Решение № 15190 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3401/2011 г.

Решение № 15190 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3401/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената от Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна касационна жалба срещу решение на Административен съд - гр. Варна № 110/24.01.2011 г., постановено по адм. д. № 3848/2010 г., с което е отменен Акт № 22/5.11.2010 г. за установяване на публично държавно вземане , издаден от директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост на решението и незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е неясно и противоречиво. От него не става ясно какъв е законово установения ред, който административният орган следва да спази, за да определи дължимите такси за водовземане на минерална вода, за да изпълни вмененото му с чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) задължение. Безспорно е установено, че "Гранд Хотел Варна" АД дължи и не е заплатило такса за водовземане на минерална вода. Въпреки това, съдът отменя акта без да определи размера на дължимата такса и без да отговори на основния спорен въпрос по делото, а именно - за реда, по който тази такса следва да се определи. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Гранд Хотел Варна" АД срещу АУПДВ № 22/5.11.2010 г., както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Гранд Хотел Варна" АД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, к. к. "Св. Св. Константин и Елена" оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Болярски. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е бил АУПДВ № 22/05.11.2010 г., издаден от директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, с който на "Гранд Хотел Варна" АД задължение за такса за водоползване на минерална вода за периода 1.01.07 г. - 31.12.07 г. в размер на 99 902.32 лв. със законната лихва от 1.02.08 г. до окончателното плащане и за периода 1.01.08 г. - 31.12.08 г. в размер на 12 614.40 лв. със законната лихва от 1.02.09 г. до окончателното плащане. Административният съд е отменил АУПДВ № 22/5.11.2010 г., издаден от директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, като е изложил следното в мотивите на своето решение: Съгласно чл. 194 от ЗВ за правото на използване на водите се дължи такса. В ал. 3 на чл. 194 е предвидено, че таксата се определя с тарифа на МС. Такава е приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г., като в частта за водоползването на минерални води чл. 3 предвижда събиране на такса, определена по формулата Т = Е х W х К, където Е е единичният размер на таксата в зависимост целта на водоползването съгласно таблица по ал. 2 лв./куб. м; W е размерът на ползвания годишен воден обем; К - корекционен коефициент, отчитащ категорията на използваната минерална вода, съгласно таблицата по ал. 2. С разпоредбата на § 107 на ЗИДЗВ, обн. ДВ, бр. 65/2006 г., е внесено изменение на чл. 194 от ЗВ. Според ал. 1, т. 1, б. "в" дължи се такса за водовземане от минерални води, а според ал. 3, тази такса се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. След това изменение на закона МС не е приел нова тарифа и не е направил промени в действащата, така че тя да бъде съобразена с посочените в чл. 194, ал. 3 от ЗВ критерии за определяне размера на дължимата такса. Според съда, до приемането на правила за изчисление на дължимите такси, съответстващи на закона, следва да се прилагат действащите правила, установени в тарифата. В този смисъл е и § 9 от ПЗР на ЗВ, който прогласява дължимост на таксите по този закон, считано от влизане в сила на предвидените в закона тарифи. В случая административният орган е заместил във формулата по тарифата W размерът на ползвания годишен воден обем с размер на разрешения обем вода, както е посочено в изменението на чл. 194 от ЗВ, но не е приложил втория, предвиден в закона кумулативно критерии - температура на водата. Освен това, от 30.10.07 г. е в сила Наредба № 1 от 10.10.07 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, като в § 5 от ПЗР на същата е предвидено, че се отменя Наредба № 1 от 2000 г., определяща категориите на минералните води. Новата наредба въвежда категоризация на лицата, черпещи подземни води, с изключение на минералните води, изключителна държавна собственост от находищата за минерални води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, където под № 100 е записано находището на минерална вода "Район Североизточна България - подземни води от малмовалажанския водоносен хоризонт с температура по-висока от 20 +C - област Варна, област Добрич, област Шумен. След като е премахната категоризацията на водите с влязъл в сила нормативен акт, незаконосъобразно този критерий продължава да съществува при определянето на таксите, съобразно формулата в тарифата. Както правилно е посочено в обжалваното решение, с изменението на чл. 194 от ЗВ, обн. ДВ, бр. 65/2006 г. в сила от 11.08.2006 г., приложима редакция на закона към процесните периоди от време, в ал. 3 се въвеждат нови критерии за определяне на размера на таксата за водовземане от минерални води - разрешен обем вода и температура на минералната вода. В ал. 6 е посочено, че размерът на таксата се определя с тарифа на МС. На основание чл. 194, ал. 6 с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. е приета Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 1.01.2012 г. С § 1 от ЗР на това ПМС е отменена Тарифата за таксите, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г. За процесните периоди от време формулата за определяне на таксата за водоползване от минерални води - изключителна държавна собственост по чл. 3 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г. противоречи на чл. 194, ал. 3 от ЗВ, доколкото не отчита новите критерии, определени в закона - разрешен обем вода и температура на минералната вода, като в тази формула се използва критерий ползван годишен воден обем и няма критерий температура на минералната вода. След 30.10.07 г. тази формула противоречи и на Наредба № 1 от 10.10.07 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, в която няма определени категории на използваната минерална вода. Спорният въпрос е следва ли размерът на таксата да се определя чрез формулата, съдържаща се в чл. 3 от Тарифата за таксите, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г. на основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ и § 9 от ПЗР на ЗВ, независимо че тя противоречи на закона и на цитираната наредба или следва с оглед разпоредбата на чл. 13 от Закона за нормативните актове (ЗНА), според който: