Решение № 771 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1322/2017 г.

Решение № 771 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1322/2017 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Постоянната комисия по социални и правни науки, сигурност и отбрана при Национална агенция за оценяване и акредитация (НАОА), гр. С., (Комисията) представлявана от председателя си проф. д. н. Г. К. П., чрез адв. А. Б., срещу решение № 7639 от 02.12.2016 г. по адм. д. № 4717/2016 г. по описа на Административен съд С. -град (АССГ), с което са отменени решенията по т. 3.I и т. 3.II, обективирани в Протокол № 6/22.03.2016 г., на Комисията и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба, фондация "Национална и международна сигурност", представлявана от Т. С. Т. - председател на управителния съвет, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Представя писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд С. - град е образувано по жалба на фондация "Национална и международна сигурност" срещу решенията по т. 3.I и т. 3.II, обективирани в Протокол № 6/22.03.2016 г. на Постоянната комисия по социални и правни науки, сигурност и отбрана към Националната агенция за оценяване и акредитация. С обжалваното решение Административен съд С. - град е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът е приел, че по същество актът е издаден при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Съдът е изложил съображения, че нито един от мотивите, изложени в т. т. 2, 3, 4, 5, 6 и 10 не може да послужи като основание за отказ и да обоснове несъответствие на исканата акредитация с критериите за оценяване на програмите. Обосновал е извод, че за целите на Закона за висшето образование (ЗВО) понятието "научна организация" следва да се тълкува разширително, а именно - като юридическо лице, което извършва научна дейност, което в конкретния случай е обосновано с предмета на дейност на фондацията. Мотивирал се е, че предвид липсата на легална дефиниция за целите на ЗВО на понятието "научна организация", то Комисията не може да поставя ограничения относно правно организационната й форма и в конкретния случай - дали фондацията да е регистрирана в обществена или в частна полза. Прието е, че са неоснователни и критериите за отказ, обосновани от липса на достатъчно осигурени работни места за бъдещите докторанти, както и възможност за извършване на изискуемата от нормативните документи педагогическа, респективно изследователска дейност; относно липсата на осигурен достъп до известните електронни бази с научни издания, чийто абонамент се поема от МОН, както и липса на постоянно работещи учени и преподаватели, които да създадат подходящата академична среда за обучение на докторанти. Решението е неправилно. С оспорените пред първоинстанционния съд административни актове Постоянната комисия по социални и правни науки, сигурност и отбрана при НАОА е взела решения да не даде програмна акредитация на докторска програма "Управление на сигурността" от професионално направление 9.1 Национална сигурност, област на висше образование 9. Сигурност и отбрана, във Фондация "Национална и международна сигурност" на основание обща оценка: 6,50, съгласно чл. 80, ал. 2 ЗВО и на докторска програма "Международна сигурност" от професионално направление 3.3 Политически научи, област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки във Фондация "Национална и международна сигурност" на основание обща оценка: 6,54, съгласно чл. 80, ал. 2 ЗВО. Видно от мотивите на Постоянната комисия е, че последната дава мотивирана отрицателна оценка поради заключението, че преподавателска и обучителна дейност в академична среда не се извършва във Фондацията и на следните основания: 1. Фондацията е регистрирана като такава в частна полза, поради което не подлежи на контрол от страна на държавата.; 2. Няма публичен електронен сайт, с което изискването за прозрачност и информиране на обществото не се изпълнява.; 3. Фондацията не присъства в действащите публични регистри - напр. в Регистъра на научната дейност в Р. Б., който е достъпен чрез сайта на Министерството на образованието и науката.; 4. Представеният писмен материал "Финансов модел" не дава представа за издръжката, осигурявана за исканите докторски програми, което е изрично изискване на ЗВО.; 5. Законът, правилникът на НАОА и практиката на Агенцията не предвиждат процедури на следакредитационен контрол спрямо неупоменатите в чл. 47, ал. 1 ЗВО организации.; 6. Не е ясно как докторантите ще упражняват правата си по Закона за кредитирането на студенти и докторанти.; 7. Не са осигурени достатъчно работни места за бъдещите докторанти, както и не е осигурена възможност за извършване на изискуемата от нормативните документи педагогическа, респективно изследователска дейност.; 8. Не е осигурен достъп до известните електронни бази с научни издания, чийто абонамент се поема от МОН.; 9. Няма постоянно работещи учени и преподаватели, които да създадат подходящата академична среда за обучение на докторанти.; 10. Липсва политика и практика за ориентиране на докторанти при избор на програма и специалност, съобразно националните / европейските условия и пазара на труда. Настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че в конкретната процедура, доколкото няма законова дефиниция на понятието "научна организация" за целите на ЗВО, то трябва понятието да се тълкува разширително, а именно - като юридическо лице, което извършва научна дейност, което в конкретния случай е обосновано с предмета на дейност на фондацията. Доколкото акредитацията на висшите училища, научните организации и развитието на академичния състав (част от който се явяват и докторантите) се регламентира от норми на публичното право и режимът е разрешителен - чрез акредитация, то разширителното тълкуване е недопустимо. То има своето място в гражданскоправните и търговските отношения, но не и в публичноправните. Доколкото в ЗВО няма дефиниция за целите на този закон, приложима се явява дефиницията, дадена в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за развитието на академичния състав в Р. Б. (ЗРАСРБ). Това е така, тъй като в Г. втора на посочения закон са регламентирани правилата относно придобиване на научна степен "доктор" и "доктор на науките", а в случая става въпрос за програмна акредитация на докторска програма на фондация, претендираща за качество на научна организация по силата на вписания предмет на дейност. По смисъла на цитираната законова разпоредба, "висши училища и научни организации" включват всички висши училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, научни организации, университетски болници, институти и други, получили акредитация от НАОА. Настоящият състав на съда не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че изводът, че едно юридическо лице има качеството на научна организация може да се изведе само от предмета му на дейност. В самото първоинстанционно решение на с. 9, в противоречие с изложеното по-нататък в съдържанието му, правилно е посочено, че в съответствие с чл. 76, ал. 1 ЗВО акредитацията е институционална и програмна, като провеждането на институционална акредитация е предпоставка за провеждане на процедура по програмна акредитация. В тази връзка правилни са съображенията на представителя на Върховната административна прокуратура, че логиката на ЗВО е съвсем различна от мотивите на съдебното решение, а именно, че ЗВО не съдържа изрична разпоредба, освобождаваща другите научни организации по чл. 47, ал. 1 ЗВО (извън висшите училища) от институционална акредитация. В тази връзка следва да бъде посочено и, че гореописаните критерии като липса на достатъчно осигурени работни места за бъдещите докторанти, както и възможност за извършване на изискуемата от нормативните документи педагогическа, респективно изследователска дейност; относно липсата на осигурен достъп до известните електронни бази с научни издания, чийто абонамент се поема от МОН, както и липса на постоянно работещи учени и преподаватели, които да създадат подходящата академична среда за обучение на докторанти, са относими към процесната процедура. Те са приети според нормативно установените правила на НАОА и правилно са приложени в административното производство. Всеки отделен критерий е подробно обяснен, както по същество и съдържание, така и по отношение на неговите измерителни показатели. Дадените оценки по всеки един от критериите в процесното решение са мотивирани. Административният орган е посочил какви параметри и показатели е следвало да бъдат достигнати, за да бъде дадена положителна оценка. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. При този краен извод в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 800,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение