Решение № 16016 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5679/2011 г.

Решение № 16016 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5679/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 193 от 02.02.2011 г., постановено по адм. д. № 1861/2010 г. Административен съд гр. Варна е отхвърлил жалбата на "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - групова практика - Прима Медика" ООД, с управител Ивайло Симеонов Бояджиев срещу Писмена покана № 29-05-3801/21.05.2010 г. на директора на РЗОК-Варна, с която дружеството е поканено да заплати доброволно неправомерно заплатената за II и III тримесечие на 2009 г. сума в размер на 1942,58 лв. Осъдил е "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - групова практика - Прима Медика" ООД, с управител Ивайло Симеонов Бояджиев да заплати на РЗОК-Варна сумата 256,55 лв. разноски по делото. Отхвърлил е искането на "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - групова практика - Прима Медика" ООД, с управител Ивайло Симеонов Бояджиев за присъждане на сторените разноски в производството. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - групова практика - Прима Медика" ООД, с управител Ивайло Симеонов Бояджиев с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, или решено по същество, като бъде отменена оспорената писмена покана. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за допустима, по същество за неоснователна, а решението на АС за правилно. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Страните не оспорват установената от съда фактическа обстановка, при която е постановено обжалваното решение. Предметът на спора е свързан с изпълнението на сключения на 13.03.2009 г. Договора № 03-0491/13.03.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на РЗОК - Варна и "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - групова практика - ПРИМА МЕДИКА" ООД, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие с Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК, със срок на действие за цялата 2009 г. Жалбоподателят е поел задължението да оказва първична извънболнична медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица, отговарящи на посочените условия, като съгласно чл. 5 от договора има право да получи от РЗОК договореното заплащане за реализираните дейности при условията и по реда на Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК. В чл. 36 от договора е уговорено, че изпълнителят може да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти (РС), определени индивидуално за всеки лекар от лечебното заведение, за календарно тримесечие, при спазване на утвърдените от Директора наа НЗОК регионални регулативни стандартиа съобразно правилата на чл. 4, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. Ако изпълнителят на медицинска помощ назначи СМД и МДД извън утвърдените РС, е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за надвишението. Със Заповед № РД-09-350/23.04.2010 г. на директорът на РЗОК-Варна е наредено да бъде извършена финансова проверка на "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - групова практика - Прима Медика" ООД по изпълнение възложените регулативни стандарти за II-то и III-то тримесечие на 2009 г. Проверката е извършена на 10.05.2010 г., като за резултатите е съставен Протокол за неоснователно получени суми № 2-155/10.05.2010 г., на основание чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО, вр. § 10 от НРД 2010 г., с който е констатирано превишение на регулативните стандарти за II-то и III-то тримесечие на 2009 г. В частта "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4) за II тримесечие на 2009 г. надвишението е в размер на 1473,38 лева, а за III тримесечие на 2009 г. е в размер на 469,20 лв. Жалбоподателят не оспорва факта, че е получил въпросните суми за II-ро и III-то тримесечие на 2009 г., общо в размер на 1942,59 лв. Първоинстанционният съд е проследил подробно и установил спазване на процедурата по изготвяне на Протоколи № 1/30.04.2009 г. и № 1/03.08.2009 г. за определяне на регулативни стандарти на изпълнителя на специализирана първична извънболнична медицинска помощ за II-ро и III-то тримесечие на 2009 г., справка за реално изплатените, отчетени и заплатени средства от РЗОК за процесния период, справка за превишаване на регулативните стандарти за същия период и заверени копия от отчетени спецификации за извършена медицинскаа дейност за II-ро и III-то тримесечие на 2009 г. По делото са приложени и Правилата за реда за определяне на броя на специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, приети с Решение № РД-УС-04-10/12.01.2009 г. на УС на НЗОК. Не е спорно, че Протокол за неоснователноа получени суми № 2-155/10.05.2010 г., ведно с всичките му приложения, е връчен на същата дата на представител на изпълнителя на медицинска помощ, който в 7-дневния срок по чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО е депозирал пред директора на РЗОК - Варна писмено възражение вх. № 29-05-3382/14.05.2010 г. След разглеждане на възражението, директорът на РЗОК- варна е издал процесната Писмена покана № 29-05-3801/21.05.2010 г., с която е поканил жалбоподателя доброволно да заплати сумата в размер на 1942,58 лева, представляваща заплатените от РЗОК средства, назначени от дружеството извън разрешените надвишения на договорените регулативни стандарти, като е съобразеноа и допустимото компенсиране. Съдът е изложил подробни мотиви по всички възражения на страната, част от които се релевират и пред настоящата инстанция. Правилно са приети за доказани фактическите основания за издаване на акта, преценена е компетентността на административния орган за издаване на акта, както и мотивите към него. Директорът на РЗОК-Варна в мотивите на оспорената писмена покана подробно е изложил фактическата обстановка по спора, съобразил е възможността на допустимо превишение от броя на определените по индивидуален договор регулативни стандарти и обосновал размера на сумите, подлежащи на възстановяване. Съдът е проверил законосъобразността на оспорения акт и приел за съобразена приложимата разпоредба на чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006 и т. 441 от решение № РД-УС-04-17/2009 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г., всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ Националната здравноосигурителна каса определя: 1. броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2 и чл. 3, ал. 2; 2. стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.4 и чл. 3, ал. 4. На основание т. 166 и т. 167 от Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на НЗОК, директорът на НЗОК утвърждава регионални регулативни стандарти за разпределението им за всяко тримесечие до края на месеца, предхождащ тримесечието, в зависимост от месечното разпределение и очакваното изпълнение на бюджета на НЗОК, съответно РЗОК определя индивидуалните РС на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. Утвърдените РС са задължителни за изпълнителят на медицинска помощ и той може да се разпорежда със средства от бюджета на НЗОК до размера на определените му средства с индивидуалния договор. Ако назначи медицински дейности със съответна бланка над определения му с регулативните стандарти брой и те бъдат заплатени от НЗОК, ще бъде причинена щета над определените му с бюджета средства. По силата на общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, дължи възстановяването на това, което е платено неоснователно и в резултат на допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор. При необорване от страна на изпълнителя на медицинска помощ на констатираното превишение на определените РС за II-ро и III-то тримесечие на 2009 г., същият дължи възстановяване на сумите от надвишението, които съставляват щета за НЗОК. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното съдебно решение, с което оспорената писмена покана е приета за законосъобразна, е правилно и обосновано. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на същото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,