Решение № 14845 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5612/2019 г.

Решение № 14845 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5612/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1624/11.03.2019 г. по административно дело № 12447/2018 г. Административен съд – София-град е: 1) отхвърлил жалбата на И. Червенкова от [населено място] против заповед № 3 СПД/Д-С-ЛЮ/5381/4.10.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Люлин, потвърдена с решение № 22-РД06-0225/9.11.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София-град; 2) осъдил И. Червенкова от [населено място] да заплати на Дирекция "Социално подпомагане" – Люлин юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от И. Червенкова, подадена чрез пълномощника й адв. К. Димитрова. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважи жалбата против заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Люлин относно началния момент на отпуснатата помощ, както и да се присъдят направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация – директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Люлин, оспорва касационната жалба чрез пълномощника си О. Смолички, социален работник с юридическо образование. Заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и чл. 4 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД) във връзка с чл. 8д, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПД, е отпусната на И. Червенкова месечна помощ за детето С. Т. в размер от 350 лв. за срок от 1.09.2018 г. до 31.01.2019 г. Считайки, че месечната помощ за дъщеря й е следвало да бъде отпусната от по-ранна дата - 1.11.2017 г., Червенкова е оспорила заповедта по административен ред. С решение № 22-РД06-0225/09.11.2018 г. директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане – София-град е отхвърлил жалбата й като неоснователна. Със същия довод за неправилност заповедта е атакувана пред Административен съд – София-град. Обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният съдебен акт не страда от твърдения от касатора порок, наличието на който би обусловил неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора в решението си. С. Т., ЕГН [ЕГН], дъщеря на жалбоподателката, е дете с трайни увреждания, като е безспорно, че живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. С експертно решение (ЕР) № 0951/090/31.05.2018 г. на НЕЛК на детето са определени 56 % вид и степен на увреждане без чужда помощ, със срок до 1.01.2019 г. и дата на инвалидизиране 16.11.2017 г. ЕР е връчено на майката на 8.09.2018 г., а на 19.09.2018 г. тя е подала заявление-декларация за отпускане на процесната помощ – вх. № 3 СПД/Д-С-ЛЮ/5381/19.09.2018 г. Съдът е преценил оспорената заповед като издадена от компетентен орган при спазване на изискването за форма и на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за нейната материална законосъобразност. Решаващият съдебен състав е приел, че в случая тримесечният срок по чл. 8д, ал. 8 ЗСПД е започнал да тече от датата на ЕР на НЕЛК – 31.05.2018 г. и е изтекъл на 31.08.2018 г., а заявлението-декларация е подадено на 19.09.2018 г., т. е. след изтичането му. Поради това правилно помощта е отпусната от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичането на срока, определен в експертното решение на НЕЛК при съобразяване на правилото на чл. 8д, ал. 7 от ЗСПД. Настоящият касационен състав преценява така постановеното първоинстанционно решение като правилно. Не може да бъде споделен прочитът на приложимия закон от страна на жалбоподателката, според който тримесечният срок по чл. 8д, ал. 8 ЗСПД започва да тече от датата, на която тя е получила ЕР на НЕЛК. Съгласно чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. В чл. 8д, ал. 7 от ЗСПД е регламентиран срокът, за който се отпуска месечната помощ по ал. 1 - от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичане на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. В ал. 8 на чл. 8д от същия закон е предвидена възможност за отпускане на месечната помощ от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, но при условие, че то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, която предпоставка в случая не е налице. Волята на законодателя в последната цитирана разпоредба е за меродавен момент, от който тече обсъжданият тримесечен срок, да се счита датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, а не датата на получаването му /виж в този смисъл решение № 15662 от 19.12.2017 г. по административно дело № 7233/2017 г. на VІ отделение на Върховния административен съд/. Посоченото законодателно разрешение определено е несправедливо, тъй като родителят не може да подаде заявлението-декларация в тримесечния срок от датата на ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, ако не е уведомен за това решение, и целите на закона, регламентирани в чл. 8д, ал. 5, не могат да бъдат постигнати, ако уведомяването за решението е направено след този срок, но то следва да бъде преодоляно de lege ferenda. Към настоящия момент няма основание за различно тълкуване на текста на чл. 8д, ал. 8 от ЗСПД. Изложеното налага извод, че началната дата на помощта правилно е определена от административния орган като дължима от 1.09.2018 г., а претенцията на Червенкова за отпускането й от по по-ранен момент е неоснователна. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената пред първата инстанция заповед е издадена при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и в съответствие с целта на закона, а по делото не е спорно, че тя не страда от други пороци по чл. 146 от АПК, защото е постановена от материално, териториално и по степен компетентен орган в изискуемата от закона форма (вкл. посочени фактически и правни основания) при спазване на административнопроизводствените правила. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил правилно материалния закон и е извел правен извод за законосъобразност на заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Люлин. Поради това съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. На основание § 1, т. 6 ДР АПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,