Решение № 8403 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6150/2012 г.
ВАСII отделение12.06.2012 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 от 15.03.2012 г. по адм. дело № 32/2012 г. на Административен съд - Хасково. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8403 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6150/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Красимир Димов Бойчев от с. Тракиец против решение № 74 от 15.03.2012 г. по адм. дело № 32/2012 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-641/09.11.2011 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Четири броя водоеми /рибарници/", намиращи се в ПИ № 000440 и ПИ № 000441, м. Юрта, земл. на с. Тракиец, община Хасково. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му и отмяна на оспорената заповед. Ответната страна РДНСК - Южен централен район оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта за изцяло законосъобразна. Разпоредените за премахване рибарници са квалифицирани като хидротехнически водопроводни съоръжения, които са строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и са незаконни при липсата на изискващите се одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, правилно административният съд е установил извършването от касатора на разширение на два съществуващи водоема и изграждането на два нови чрез изгребване на земна маса от съществуващите мочурища и насипването и заравняване й по техните граници. В така създадените басейни са акумулирани водни количества от повърхностните води от р. "Олу дере". В приложения по делото "Разчет на необходимите водни количества" самият Красимир Бойчев посочва, че към изградените преди 2008 г. два басейна са обособени допълнително два нови, с което обема на рибарника е увеличен и е нужно по-голямо количество вода, налагащо изменение на разрешителното за водовземане на повърхностни води от р. "Олу дере". Противно на твърденията на касатора, извършените от него изкопни и насипни дейности представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. За конкретните се изисква разрешение за строеж, издадено въз основа на одобрени инвестиционни проекти съгласно чл. 147, ал. 1, т. 8 ЗУТ. Акумулирането на водни количества в обособените басейни чрез ограждащи насипни стени ги квалифицира като водохранилища и хидротехнически водопроводни съоръжения, представляващи застрояване по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗУТ, както правилно приема решаващият съд. При липсата на строителни книжа процесните водоеми, ползвани като рибарници, подлежат на премахване на основание чл. 225 ЗУТ. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не е било необходимо назначаването на съдебно-техническа експертиза, тъй като видът и характерът на строежа са доказани от останалите доказателства по административната преписка и по делото. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,