Решение № 1938 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10472/2008 г.

Решение № 1938 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10472/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Гергана Димитрова в качеството й на процесуален представител на "Стрател" ООД - гр. София срещу Решение № 606/16.06.2008 г., постановено по адм. дело № 4282/2007 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 20062410/06.02.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1168/ 19.07.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 263/29.03.2005 г., № 300/ 31.05.2005 г. и № 312/29.07.2005 г., издадени от "Телетек груп" ООД с предмет консултантски и маркетингови услуги. В касационната жалба са посочени като отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, но от изложението й може да се извлече, че се релевира и като оплакване съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора събрани са достатъчно доказателства за реалността на доставките по процесните фактури - договор и приемателно-предавателни протоколи и проформа-фактури, поради което е налице доставка на услуга - чл. 6 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС и данъчното събитие е възникнало на датата на извършване на услугата. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е спазил изискванията на материалния закони и на съдопроизводствените правила, тъй като е налице липса на реална доставка, а с доказателствата по делото тя не е установена. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Стрател" ООД - гр. София срещу РА № 20062410/ 6.02.2007 г. в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 3 700 лв. по фактури № 263/29.03.2005 г., № 300/ 31.05.2005 г. и № 312/29.07.2005 г., издадени от "Телетек груп" ООД с предмет консултантски и маркетингови услуги, Административен съд, София-град е приел, че не е доказана реалността на доставките. Според съда в процесните фактури като предмет на доставките е отразено - консултантски и маркетингови услуги без да е уточнено за какво се отнасят. Изложени са мотиви в решението, че наличието на реално осъществена доставка е задължителна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит, поради което изпълнението й следва да бъде проверено. Неяснотата за какви консултантски услуги се отнасят процесните фактури е обосновало съда да приеме, че липсва обвързаност на фактурите с договора, тъй като той дори не е посочен в тях като основание. Предмета на договора според съда буквално е пренесен и като предмет на доставките в проформа-фактурите, а в данъчните фактури не е посочено в какво се състоят услугите, както и не ставало ясно в какво се изразява оперативната обработка на счетоводни документи, какви финансови анализи са извършвани и какви са анализите за пазарната ситуация, изготвени от доставчика. Решаващият съдебен състав е установил, че липсват доказателства и съответни документи, от които да е видно, че са били поставяни конкретни задачи, така както е уговорено в чл. 2, б. "б" и чл. 3, б. "а" от договора. Прието е също така, че плащането по ДДДС-сметка" на доставчика по процесните фактури е без правно значение с оглед установената нереалност на доставките и възприетото основание за отказ - чл. 64, ал. 1, т. 3 и чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС (отм.). Решението на първоинстанционния съд е правилно постановено. За да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, начисляването на ДДС съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) е само част от сложния фактически състав на това право. Посоченото материално право винаги е предпоставено от наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 25 ЗДДС (отм.). Наличието на договор, както е в процесния случай е доказателство само за възникване на облигационни взаимоотношения между страните, които са го сключили, но не е категорично доказателство за реалността на доставката. За доказването й трябва да са налице и други доказателства, които да установяват нейното изпълнение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства какво точно представляват фактурираните консултантски и маркетингови услуги. Те са отразени само в проформа-фактурите, но дори да се приеме, че именно те са фактурирани, няма никакви доказателства по какъв начин са извършени и какъв е предмета им. Посочването, че доставчикът е обработвал първичните счетоводни документи на касатора също не е доказано с относими доказателства, още повече като се има предвид, че по време на ревизията е установено, че счетоводното обслужване на "стрател" ООД е извършвано от друга фирма - "Крапевал" ЕООД. Относно маркетинговото проучване, вписано в една от фактурите - № 312/29.07.2005 г. също няма доказателства в какво се е състояло то и как е извършено това проучване - с кои фирми или физически лица е преговаряно и за какво. Внасянето на данъка по процесните фактури по ДДДС-сметка" има значение за прилагането на изключението по чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), но само в случаите на категорична доказаност реалността на доставките, каквато в процесния случай липсва. Наличието на представени 3 бр. дипломи за завършено висше икономическо образование на служители на доставчика представлява само доказателство за евентуалната кадрова обезпеченост на доставчика за изпълнение на договореностите, но не са пряко доказателства, че именно посочените във фактурите услуги са реално осъществени. Правилно съдът е счел, че в тежест на жалбоподателя е при условията на пълно насрещно доказване да установи положителните факти, а именно, че фактурите удостоверяват реално осъществени услуги, както и какви анализи са изготвяни от доставчика и какви задачи във връзка с тях са му са били поставяни от жалбоподателя, за да се проследи изпълнението на услугите. По делото няма данни за услугите по трите фактури кога са извършени с оглед издаването на проформа-фактурите от месеците март, май и юни 2005 г. и въз основа на които са издадени процесните данъчни фактури, поради което приемайки това съдът е извършил правилна преценка въз основа на доказателствата, събрани по делото. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната му част е постановено при правилно прилагане на материалния закон и на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка е изградил и правните си изводи, поради което решението е и обосновано и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,