Решение № 4402 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2145/2016 г.

Решение № 4402 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2145/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП против Решение, постановено по Протокол № 1 в открито съдебно заседание от 12.01.2016 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 3444 по описа за 2014 г., с което е отхвърлено исканото от касационния жалбоподател, на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК, чл. 176, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, допълване на Решение № 6589 от 30.10.2015 г. по адм. дело № 3444/2014 г., с което по жалба на "В. К." ЕООД е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № 2171306556/19.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно приел, че няма основание за допълване на решението, при неправилно тълкуване на приложимата разпоредба на чл. 173, ал. 2 АПК. Следвало съдът да постанови връщане на преписката за нова ревизия.

Ответникът по касационната жалба - "В. К." ЕООД, чрез адв. Комарски, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска се оставяне в сила на съдебния акт и присъждане на разноски.

Подадена е втора касационна жалба от "В. К." ЕООД, против Решение № 6589 от 30.10.2015 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 3444 по описа за 2014 г., в частта му, с която е отказано присъждане на направени от ревизираното дружество разноски за обжалването на РА по административен ред. С писмено становище от 03.04.2017 г. дружеството е оттеглило тази касационна жалба.

Ответникът по тази жалба не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на жалбите и направените в тях оплаквания, ги намира процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

1. По касационната жалба на ДД"ОДОП".

Правилно административният съд е приел, че нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК визира хипотезите, при които спорът не може да се реши по същество от съда, а естеството на настоящия спор, предмет на делото пред АССГ не е такова. Напротив, в производството по обжалване на РА първоинстанционният съд е длъжен винаги да разгледа спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Налага се изводът, че административният съд не разполага с контролно-отменителни правомощия в производство по оспорване на РА, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Единствено в ал. 3 на същата разпоредбата е предвидена възможност съдът да върне преписката на органа по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и това е тогава, когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, но ал. 4 на същия текст изключва прилагането на алинея 3 за ревизионните актове. Дори когато се прогласява нищожност на РА, съдът няма правомощие да върне преписката на органа издал акта, тъй като това не е предвидено в специалния ДОПК. Позоваването от касатора на разпоредбите на АПК е неправилно, тъй като по силата на § 2 от ДОПК, разпоредбите на АПК се прилагат само при неуредени в кодекса случаи. Правомощията на съда са изрично уредени в специалния кодекс, поради което правилно съдът е приел за неприложима разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Поради изложеното, първоинстанционният съдебен акт, следва да остане в сила. На ответника по жалбата следва да се присъдят направените в касационното производство разноски в размер на 1 000 лв., съгласно представения договор за правна помощ, в който е удостоверено плащането на сумата.

2. По касационната жалба на РЛ.

Тази жалба следва да се остави без разглеждане поради оттеглянето й и производството в тази част следва да се прекрати, като решението в тази част ще има характер на определение.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение