглеждания казус най-късно до 14.05.2002 г. за последния данъчен период.

Кратката 5-годишна погасителна давност за събиране на процесното вземане започва да тече от 01.01.2003 г. и изтича на 31.12.07 г., респективно нейният начален срок е еднакъв съобразно регламентацията на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм., в сила до 01.01.2006 г.) и тази по чл. 171, ал. 1 ДОПК (в сила от цитираната дата).

Съдът е преценил факта на възникване на задължението за доброволно плащане от съответната дата и допустимостта на производството за принудително събиране в контекста на предвиденото в чл. 110, ал. 1 и 2 ДПК (отм.), чл. 127, ал. 2 ДОПК. Формулиран е обобщаващият извод, че само след редовно връчване на ДРА е допустимо да се образува производство за принудително събиране на валидно основание.

На основание чл. 172, ал. 2 ДОПК с подаване на жалбата на 11.08.2008 г. срещу ДРА, давността се прекъсва и започва да тече нова давност, въз основа на предвидено в ал. 3 от цитираната разпоредба. Според съда изпълнителното дело е образувано преди датата на връчване на ДРА поради което принудителните действия за събиране на вземането не спират давността. Съдът се е аргументирал и с нормата на чл. 173 ДОПК, регламентираща отписване на вземанията, когато са погасени по давност.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно, поради което касационната инстанция го отменя със следните съображения.

Не се спори по установените по делото факти и направените въз основа на тях изводи за материалноправната законосъобразност на процесния ДРА.

Спорът е единствено по уваженото от съда възражение за изтекла погасителна давност и по-конкретно: кога започва да тече, кога изтича давността, налице ли е спиране или прекъсване, в тази връзка съществувало ли е валидно основание за образуване на производство по принудително събиране на сумите.

Обосновани са първоинстанционните мотиви според които кратката 5-годишна давност започва да тече от 01.01.03 г. и изтича на 31.12.2007 г. Видно е по делото, че оспореният ДРА е връчван по реда на чл. 50 ДПК (отм.) на 05.09.2002 г. Образувано е изпълнително дело № 134/22.11.2002 г. за задължения, установени с ДРА № 17-Р-498/23.08.2002 г. Съобщението по чл. 184, ал. 1 ДПК (отм.) и обезпечителните действия са с изх. № 170100/2026/22.11.2002 г.

При служебната проверка е установено още образуването на изп. д. № 936/05 г. с длъжник ЕТ "Космос - Победа Миленкова", като основания за неговото образуване са задължения, установени с два броя ДРА, единият от които е процесният акт. С постановление № 0936/2005/000027/21.09.2006 г. органът по приходите е обезпечил публичното вземане, налагайки запор върху сметки и вещи на длъжника. Действието по обезпечаване е обжалвано от Победа Миленкова, но с приложеното на л. 45 от делото решение № 328/10.11.06 г. изпълнителният директор на АДВ е потвърдил постановлението за налагане на обезпечителна мярка, оставяйки без уважение жалбата.

При така установените факти е основателно оплакването на касатора, че жалбоподателката е знаела към 10.11.2006 г. както за съществуването на процесния ДРА, така и за предприетите срещу нея действия по принудително събиране. Нещо повече, П. Миленкова реално е упражнила правото си на защита, подавайки жалба срещу постановлението за обезпечаване. От мотивите на решение № 328/10.11.06 г. изпълнителният директор на АДВ става ясно, че жалбата против постановлението е била мотивирана с два вида доводи:

Жалбоподателят не е субект на производството по събиране на публични вземания, тъй като е отчуждил предприятието си.

1. Наложен е запор върху цялото трудово възнаграждение на длъжника.

2. Жалбата на П. Миленкова не е съдържала твърдения за преждевременното предприемане на действия по принудително събиране на публичните вземания. В този смисъл не може да се приеме довода на пълномощника на Миленкова от неговия писмен отговор, че действията по принудителното събиране не са валидно осъществени.

Съгласно чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Това означава, че кратката 5-годишна давност в разглеждания казус е започнала да тече, считано от 01.01.2003 г. и би изтекла на 31.12.2007 г.

В разпоредбата обаче на чл. 141, ал. 1, т. 6 и т. 7 ДПК (отм.) е регламентирано, че давността спира с налагането на обезпечителни мерки; с предприемане на действия по принудително събиране. Идентично е законодателното решение на този институт в нормата на чл. 172, т. 5 ДОПК. Съгласно текста на чл. 172, ал. 2 ДОПК давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Оттук се налага изводът, че към 31.12.2007 г. погасителната давност в случая не е изтекла и публичното вземането не е било погасено по давност.

Решението на АССГ е неправилно, същото трябва да бъде отменено, след което да се постанови друго решение, с което да се отхвърли жалбата срещу ДРА.

Разноски: С оглед на резултата по делото, в полза на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 700 лв. за първоинстанционното производство. За производството пред ВАС, Осмо отделение, съдът не присъжда такова възнаграждение, защото в него страната не е защитавана и представлявана.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение