Решение № 9908 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2226/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българската академия на науките (ИЯИЯЕ при БАН), действащ чрез пълномощника адв. Ганчева, срещу решение 26423 от 09.12.2024 г., постановено по административно дело 9875/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена жалбата на ИЯИЯЕ при БАН срещу решение 1040-21-39/18.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) София-град, с което е потвърдено разпореждане 33246/08.08.2023 г. на длъжностно лице на ТП на НОИ София-град; 2) осъден ИЯИЯЕ при БАН да заплати на ТП на НОИ София-град разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.; 3) осъден ИЯИЯЕ при БАН да заплати на Г. В. Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира и присъждане на разноските за производството. Аргументира теза, че смъртната злополука, станала с Д. Т. Д. на 16.02.2023 г., не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, а е налице хипотезата на чл. 55, ал. 3 от КСО, защото липсва функционална връзка между увреждането на здравето на пострадалия (което той си е самопричинил) и изпълняваните от него трудови функции, в която насока счита изводите на съда, че е установена причинно-следствената връзка, за неправилни. Твърди, че АССГ е игнорирал събраните доказателства. В писмено становище и в съдебно заседание касаторовият повереник навежда допълнителни доводи в подкрепа на жалбата. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ София-град, действащ чрез пълномощника Вълева (началник на сектор Правно обслужване), писмено оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея съдебно решение да се остави в сила като правилно. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на заплатеното/претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Другите касационни ответници Г. В. Д., З. Д. Д. и М. Д. Д. (наследници на покойния Д. Т. Д.), действащи чрез пълномощника адв. Миланов, в писмен отговор и в проведеното съдебно заседание навеждат доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея първоинстанционно решение. Исканията са жалбата да не се уважи, а решението да бъде оставено в сила, като е възведена и претенция за присъждане в полза на Г. Д. разноските за производството пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Административен съд София-град правилно е установил фактите по спора, от които е съществено да се отбележи следното: Към датата на злополуката Д. Т. Д. е работил в ИЯИЯЕ при БАН на длъжност асистент на територията на ядрената научно-експериментална и учебна база на института (с основно работно място на втория етаж, но с пълен достъп до целия обект, защото е ръководил и аварийния екип), находяща се в гр. София. За този ден е било насрочено общо събрание от 11.00 часа, на което той не е присъствал. Впоследствие е установено, че същият се е качил на покрива на сградата, откъдето е паднал и в резултат на получените травматични увреждания (несъвместими с живота) е починал. По случая е образувано досъдебно производство, което е прекратено с прокурорско постановление поради липса на престъпление. Преживялата съпруга на починалия е декларирала злополуката с покойния й наследодател на 27.07.2023 г. пред ТП на НОИ София-град. Резултатите от извършеното разследване на злополуката от назначената за целта комисия са обективирани в протокол от 24.07.2023 г., въз основа на който длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО с разпореждане от 08.08.2023 г. е приело, че тя е трудова, а в мотивите е посочило, че инцидентът с Д. (загуба на равновесие и падане от покрива, довело до смъртта му) е станал през време и по повод на извършваната работа. Разпореждането е обжалвано от ИЯИЯЕ при БАН по административен ред. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 18.01.2024 г. директорът на ТП на НОИ София-град не е уважил жалбата на осигурителя и е потвърдил разпореждането, като е обосновал извод, че се налице предвидените от закона материалноправни предпоставки на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова. За да отхвърли сезиралата го жалба от ИЯИЯЕ при БАН срещу това решение, Административен съд София-град е приел, че атакуваният с нея акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. По основният спорен между страните въпрос съдът е извел извод, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, защото се касае за внезапно увреждане на здравето на осигурено лице, настъпило в резултат на съществуваща функционална връзка с изпълняваните трудови функции, довело до неблагоприятен резултат неговата смърт. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от административния съд, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. АССГ правилно е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържа фактически и правни основания, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и актът е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел за доказани всички кумулативно изисквани материалноправни предпоставки от фактическия състав на понятието трудова злополука съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. Тези изводи на съда произтичат от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, при която решаващият съд обосновано е счел, че когато е претърпял инцидента, довел до смъртта му, Д. е бил на работното си място и е извършвал дейности във връзка с изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с ИЯИЯЕ. В случая се касае за внезапно травматично увреждане на здравето на пострадалия, настъпило при извършена от него проверка на състоянието на покрива след извършен ремонт, което е в интерес на работодателя. Настоящият съдебен състав споделя приетото от първоинстанционния съд и административните органи, че в процесния случай е налице увреждане на здравето, което е настъпило внезапно, неочаквано и непредвидено. Увреждането на здравето е станало по време на работния процес и е налице пряка причинна връзка между изпълняваната дейност в интерес на работодателя и неблагоприятния резултат кончината на Д.. Няма данни пострадалият да се е качил на покрива, воден от суицидни мисли, и да е скочил умишлено оттам, което би обусловило твърдяното от касатора изключението по чл. 55, ал. 3 от КСО. Поради това длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ София-град законосъобразно е определило като трудова злополука травматичното увреждане (довело до летален изход) на Д. Д., а директорът на ТП на НОИ София-град също така законосъобразно е потвърдил обжалваното пред него разпореждане. По тези съображения и при липсата на касационни основания, водещи до отмяна на постановения съдебен акт, проверяваното решение на АССГ следва да се остави в сила. За пълнота във връзка с касаторовите възражения трябва изрично да се отбележи, че АССГ правилно не е назначил исканата експертиза на представената флаш-памет, защото от направения й оглед в съдебно заседание е установено записаното в магнитния носител съдържание, като страните не спорят, че мъжът, който се вижда да се качва на покрива е именно Д.. От друга страна, свидетелските показания са преценени от съда съобразно критериите по чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс. С оглед на неоснователността на главното искане на касатора не следва да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски, а основателни се явяват своевременно направените искания в тази насока от касационните ответници. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, в полза на ТП на НОИ София-град следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. При определянето на размера се съобрази обема и качеството на реално осъществената защита (само с подаден писмен отговор на касационната жалба) и фактическата и правна сложност на делото, която не е голяма. На основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се удовлетвори и претенцията на Г. Д. (заинтересована страна в първоинстанционното производство) за присъждане на разноски за настоящата инстанция, като касаторът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 1000 лева, заплатена от нея за процесуалното й представителство пред ВАС от адв. Миланов. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,