Решение № 2661 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7272/2010 г.

Решение № 2661 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7272/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси (ЗКВВООБ, отм., ДВ, бр. 73/17.09.2010 г.). Калоян Николаев Бонев, от гр. София, е подал касационна жалба срещу решение № 432/15.03.2010 г. по адм. дело № 8503/2009 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № з-655/01.10.2009 г. на началника на 1-во Районно управление (РУ) - СДВР, обективираща отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо бойно оръжие. От изложените в касационната жалба оплаквания се извежда довод за допуснато нарушение на приложимия материален закон при постановяване на оспореното решение, съставляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Претендира се отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът - началник на 1-во РУ - СДВР, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С решението - предмет на съдебен контрол, състав на Административен съд - София град (АССГ) е отхвърлил жалбата на Калоян Николаев Бонев, срещу заповед № з-655/01.10.2009 г. на началника на 1-во РУ - СДВР, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. 1-во ЗКВВООБ, е отказано издаването на разрешение за съхранение и разрешение за носене на късо бойно оръжие, поради недоказана необходимост. За да постанови този резултат съдът е счел, че доказателствата по делото установяват наличие на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. Изтъкнал е, че заявителят не е посочил причини, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие, което ще носи и съхранява му е необходимо за самоохрана. Приел е още, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил, че Калоян Николаев Бонев е подал искане с вх. № К-1824/06.07.2009 г. по чл. 41, вр. с чл. 5, ал. 6, т. 1 ППЗКВВООБ за продължаване на срока на издадено разрешение за носене и съхранение на късо нарезно оръжие. Към искането са приложени изискуемите се от чл. 41, ал. 2 ППЗКВВООБ документи. В самото искане не са изложени конкретни причини, обосноваващи съгласно предписанието на чл. 41, ал. 2, изр. 1-во от Правилника, необходимостта от издаването на разрешение, не се сочат и доказателства в тази насока. След извършена проверка заявителят не е бил открит на посочения постоянен адрес в гр. София. При тези данни и въз основа на приобщените към административната преписка писмени доказателства, решаващият съд обосновано е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на облагоприятстващ акт по искането на Бонев. Наведеният касационен довод за нарушение на материалния закон при преценка законосъобразността на обжалваната заповед се базира на оплаквания за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. 1-во ЗКВВООБ. Твърди се, че след като заявителят е представил необходимите документи и е бил титуляр на издаден разрешителен акт, органът следва да удовлетвори искането му, в противен случай е длъжен да обоснове причините за отпадане на вече признатата с предходното разрешение необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Оплакването е неоснователно. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗКВВООБ (отм.) урежда законовите предпоставки, при които разрешения не се издават, а издадените се отнемат, като едно от тях е недоказаната или отпаднала необходимост от издаването им. Нормата на чл. 41, ал. 2 ППЗКВВООБ също предписва, че в искането за издаване на разрешение трябва да се обоснове необходимостта от издаването му. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ППЗКВВООБ разрешенията за съхраняване и носене на огнестрелни оръжия се издават за срок от 3 години и след изтичането му могат да бъдат подновени при същата процедура и изисквания, каквито се прилагат и при първоначалното им издаване. Сравнителният анализ на тези разпоредби води до извода, че законът възлага в тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение, да докаже необходимостта си от използване на огнестрелно решение. При всяко искане за издаване на разрешение за някоя от дейностите по ЗКВВООБ, независимо дали е първоначално или последващо, заявителите следва да докажат отново необходимост от извършването на дейността. Случаите на отпаднала необходимост по чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ (отм.) представляват самостоятелно и различно основание за отнемане на издаденото разрешение, преди да е изтекъл срока на неговото действие, но само ако се установи, че обстоятелствата, обосновали нуждата от неговото издаване, вече не съществуват. Преценката за наличието или липсата на обстоятелства, установяващи необходимостта от носене и употреба на оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд. Фактът, че касаторът е заявил желание да бъде продължен срокът на разрешението му за носене и съхранение на огнестрелно оръжие не обосновава необходимост от боравене с оръжие (дори и такава действително да е съществувала към датата на издаване на предходното разрешение), поради което и не може да се третира като задължително пораждащ претендираното право. Обратното тълкуване, поддържано в касационната жалба обезмисля въведеният със специалния ЗКВВООБ (отм.) разрешителен режим и на практика би довело до пожизнено упражняване на права. Освен това - в защитната теза на жалбоподателя се смесват хипотезите на "недоказана" и "отпаднала" необходимост по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ (отм.), като незаконосъобразно доказателствената тежест за установяване релевантните за произнасянето факти се възлага на административния орган. Обстоятелството, че Бонев е представил изброените в чл. 41, ал. 2 ППЗКВВООБ документи е ирелевантно за законосъобразността на оспорения отказ на изложеното в него фактическо и правно основание. Представянето на описаните документи е въведено като формално изискване за депозиране на искането за издаване на разрешение за боравене с огнестрелно оръжие, но доколкото са относими към преценката на персоналната пригодност на заявителя да упражнява претендираното право, те не съставляват доказателства за необходимостта от снабдяване с оръжие. При липсата на данни за непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възможността за последващо ползване на оръжието за служебни цели не може да се приравни на основание за издаване на разрешение за носене на оръжие с цел самоотбрана, поради което подобно обстоятелство би могло да послужи единствено като мотив за провеждане на административно производство по чл. 40 ППЗКВВООБ, вр. с чл. 5, ал. 2 ЗКВВООБ. В този аспект представеното към касационната жалба писмено доказателство относно трудовата реализация на касатора е неотносимо към спора. При постановяване на оспореното решение не е било допуснато соченото нарушение, съставляващо основание за касирането му. Съдът е обсъдил доказателствата, приложени към административната преписка, въз основа на тях коректно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материалния закон. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните със ЗКВВООБ дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. При липсата на релевираното касационно основание, жалбата следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,