Решение № 15814 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14319/2009 г.

Решение № 15814 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14319/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Радостин Младенов Димитров, чрез пълномощника си адв. Марев, срещу решение № 11529/06.10.2009 г., постановено по адм. дело № 3164/2009 г., с което състав на III отделение на ВАС е отхвърлил жалбата на Димитров, против заповед № К-6653/10.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението като необосновано, постановено при нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът излага доводи, че съдът не е обсъдил доводите му в жалбата и не е отчел факта, че обжалваната заповед не се различава от формална страна от уволнение без предизвестие, което налага на извода за нарушаване на закона при издаването й досежно процедура и съдържание. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез проц. си представител юрк. Йовчева, моли съда да потвърди обжалваното решение. Прокурорът при Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени в пледоарията му съображения. Върховният административен съд - петчленен състав, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото намира, че касационната жалба е подадена в срока по 211 ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС е била заповед № К-6653/10.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на Радостин Младенов Димитров, на длъжност полицейски инспектор V степен към отдел "Опазване на обществения ред и превенция" при Областна дирекция на МВР-Смолян, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО по инициатива на органа по назначението. За постанови обжалваното решение, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила. Държавният служител има 26 години, три месеца и 17 дни осигурителен стаж, от които 21 години и три месеца в МВР, поради което съдът е приел, че са спазени изискванията на чл. 69 КСО, за да се приложи чл. 245 ал. 1 т. 13 ЗМВР - 2/3 от осигурителния стаж да е изслужен като служител на МВР. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъбразни правни изводи. Неоснователен е довода на касатора за нарушено право на защита, поради липса на мотиви в обжалваната заповед. Същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, като посоченото правно основание в конкретния случай е и фактическото такова, което по закон съставлява основание за издаване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради което не следва в заповедта да се сочат други факти. За да се приеме, че АА не е мотивиран е необходимо мотивите да са недостатъчни, неточни, нелогични или вътрешно противоречиви, поради което съдът да е в невъзможност да разбере от какви съображения се е ръководил органа за да издаде акта, какъвто не е настоящият случай. В хода на съдебното обжалване страната разполага с процесуална възможност да оспори както фактическите, така и правни констатации на акта с всички допустими доказателства и доказателствени средства, поради което не може да бъде възприет довода за нарушено право на защита. Правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта, предмет на обжалване, е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Обстоятелството, че жалбоподателят не е уведомен за предстоящото уволнение чрез едномесечно предизвестие не представлява нарушение на процедурата по издаване на акта, тъй като отправянето на предизвестие не е елемент от фактическия състав по постановяване на заповедта. В този смисъл липсата на предизвестие не може да обоснове извод за отмяна на административния акт. В подкрепа на това заключение е и разпоредбата на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, приложима по силата на препращата разпоредба на чл. 268, ал. 3 от ППЗМВР, според която при неспазване на срока на предизвестие органът по назначаването дължи на служителя обезщетение, т. е. изискването за предизвестие не е императивно и нарушаването му не води до порок на издадената заповед, поради което доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. По силата на препращащата разпоредба на чл. 268, ал. 3 от ППЗМВР съдържащото се разпореждане в обжалваната заповед за изплащане на полагащото се обезщетение по ЗМВР включва и обезщетението в размер на брутната заплата за неспазения срок на предизвестието, визирано в 106, ал. 4 от ЗДСл., поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав