Решение № 5745 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15087/2009 г.

Решение № 5745 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15087/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Крумов Горянов от гр. Брезник срещу решение № 222 от 5.10.2009 г., постановено по адм. дело № 209/2009 г. от Административен съд - Перник. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска решаване на спора по същество. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Маркова, пледира за неоснователност. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Иван Горянов срещу Заповед № 83 от 27.03.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР- Перник за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба не се правят доводи, които решаващият съд да не е обсъдил в мотивите си. Несъстоятелно е твърдението, че по недопустим начин дисциплинарно наказващият орган с един административен акт е наложил дисциплинарно наказание и е прекратил служебното правоотношение, което първоинстанционния съд не е констатирал. В чл. 245 ЗМВР - са посочени изчерпателно основанията за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР, като изрично в ал. 1, т. 8 - се сочи, че служебното правоотношение се прекратява при уволнението на държавния служител. И двата правно значими факта- на уволнението и прекратяването на служебното правоотношение се осъществяват от един и същ орган- най общо органа по назначаването, подлежат на оспорване по един и същ процесуален ред. Двата факта са и взаимо свързани- при признаване на уволнението за незаконно, съдът отменя и заповедта в частта за прекратяване на служебното правоотношение. Макар, принципно да се касае за отделни заповеди, то обединяването им в един административен акт, не противоречи на закона. Напротив, по този начин се преодоляват редица неудобства, свързани с обусловеността на двата факта. За да е законосъобразно прекратено служебното правоотношение, то уволнението следва да е признато за законосъобразно. При постановяване на отделни заповеди- може да се стигне до хипотези на оспорване само на една от тях; респективно при разглеждането им в отделни производства, при различни съдебни състава- съдът разглеждащ спора за прекратяване на служебното правоотношение не ще може да цени законосъобразността на основанието /именно уволнението/ - доколкото то ще е предмет на спор в друго съдебно производство, респективно такова няма да е образувано поради неоспорване, прекратено поради просрочие. Всички тези слабости се преодоляват с обединяването на заповедите в един административен акт, което законът не забранява. Неоснователно е твърдението за допуснати от административния орган нарушения на разпоредбата на чл. 243, от ППЗМВР, като Горянов не е бил запознат с обобщената справка № 5661/19.03.2009 г. Както правилно е приел първоинстанционния съд - касатора е запознат, удостоверено с положен подпис, както със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като е уведомен, че има право да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. По аналогичен начин, срещу подпис, Горянов е уведомен и за изготвената обобщена справка. Твърденията за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Съдът е обсъдил подробно всички относими към спора доказателства в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните По изложените съображения касационната жалба ще следва да се остави без уважение, като неоснователна, а решението на съда - в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 Върховният административен съд, трето отделение,