Решение № 1015 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5186/2013 г.

Решение № 1015 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5186/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Аре Каго /ARE KAGO/, гражданин на Естония, представляван от адв. Иван Калев, против Решение от 15.02.2013 г. на Софийски градски съд по адм. д. № 53 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против мълчалив отказ на Директора на Регионална митническа дирекция /РМД/ - София за опрощаване на вносни митни сборове. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, защото съдът в нарушение на процесуалните правила разгледал делото без да е попълнил административната преписка с всички документи и по-специално с такива, с които не разполага жалбоподателят и после, въз основа на липсата именно на тези документи, отхвърлил жалбата. Иска се отмяна на решението и опрощаване на публичните вземания. Ответниците по касационната жалба Агенция "Митници" и Митница "Аерогара София" не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Административното производство е започнало по евентуално искане за опрощаване на определени задължения на касационния жалбоподател за митни сборове с Решение № 9400-0177/9.07.2004 г. на Началника на Митница Аерогара София, потвърдено с Решение № А 94-0004/14.12.2004 г. на Директора на РМД София, съдържащо се в жалбата по административен ред против първоначалния митнически акт вх. № РМ А-94-0004/19.07.2004 г., получена на посочената дата в РМД София. /л. 12 от делото на СГС/. Съгласно чл. 215, ал. 1 от приложимия Закон за митниците, опрощаване на митни сборове е решение за пълно или частично несъбиране на вносните или износните митни сборове; или решение за пълно или частично анулиране на вземането под отчет на размера на вносните или износните митни сборове, когато не са били заплатени. По ал. 2-ра на текста опрощаване се извършва, когато се установи, че в момента на вземането им под отчет митните сборове не са били дължими или основанието за вземането им под отчет е отпаднало. Алинея 3-та на чл. 215 предвижда, че възстановяването или опрощаването на вносни или износни митни сборове се разрешава след писмено искане пред съответното митническо учреждение преди изтичане на срок от три години, считано от датата, на която длъжникът е бил уведомен за тези митни сборове. Съгласно чл. 217 ЗМ, в правилника за прилагане на ЗМ могат да бъдат определени случаи и условия, различни от посочените в предходните членове, при които може да се разреши възстановяване или опрощаване на вносните или износните митни сборове. Такъв случай е регламентиран в чл. 877 от Глава седемдесет и втора, "А" Специфични случаи и условия за възстановяване и опрощаване на митни сборове от ППЗМ. Съгласно първата алинея на текста "вносните митни сборове се възстановяват или опрощават и в случаите на противозаконно отнемане или кражба на временно внесени по реда на чл. 503, ал. 2 моторни превозни средства и ремаркета", при посочените в разпоредбата условия, а алинея втора на разпоредбата изброява документите, които следва да се представят за да се разреши възстановяване или опрощаване на вносни митни сборове. В настоящия случай, искането за опрощаване е направено в жалбата по административен ред, с която се оспорва митническото решение за определяне на вносните митни сборове, до директора на РМД. Посоченият административен орган, обаче, не е бил компетентен по това искане, защото разпоредбата, регламентираща компетентността на административния орган за издаване на решение за опрощаване на вносни митни сборове е чл. 215, ал. 3 от ЗМ и тя посочва, че искането за издаване на посочения индивидуален административен акт се прави писмено пред съответното митническо учреждение - в случая, това е Митница Аерогара София. По изложените съображения, първоинстанционният съд неправилно е приел образуваното пред него производство за допустимо по оспорване на мълчалив отказ на директора на РМД София. Само сезирането на компетентния административен орган води, при непроизнасянето на органа, до мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт. Като се е произнесъл по жалба против несъществуващ мълчалив отказ, съдебният състав на СГС е постановил недопустимо съдебно решение. Доколкото касационната инстанция следи служебно за валидността и допустимостта, на първоинстанционното съдебното решение, посоченият порок може да бъде санкциониран и без конкретно оплакване в касационната жалба. Недопустимото съдебно решение следва да се обезсили, а преписката - да се изпрати на началника на Митница Аерогара София за произнасяне по искането на касационния жалбоподател за опрощаване на вносни митни сборове. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение