Решение № 3897 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9308/2017 г.

Решение № 3897 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9308/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на Митница "Столична", чрез юрк. Попгеоргиева срещу решение № 4555/6.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1228/2015 г. по описа на Административен съд-С. град, в частта, с която е отменено решение № РЗМ-5800-7/32-4984 от 12.01.2015 г. на началника на М. С.. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с потвърждаване на процесното решение в отменената му част за три броя яхти с номера на корпуса № GOB1B368C808, № GOB4B221D707 и № AZI43505L708, посочени под № 1, 2 и 10 от приложение 1 към молба с вх. № 32-6038/12.06.2014 г. по регистъра на М. С. от същото дружество.

Ответникът "Х. А. Р. Б." ООД не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага отмяна на обжалваното решение, поради постановяване при неправилно кредитиране на представените документи в незаверен препис и превод на български език, които са били изключени от доказателствения материал още в административната фаза на производството.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения:

С решението на Административен съд-С. град, в обжалваната му част, е отменено оспореното от "Х. А. Р. Б." ООД решение № РЗМ-5800-7/32-4984 от 12.01.2015 г. на началника на М. С. в частта, с която е постановен отказ за регистрация на представените три ЕАД за износ на плавателни съдове /яхти/ с номера на корпуса № GOB1B368C808, № GOB4B221D707 и № AZI43505L708, фигуриращи под № 1, 2 и 10 от списъка- приложение 1 към искане с вх. № 32-6038/12.06.2014 г. по регистъра на М. С., и преписката е върната за ново произнасяне при спазване мотивите, залегнали в решението. От фактическа страна е прието, че решението е постановено в производство, образувано по молба с вх. № 32-60838/12.06.2014 г., с която дружеството е заявило пред М. С. искане по реда на чл. 603 от Правилника за приложение на ЗМ, да бъдат заверени изготвените и приложени 10 митнически декларации /ЕАД/ за износ на стоки /плавателни съдове за развлечение - яхти/, продадени на купувачи от трети страни през периода 2011-2012 г. С три броя писма от от 27.06.2014 г., 22.07.2014 г. и 27.08.2014 г., митническата администрация е изискала от заявителя представяне на документи за собствеността на яхтите към момента на износа, такива за самия износ и за обстоятелството, че плавателните съдове не са били отново в териториалните води на страни членки на Общността, вкл. документи, заверени от митническите власти на трети страни за поставяне на стоките под режим. В отговор на това са представени от дружеството документи, които са игнорирани като негодни доказателства - документите са некомплектовани и непълни, липсват приемо-предавателни протоколи за част от яхтите, липсват и документи, удостоверяващи извършен контрол в изходното митническо учреждение, както и такива от митническите власти на трети страни. Освен това е установено, че всички представени документи са незаверени за вярност с оригинала, а копията, заверени с печат на Гранична полиция са нечетливи. С ново писмо от 28.10.2014 г. са дадени указания на заявителя, че за да се извършат съответните заверки със задна дата, съгласно по чл. 795, § 1, буква б) от Регламент 2454/93, митническите органи приемат за доказателства митнически документи, доказващи, че стоките са допуснати за свободно обращение в трети страни, заверени от митническите власти на тези страни. От административният орган за дадени изрични указания до заявителя и по указанията на отменителното решение № 600/9.12.2014 г. на директора на Агенция "Митници", с което е отменен предходен отказ на началника на М. С., обективиран с писмо № 32-129305/28.10.2014 с оглед установяване на обстоятелството, че стоките са напуснали митническата територия на ЕС в същото състояние, т. е. за представяне на "задоволителни" доказателства за вида и количеството на яхтите и обстоятелствата, при които те са напуснали митническата територия на ЕС, които да са в съответствие с разпоредбата на чл. 796д, § 1 от Регламент № 2454/93 г., съгласно която митническото учреждение на износ потвърждава напускането на стоките, когато износителят или деклараторът представи пред митническото учреждение на износа доказателство чрез някое от средствата, посочени в чл. 79бга, § 4 или чрез комбинация от тях, че стоките са напуснали митническата територия на ЕС.

При тази фактическа обстановка, подробно описана от административният съд, е прието от правна страна, че оспорваният отказ е мотивиран с непредставяне от заявителя на окомплектовани документи за всяка една от износните декларации, съгласно изискванията на чл. 795 от Регламент 2454/93; непредставяне на доказателства, че стоките са напуснали митническата територия на общността през периода 2011 г. -2012 г. в същото състояние, в което са посочени в представените ЕАД за износ; и непосочване на обстоятелствата, при които плавателните съдове са напуснали митническата територия на Общността. Правното основание за постановяване на отказа е чл. 6 от Регламент (Е.)2913/92 във връзка с чл. 19 от Закона за митниците и чл. 795 във връзка с чл. 796га от Регламент (Е.)№ 2454/93.

По делото е отправено преюдициално запитване с нарочно определение № 615/2.02.2016 г., като производството е спряно и възобновено след произнасяне на СЕС с определение от 2.03.2017 г. по образуваното дело С-83/16 на СЕС. О. в определението се свеждат до три позиции, а именно:

"1. Разпоредбите на чл. 161, § 5 от Регламент (Е.) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността във връзка с чл. 788 от Регламент (Е.) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (Е.) № 2913/92, изменен с Регламент (ЕС) № 430/2010 на Комисията от 20 май 2010 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че установеният на митническата територия на Европейския съюз продавач се смята за износител по смисъла на първата разпоредба, когато със сключването на договор за продажба на съответните стоки правото на собственост върху тях се прехвърля на приобретател, установен извън посочената митническа територия.

2. Член 795, § 1, трета алинея, буква б) от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 430/2010, трябва да се тълкува в смисъл, че митническите органи на държавите членки могат да изискват и други доказателства освен договора за продажба на плавателен съд за развлечение на установено в трета държава лице и дерегистрацията на плавателния съд от регистъра на корабите на съответната държава членка, стига това изискване да е в съответствие с принципа на пропорционалност.

3. Член 795 от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 430/2010, трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата по главното производство митническият орган, компетентен да приеме декларацията за износ със задна дата по смисъла на тази разпоредба, не е обвързан от извършената от друг митнически орган преценка за достатъчност на доказателствата по смисъла на чл. 796га, § 4 от посочения регламент."

Административният съд е приел, че относимо и съществено за казуса по делото е приетото в мотивите на определението на СЕС във връзка с доказването, а именно:

"54. В случая по главното производство националните органи следва да преценят в съответствие с принципа на пропорционалност кои документи могат да се приемат за достатъчни по смисъла на чл. 795, § 1, трета алинея, буква б) от Регламента за прилагане, като вземат предвид целите на съответната правна уредба, а именно събирането на евентуални мита, които да постъпят в общия бюджет на Съюза.

55. За да прецени по-конкретно дали дадени изисквания в областта на доказването могат да бъдат в противоречие с принципа на пропорционалност, запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид факта, че чл. 795, § 1 от Регламента за прилагане е изключение от общото правило, че декларацията за износ трябва да бъде подадена преди освобождаването на съответните стоки.

56. Както отбелязва Комисията, изискването на допълнителни доказателства, удостоверяващи например вписването на процесните яхти в пристанищния регистър на държавите, в които са установени приобретателите, или на документи за вноса, заверени от органите на тези държави, не трябва да се приема за непропорционално с оглед на прилагането на митническото законодателство на Съюза. Ако обаче деклараторът докаже, че представянето на тези документи не се изисква в държавата по вноса, искането на българските митнически органи може да бъде прието за непропорционално.

57. Запитващата юрисдикция следва да прецени дали случаят по главното производство е такъв, с оглед на всички конкретни обстоятелства по спора, с който е сезирана, и по-специално с оглед на представените за тази цел доказателства от жалбоподателя по главното производство."

Прилагайки така определените от съда относими отговори на СЕС, е прието в обжалваното решение, че по отношение на описаните яхти под № № 1,2 и 10 от списъка- приложение 1 към искане с вх. № 32-6038/12.06.2014 г. по регистъра на М. С. е налице надлежно доказване за незаконосъобразност на процесния отказ, поради следното:

• дружеството-заявител има качеството на износител по смисъла на чл. 161, § 5 от митническия кодекс вр. чл. 788 от Регламента за прилагане на Митническия кодекс, предвид представените договори за продажба, надлежно заверени нотариално и съдържащи индивидуализиращи белези по чл. 30 от Кодекса за корабоплаването. Прието е, че яхтите са регистрирани в Р. Б. от Изпълнителна агенция "Морска администрация", продажбата е извършена на лица, които са установени в трети страни, които не са държави-членки на ЕС / в САЩ / и след анализ на правната уредба, се следва извода, че процесните три яхти могат да плават в български води само като регистрирани под чужд флаг, за регистрацията на които има доказателства, че са доставени - представени удостоверения за регистрация от САЩ. Представените доказателства за сключените договори за продажба с нотариална заверка на подписите, и правните им последици, издадените от дружеството-заявител фактурите за доставка и твърденията му за получено плащане, покриват изискванията на букви а) и б) от чл. 796га, § 4 от Регламента.

• напускането на митническата територия на Общността от процесните плавателни съдове е установено, с оглед мястото на предаване на владението /Истанбул/, но е под въпрос, поради сключване на нотариално заверените договори в С. в идентичен момент с този на предаване на яхтите в Истамбул. Изхождайки от представените удостоверения за регистрация на яхтите под № 1, 2 и 10 от списъка от САЩ през 2012 г., съдът приема, че макар и да не се установява точната дата на напускане митническата територия на Общността, се установява по безспорен начин момента, към който напускането е потвърдено от орган на държавна власт на друга държава. При тези обстоятелства, съдът приема, че трите яхти са напуснали митническата територия на Общността, като съгласно чл. 795, § 1 от Регламента за прилагане на Митническия кодекс, не се изисква изрично да бъде посочена точната дата, на която е извършен износа, а само обстоятелствата, при които това е извършено.

• вида на яхтите към момента на напускане на митническата територия на Общността, следва да се приеме, че е този, в който са регистрирани, тъй като в издадените сертификати за отписването им от Изпълнителна агенция "Морска администрация" са посочени идентифициращите данни, изискващи се от закона, съответстващи на свидетелството за регистрация. Доколкото се касае за идентичен номер на корпуса на плавателното средство при новата регистрация, то следва да се приеме, че същото е в непроменен вид, тъй като е индивидуализирано по идентичен начин, а данни за промени в конструкцията, които са контролирани от органите на Изпълнителна агенция "Морска администрация" във връзка със задължението за периодични технически прегледи, не са констатирани.

Административният съд е изложил мотиви във връзка с преценката за съответствие с принципа за пропорционалност на исканията на митническия орган за представянето на достатъчно доказателства по смисъла на чл. 795, § 1, трета алинея, буква б) от Регламента за прилагане на Митническия кодекс, във връзка с т. 2 от диспозитива на определението на СЕС по преюдициалното запитване по делото, като е приел, че в т. 56 от определението на СЕС доказателствата за вноса на яхтите и за вписване в пристанищен регистър на държавата на приобретателя са посочени алтернативно, т. е. всяко едно от тези доказателства е достатъчно да докаже, че стоките не само са напуснали митническата територията на Общността, но и в какъв вид, съдържание и определена дата.

Решаващият правен извод на съда е обоснован с представени от заявителя в пълнота доказателства за прехвърляне на правото на собственост на приобретатели извън общността и за това, че стоките са напуснали митническата територия на Общността за яхтите, посочени по т. 1, 2 и 10 от списъка, индивидуализирани с номера на корпуса както следва:

• № GOB1B368C808 по документ на л. 264 от делото за регистрация на 19.06.2012 г. от САЩ, продадена по договор от 5.06.2012 г. (л. 260 от делото) на дружество, установено в САЩ, представена за заверка митническа декларация на л. 251 от делото за износ, посочена под № 1 от списъка, приложение 1 към искане за заверка на митническите декларации.

• № GOB4B221D707 по документ на л. 236 и 249 от делото от дата 26.04. 2012 г. за регистрация в САЩ, продадена по договор от 16.05.2012 г. (л. 230 от делото) на установено в САЩ дружество и с представена за заверка митническа декларация на л. 226 от делото за износ.

• № AZI43505L708 по документ на л. 87 от делото за регистрация на 26.04.2012 г. в САЩ на дружество-различно от купувача по договора от 12.04.2012 г. (л. 80 от делото), който също е дружество установено в САЩ, представена за заверка митническа декларация на л. 75 от делото за износ, посочена под № 10 от списъка към искането.

Мотивите, в частта, имаща характер на указания до административния орган, които следва да се спазят при новото произнасяне, се свеждат до това, че заявителят има качеството на износител по смисъла на чл. 161, § 5 от Регламент 2913/92 за приемане на митнически кодекс на Общността, във връзка с чл. 788 от Регламент 2454/93 на Комисията за прилагане на Митническия кодекс и следователно е задължено лице по износа на трите яхти, правилно е подал декларация за износа, който е осъществен по чл. 795, § 1, трета алинея, буква б) от Регламента за прилагане на Митническия кодекс, а сигурна дата, на която износът е осъществен е датата на регистрация в държавата на приобретателя на процесните стоки, посочена в документите за регистрация.

Така постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно кредитиране на доказателствения материал по административната преписка и вътрешно противоречие в мотивите на решението по отношение на доказателствената тежест.

Изводите от правна страна, административният съд е базирал на приобщените в административната преписка незаверени "вярно с оригинала" копия от договори за продажба, фактури, извлечения от банкова сметка и сертификати за регистрация от новата държава на флага, които не съставляват годни доказателствени средства съгласно приложимата субсидиарно по смисъла на чл. 144 АПК норма на чл. 183 ГПК. Тези доказателства са изключени изрично от доказателственият материал в административната фаза на производството, което обстоятелство е изрично визирано в мотивите на оспореното решение № РЗМ-5800-7/32-4984 от 12.01.2015 г. на началника на М. С., т. е. това съставлява мотив за отказа за регистрация на представените три ЕАД за износ на плавателни съдове /яхти/ с номера на корпуса № GOB1B368C808, № GOB4B221D707 и № AZI43505L708, фигуриращи под № 1, 2 и 10 от списъка- приложение 1 към искане с вх. № 32-6038/12.06.2014 г. по регистъра на М. С..

В мотивите на решението, административният съд е констатирал липсата на представени надлежно доказателства, вкл. и заверени копия на описаните по-горе такива, като е приел, че "Жалбоподателят не е ангажирал доказателства пред съда, въпреки предоставената му възможност, в това число и след постановяване на определението на съда на ЕС. В. от преписката, жалбоподателят не е изразил становище и в писмената фаза на производството пред този съд. Представител на дружеството не е взел участие в съдебното производство по делото. ". При тези установявания е следвало съдът да отчете обстоятелството, че събраните нередовно в производството пред административният орган доказателства нямат сила пред съда, по арг. на прот. от чл. 171, ал. 1, предл. 1 АПК. Въпреки това, административният съд е изградил правните си изводи върху данните по описаните незаверени доказателства, като част от тях дори не са представени в заверен от страната превод на български език, съгласно императивното изискване на чл. 185 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 14, ал. 3 АПК.

Изложеното, обаче не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като доказателствата не са представени в съдебната фаза на производството, а в административната такава, като на заявителя е давана неколкократна възможност за ангажиране на надлежни доказателства. Освен това, мотивите на оспореният отказ са изградени именно на основата на липса на надлежни доказателства за напускане територията на Общността, оформен износ и състоянията на яхтите. Безспорно е, че Дружеството-заявител не е представило каквито и да било доказателства по делото пред Административен съд-С. град, вкл. надлежно заверени и в превод доказателства, идентични с тези в административната преписка, поради което не е оборило констатациите на административният орган и свързаните с тях правни изводи, залегнали в оспореното решение, в неговата цялост.

Изложеното сочи на неоснователност и недоказаност на оспорването на решение № РЗМ-5800-7/32-4984 от 12.01.2015 г. на началника на М. С. в частта, с която е постановен отказ за регистрация на представените три ЕАД за износ на плавателни съдове /яхти/ с номера на корпуса № GOB1B368C808, № GOB4B221D707 и № AZI43505L708, фигуриращи под № 1, 2 и 10 от списъка- приложение 1 към искане с вх. № 32-6038/12.06.2014 г. по регистъра на М. С.. Като е приел оспорването за основателно на база правни изводи за факти, базирани на негодни доказателства, административният съд е постановил неправилно, порочно и незаконосъобразно решение, което в обжалваната му част и при наличие основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК-постановено друго, с което се отхвърли оспорването на решение № РЗМ-5800-7/32-4984 от 12.01.2015 г. на началника на М. С. в частта за отказа за регистрация на представените три ЕАД за износ на плавателни съдове /яхти/ с номера на корпуса № GOB1B368C808, № GOB4B221D707 и № AZI43505L708.

Разноски не се претендират от касатора.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение