Решение № 7417 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4896/2018 г.

Решение № 7417 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4896/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов С решение № 375 от 28.02.2018 г., постановено по адм. д. № 873/17 г. Административен съд - гр. Б., е отхвърлил жалбата на ЕТ "М. Б." с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., област Б., ул. "Б. М." .№..., представляван от М. Б. Г., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗМ-5700-357/32-298686 от 26.10.2017 г. на Началника на М. Ю., с която на основание чл. 124б, ал. 1-5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и чл. 124в, ал. 1-3 от същия закон, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" - питейно заведение /кръчма/, находящо се в гр. Б., област Б., ул. "Б. М." .№..., стопанисвано от ЕТ "М. Б.", за срок от един месец и на основание чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС вр. чл, 1246, ал. 1 от същия закон, е забранен достъпа до обекта, считано от датата на запечатването му. С решението едноличния търговец е осъден да заплати на М. Ю. разноски в размер на 150 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ "М. Б.", представлявано от управителя М. Б. Г., чрез пълномощника му адвокат Д. Д. В същата се прави оплакване, че решението на Благоевградския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Благоевградския административен съд. Ответният по касационната жалба началник на М. Ю., чрез своя процесуален представител А. С. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си административния съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "М. Б." с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., област Б., ул. "Б. М." .№..., представлявано от М. Б. Г., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗМ-5700-357/32-298686 от 26.10.2017 г. на Началника на М. Ю., с която на основание чл. 124б, ал. 1-5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и чл. 124в, ал. 1-3 от същия закон, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" - питейно заведение /кръчма/, находящо се в гр. Б., област Б., ул. "Б. М." .№..., стопанисвано от ЕТ "М. Б.", за срок от един месец и на основание чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС вр. чл, 124б, ал. 1 от същия закон, е забранен достъпа до обекта, считано от датата на запечатването му. Изложени са мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. В тази насока са изложени и мотиви относно фактическата обстановка, свързана с издаването на оспорената заповед, както и е дадено тълкуване на правни разпоредби от ЗАДС, относими към издадената заповед. Направен е краен извод, че в случая са били налице материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона за налагане на принудителната административна мярка и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е подадената срещу заповедта жалба е отхвърлена. Решението на Административен съд - гр. Б. е правилно и законосъобразно. От данните по делото е установено, че при извършена на 18.01.2017 г. проверка на питейно заведение/кръчма/, находящо се в град Б., област Б., ул. "Б. М.", .№..., стопанисвано от ЕТ "М. Б.", е констатирано, че зад бар-плота в заведението се намират 2/два/броя PVC бидона с общо количество 20 литра жълтеникава течност с мирис на алкохол с установено алкохолно съдържание 53% vol при 20р, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. На търговецът - касатор е съставен акт за установяване на административно нарушение № 139 от 31.05.2017 г., въз основа на който е издадено наказателно постановление № 218/2017 г. на Началника на М. Ю., с което за нарушение по чл. 126, т. 2 от ЗАДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС дестилатния алкохолен продукт е отнет в полза на държавата и на основание чл. 124а, ал. 1 от същия закон едноличния търговец е лишено от право да упражнява търговска дейност в търговския обект за срок от един месец. Обжалваното съдебно решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на касатора, че в посоченото заведение в заповедта за налагане на принудителната административна мярка и в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, не се извършва търговска дейност, както и че намерения дестилат е за лична употреба. Видно от данните изложени в приложената на лист 21 от делото, жалба до директора на О. Д. по безопасност на храните, в проверявания обект се извършва търговска дейност. Това обстоятелство се подкрепя и от констатациите на актосъставителя, след извършената допълнителна проверка, с която е изискана справка от ТД на НАП - офис Б., от която се е установило, че ЕТ "М. Б." има регистриран ЕКАФП с активна регистрация и същият е за проверявания търговски обект. В подобен смисъл са били и дадените писмени обяснения от съпругата на жалбоподателя Р. Г., дадени в деня на проверката - л. 25 от първоинстанционното дело. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че защитната теза на жалбоподателя не се подкрепят и от другите събраните по делото доказателства. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 124б, ал. 1 във връзка с чл. 124а, ал. 1, във връзка с чл. 123, ал. 2 от ЗАДС. Нормата е императивна. Принудителната административна мярка се налага задължително при извършено административно нарушение, за което е наложено административно наказание по съответния ред. В случая административният орган действа при обвързана компетентност. Посочената законова предпоставка е била налице. На жалбоподателя е наложено административно наказание за административно нарушение с наказателно постановление. При налагане на административната принудителна мярка органът не може да извършва контрол за законосъобразност на наказателното постановление. Административнонаказателната отговорност е самостоятелна и защитата по нея се осъществява по друг ред. Принудителните административни мерки по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Актът за налагане на принудителна административна мярка има самостоятелен характер. Органът, който налага мярката, редът за налагане, предпоставките за това и обжалването на акта са уредени в закон и защитата се осъществява самостоятелно и независимо от тази при административнонаказателната отговорност. По тази причина не може да се възприеме и тезата на жалбоподателя, че с налагането на принудителната административна мярка са нарушени разпоредби на Хартата на основните права на Европейския съюз. В случая между страните не е спорно, че за констатираното нарушение е издаденото наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца и именно този релевантен факт е обусловил и налагането на предвидената в чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС принудителна административна мярка. Визираната норма не съдържа изискване издаденото постановлението да е влязло в сила, респективно неговият стабилитет е ирелевантен за издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Наказателното постановление и процесната заповед са наложени кумулативно, в съответствие с разпоредбата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, при приложението на която административнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност. Тази нормативна регламентация правилно е съобразена от първоинстанционния съд, а доводите на касатора досежно законосъобразността на наказателното постановление са ирелевантни, тъй като неговата законосъобразност не е предмет на настоящото производство. По делото няма данни решение № 1504 от 14.03.2018 г. на Районен съд - гр. Р., постановено по анд № 852/2017 г., с което е отменено наказателното постановление, да е влязло в законна сила. При отмяна на наказателното постановление ще следва прекратяване на принудителната административна мярка по право. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Б. не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,