Решение № 11546 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5546/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. М. К. срещу решение 7991 от 07.03.25 г., постановено по административно дело 10591/2024 г. от Административен съд София-град (АССг) в частта му, в която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за присъждане на обезщетение в размер на 2177,34 лв. за неизползван годишен отпуск за периода от 28.08.2018 г. до 14.11.2019 г., ведно с мораторна лихва в размер 919,43 лв. за периода от 28.08.2018 г. до 24.10.2022 г. и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 122, ал. 3 ЗДСл за присъждане на обезщетение за недопускането му да изпълнява служебните си задължения за периода 28.08.2018 г. до 14.11.2019 г. в размер на 18 464,87 лв., ведно с мораторна лихва за периода 28.08.2018 г- 14.11.2019 г. в размер на 7 102,24 лв. , считано от падежа на всяко месечно плащане до 24.10.2022 г. датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. По наведени доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което му бъдат присъдени посочените по горе обезщетения и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение в частта му, в която съдът се е произнесъл по предявения иск по чл. 61, ал.2 и ал.3 ЗДСл е недопустимо, като постановено от некомпетентен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 124 ЗДСл по реда на АПК се разглеждат единствено спорове относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност. Искът за присъждане на обезщетение за неизползван отпуск е извън изчерпателно посочените в цитирания текст и предвид факта, че същият е с имуществен характер същият е подсъден на общите съдилища, предвид разпоредбата на чл. 125 ЗДСл предвиждаща, че имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. Предвид установеното настоящия състав намира, че решението в обжалваната му част по отношение на предявения иск от К. за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 28.08.2018 г. до 14.11.2019 г., следва да бъде обезсилена, като производството по настоящето дело в тази част следва да бъде прекратено, а делото изпратено по компетентност на Софийски районен съд. В останалата обжалвана пред настоящия състав част, с която е отхвърлен предявеният от К. иск с правно основание чл. 122, ал. 3 ЗДСл за присъждане на обезщетение за недопускането му да изпълнява служебните си задължения за периода 28.08.2018 г. до 14.11.2019 г. обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. За да отхвърли предявеният от К. иск за присъждане на обезщетение първоинстанционният съд, след като въз основа на доказателствата установява, че след като със заповед ДС-769/28.08.2018 г. на Председателя на КОНПИ, отменена с влязло в сила на 14.11.2019 г. решение 1148 от 25.02.2019 г., постановено по адм. дело 10028/2018 г. служебното правоотношение на К. е било прекратено, независимо, че с предходна заповед от същата дата същият е бил възстановен на заеманата длъжността не се установява наличие на материалноправното основание на предявения иск. Това е така, тъй като през посочения период същият е поради наличие на висящо съдебно производство по отношение заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение не са били налице предпоставките по чл. 122 ЗДСл за възстановяването му на работа. Поради изложеното настоящият състав намира, че в тази му част решението е законосъобразно и следва а бъде оставено в сила. При този изход на делото касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи възнаграждение за един юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение