Решение № 12895 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1660/2014 г.

Решение № 12895 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1660/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител срещу решение № 7763 от 9.12.2013 г., по административно дело № 2327/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 72/7.02.2012 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Найла Салих бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Найла Салих Салих в представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Ответницата е подала частна жалба срещу постановеното по първоинстанционното дело определение от 15.10.2013 г., с което е оставена без уважение молбата й за отмяна на наложената й глоба в размер на 100 лв. Подателят на касационната жалба не е взел становище по частната жалба на Салих. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на подадената частна жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав съобрази следното: Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № 72 от 7.02.2013 г., с която изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратил служебното правоотношение с Найла Салих Салих - младши експерт в отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане" в Областна дирекция "земеделие"- Благоевград, поради получена възможно най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността. При извършената проверка за законосъобразност на акта съдът приел, че същият е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма на акта. Решението е правилно. От представените по делото доказателства - формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от Найла Салих за времето от 1.07.2012 г. до 31.12.2012 г. се установява, че на 14.08.2013 г. оценявания служител и оценяващия ръководител са съгласували индивидуален работен план. Същевременно не е посочен конкретно кой е оценяващият ръководител. Същият не е индивидуализиран и при поставянето на годишната оценка на изпълнението на 18.01.2013 г., като е установен в хода на съдебното заседание със свидетелски показания. Правилен е изводът на съда, че мотивите на оценяващия ръководител са бланкетни - липсва конкретно посочване на факти, въз основа на които оценяващият ръководител е извел извода си за поставената от него оценка - неприемливо изпълнение. Изводът е и обоснован, като базиран на събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. Видно от протокола за съдебно заседание, проведено на 11.11.2013 г. свидетелят Огнян Китов установява, че работи в областната дирекция на ДФЗ, като началник на отдел и е бил оценяващият ръководител на Салих. Същият установява и факта, че са работили заедно около 2 години, но няма особени впечатления от нейната работа като служител, и факта, че не му е известно да има оплаквания от граждани от работата на Салих. При така установените факти настоящият състав намира, че в случая оценката на Салих е извършена и в нарушение на материално правни разпоредби - чл. 18, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) задължаваща оценяващия ръководител да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. Отделно от това ал. 2 на цитирания текст дава възможност на оценяващия ръководител да поиска мнение за работата на оценявания от други служители, които работят с оценявания, като в конкретния случай с оглед факта, установен по делото, че оценяващият ръководител няма особени впечатления от работата на Салих реализирането на тази възможност е била наложително. В представения формуляр за оценка е посочено, че работният план е съставен при стриктно спазване на чл. 9 от Наредбата, но от съдържанието му се установява, че същият в нарушение на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА работният план не съдържа конкретни и постижими цели, измерими по обем качество и срокове, а общи формулировки, като "разяснява целите, дейностите, условията, критериите, изискванията и необходимите документи за финансово подпомагане на ЗП по програмите, мерките и схемите, прилагани от ДФЗ; извършва проверки във връзка с изискванията за финансово подпомагане по мерките ПРСР, като по централизираните мерки проверява пакети от документи за окомплектованост и легитимност, приема и регистрира документи в ИСАК, извършва посещения на място, изготвя становища за одобрение/отхвърляне на проектите и изпраща цялата документация по всеки проект в ЦУ на ДФЗ. По децентрализираните мерки отговарял лично за достоверността на извършените проверки и удостоверява това с отразяване на резултатите от тях в ИСАК и т. н. " При тази формулировка изпълнение или неизпълнение фактически не може да бъде установено. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на Наредбата, прави невъзможната проверка за изпълнение на целите в работния план за периода на оценяване. Това опорочава крайната оценка, която следва да бъде изготвена съобразно степента на постигането на целите в работния план (чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА), както правилно е приел първоинстанционния съд. На следващо място направената оценка на изпълнението не отразява установени факти и анализ на компетентностите по приложение № 1 към чл. 15 от Наредбата. Не е спорно по делото, че Салих е назначена със заповед № 582 от 31.07.2012 г. на изпълнителния директора на ДФЗ на длъжността"младши експерт" в отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане" в Специализирана администрация на Областна дирекция Земеделие - Благоевград, считано от 1.08.2012 г., а длъжностната характеристика й е връчена едва на 18.12.2012 г., видно от констативен протокол приложен на л. 21 от първоинстанционното дело. С оглед на този факт - при липсата на информация за конкретните задължения и отговорности за заеманата от нея длъжност не може да се приеме за установено, че индивидуалният план за проверявания период е изготвен в съответствие с разпоредбата на чл. 9 от Наредбата. При така установеното настоящият състав намира, че извършената оценка е в нарушение на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл, при което правилно съдът е приел, че обжалваната пред него заповед е незаконосъобразна. Получената от служителя обща оценка при атестирането, като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По подадената от Салих частна жалба срещу определение от 15.10.2013 г., с което по реда на чл. 92 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) е оставена без уважение жалбата й срещу наложената с протоколно определение от 23.09.2013 г. глоба в размер на 100 лв. за неоснователно причиняване отлагане на делото. Определението е незаконосъобразно. За съдебното заседание на 23.09.2013 г. Салих е подала своевременно - по факс молба, с която е заявила пред съда обстоятелството, че не й е възможно да се яви в съдебното заседание по здравословни причини, като е удостоверила това с медицинско направление. В същата молба са изложени твърдения за невъзможност и на упълномощения от нея адвокат да се яви в съдебното заседание, при което е направила две алтернативни искания: 1. да се отложи делото за друга дата или 2. ако съдът не уважи това искане да допусне експертиза с поставена от нея задача. Съдът приел, че не са налице доказателства за обективната невъзможност на жалбоподателката и процесуалният й представител да се явят в съдебно заседание, но не дал ход на делото за да гарантира ефективното упражняване правото на защита. В случая съдът е извършил преценка, че не са налице обстоятелства по чл. 142, ал. 3 ГПК даващи възможност за отлагане на делото, но вместо да приложи разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ГПК е отложил делото, като е вменил това във вина на жалбоподателката. Същата обаче е доказала пред съда твърденията си за налично заболяване, водещо до затруднения в придвижването й, а освен това е направила алтернативно искане за даване ход на делото и попълването му с доказателства. Поради това настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 91, ал. 2 ГПК по отношение на жалбоподателката, при което следва обжалваното определение да бъде отменено, като бъде отменено и протоколно определение от 23.09.2013 г., с което на същата е наложена глоба в размер на 100 лв. При този изход на делото следва ДФЗ да бъде осъден да заплати на Салих направените деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат в касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение