Решение № 103 от 24.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 2202/2013 г.
ВКСIII наказателно отделение24.07.2014 г.докладчик Севдалин Мавров
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на осъдената Д. Г. П. за възобновяване на ВНОХД № 79/13 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 103 от 24.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 2202/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от страна на осъдената Д. П. Атакува се неподлежащо на касационна проверка решение № 37 от 1.07.13 г., постановено по ВНОХД № 79/13 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд. Със същото е потвърдена присъда № 41 от 26.03.13 г. по НОХД № 1054/12 г. на Кърджалийския районен съд, с която П. е призната за виновна и осъдена по чл. 311, ал. 1 НК. Основанието за възобновяване на делото е по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 - допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. След възобновяването се иска: да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане; да се оправдае П. по повдигнатото й обвинение; да се измени съдебният акт, като се намали наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, ал. 1, б. "б" НК. Искането се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилото искане, посочените основание и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда П. е призната за виновна в това, че на 18.06.08 г. в [населено място] поле, общ. Кърджали, като длъжностно лице - директор на ОУ "И. В.", в кръга на службата си съставила официален документ - дубликат на свидетелство за основно образование, серия № 007169, рег. № 38-10/18.06.08 г., в който удостоверила неверни обстоятелства, че лицето С. О. от [населено място], общ. С., обл. Хасково, е завършил основно образование, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на осн. чл. 311, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода, търпими в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален "строг" режим. На основание чл. 311, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 НК е лишена от право да заема длъжността директор на училище за срок от една година. Съдът се е произнесъл за отнемане в полза на държавата на свидетелството за основно образование и по разноските по делото. С въззивното решение присъдата е потвърдена. Въпреки обема на искането за възобновяване /преразказани са части от делото и са посочени твърдения, които касаят необоснованост/, доводите в подкрепа на посочените основания са лаконични. Като съществено процесуално нарушение, допуснато при разглеждане на делото, се сочи, че въззивният съд немотивирано е отказал събирането на доказателства по искане на осъдената. С въззивната жалба и допълнението към нея е поискано преразпит на разпитаните пред районния съд свидетели и вещото лице по графологичната експертиза, разпит на две нови свидетелки за процеса на издаване на дубликати в училището и причината за влошените отношения между осъдената и свидетелката М., както и да се изискат по служебен път копие от трудовото досие на свидетелката М., длъжностната й характеристика и трудовия и договор. Направените доказателствени искания са неотносими към предмета на доказване по делото и установяването на значими за решаването му въпроси по същество на фактите, поради което законосъобразно са оставени без уважение, като в това решаващият съд не е допуснал процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита. В искането за възобновяване е посочено твърдението, че авторството на деянието не е установено по безспорен и категоричен начин. Настоящата инстанция намира, че чрез разпита на свидетелите О. и М., заключението на назначената графологична експертиза, приложените по делото писмо от РИО - [населено място] за лицето С. О. и дубликат на свидетелство за основно образование, на които съдилищата по фактите не са придали превратен смисъл, безспорно се установява авторството от страна на П. в извършване на инкриминираното престъпление. На следващо място се твърди, че по делото няма данни "на коя дата, през кой месец и коя година точно свидетелят О. е посетил училище "И. В." в [населено място] поле, тъй като такива не се съдържат в свидетелските показания на О. и М. Видно от приложеното на л. 40 от ДП свидетелство за основно образование и копие от регистрационната книга за издадени дубликати /л. 34 ДП/, датата за издаване на инкриминирания дубликат е 16.06.08 г., а чрез свидетелските показания на О. е установено кога е посетил училището и се е срещнал с осъдената. Всички останали твърдения и доводи са неотносими към касационните основания, към които препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради което настоящият съдебен състав няма да вземе отношение по тях. На П. е наложено минималното, предвидено в закона наказание от три месеца лишаване от свобода. В искането се твърди, че не са взети предвид при определяне на наказанието: добрите й характеристични данни, което не отговаря на истината, видно от приложената на л. 93 ДП характеристична справка; влошеното й здравословно състояние; пенсионната възраст; семейната й ангажираност; ниската й обществена опасност; изтеклия продължителен период от време, считано от 18.06.08 г. Всички те са взети предвид от контролираните инстанции. Този състав на ВКС счита, че посочените обстоятелства не са многобройни и сред тях не е налице изключително такова. Напротив, следвало е в процеса на определяне на наказанието да се съобразят по-внимателно: високата степен на обществената опасност на деянието, с оглед ръста и динамиката на този вид престъпления, заобикалянето чрез извършването им на законови забрани да се придобива право за упражняване на определена професия, водещо до непредотвратими последици, телесни повреди и смърт; недобрите характеристични данни за П.; проявената корист и упоритост от нейна страна в извършването на такива деяния. Същите е следвало да обосноват налагането на по-тежко по размер наказание, но за това не са подадени съответни протести. Във връзка с посочените съображения искането от страна на осъдената П. е НЕОСНОВАТЕЛНО. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,