Решение № 13421 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8265/2020 г.

Решение № 13421 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8265/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "МЛАДОСТКООП 06" АД, ЕИК 175097128, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост 3, блок 319, вх. Б, представлявано от Х. Милев, подадена чрез пълномощника адвокат А. Каракашева против решение № 1530 от 02.03.2020 г. по адм. дело № 13219/2019 г. на Административен съд-София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против наложени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от Кодекса на труда принудителни административни мерки /ПАМ/ - "задължителни предписания" по т. 1, т. 2 и т. 3 от протокол за извършена проверка № ПР1933682/06.11.2019 г. на Дирекция "Инспекция по труда" (ДИТ) – гр. София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдът не е изложил мотиви до във връзка с твърденията за липса на основания за издаване на оспорения административен акт. Твърди се, че е налице открито производство по реда на чл. 210 от КТ от страна на работодателя за ангажиране имуществената отговорност на служителката А. Янчева. По подробно изложените в жалбата оплаквания се иска отмяна на решението и отмяна на наложените принудителни административни мерки. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Инспекция по труда" – гр. София чрез старши юрисконсулт Д. Стойкова оспорва касационните оплаквания. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд-София-град е отхвърлена жалбата на "МЛАДОСТКООП 06"АД против наложени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от Кодекса на труда принудителни административни мерки /ПАМ/- "задължителни предписания" по т. 1, т. 2 и т. 3 от протокол за извършена проверка № ПР1933682/06.11.2019 г. на Дирекция "Инспекция по труда" (ДИТ)– гр. София. Съгласно т. 1 от предписанията дружеството е задължено да изплати уговорено трудово възнаграждение на А. Янчева за положения от нея труд през м. 07.2019 г. съгласно чл. 128, т. 2 от КТ; по т. 2 работодателят е задължен да изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на А. Янчева не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който е прекратено трудовото правоотношение съгласно чл. 224, ал. 1 във връзка с чл. 228, ал. 3 от КТ; по т. 3 работодателят е задължен да изплати обезщетение на А. Янчева съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ. Съдът е приел, че задължителните предписания са издадени при спазване на материалния закон- чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" -гр. София са компетентни да дават предписания за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от работодателя при изпълнение на задължението им да изплащат точно и своевременно полагащите се трудови възнаграждения и обезщетения на наетите на работа работници и служители, дори и след прекратяване на трудовите правоотношения. В настоящия казус жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че не изплатил на Янчева полагащото й се възнаграждение и обезщетения. Но твърди, че причината за това е наличието на открито производство по чл. 210 от КТ със заповед № 20 от 31.07.2019 г. на изпълнителният директора на "МЛАДОСТКООП 06" АД за ангажиране ограничената имуществена отговорност на Янчева за нанесени на дружеството от нея вреди. Първоинстанционният съд е обсъдил тези доводи, като правилно е приел, че в случая съгласно чл. 272, ал. 1 от КТ без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Видно от разпоредбите на чл. 210 от КТ осъществяване на ограничената имуществена отговорност започва с издаване на заповед от работодателя, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Съгласно ал. 2 заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването и, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването и, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо. Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда/ал. 3/. Ако в срока по предходната алинея работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс /ал. 4/. В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането /ал. 5/. В случая цитираната хипотеза на чл. 210, ал. 4 от КТ е неприложима, тъй като от доказателствата по делото е видно, че Янчева е оспорила основание и размера на отговорността във връзка с издадената заповед № 20 от 31.07.2019 г. на изпълнителният директора на "МЛАДОСТКООП 06" АД за ангажиране ограничената й имуществена отговорност. За жалбоподателят не са налице предпоставки за прихващане на сумата от 2300 лева, за която дружеството е приело, че е причинена вреда от Янчева. Тази сума не попада в изброените случаи по чл. 272, ал. 1 от КТ. Поради това доводите на дружеството не могат да бъдат противопоставени на издадените задължителни предписания, тъй като за претендираната сума няма изрично писмено съгласие на Янчева за нейната удръжка. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ в случая са налице предпоставките за прилагане принудителни административни мерки - даване задължителни предписания на работодателя за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. Предписанията отговарят на изискванията за форма и съдържание. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Такова следва да бъде присъдено в размер на 100, 00 /сто/ лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,