Решение № 11075 от 7.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4024/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йо-ни лакшъри енд спа ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение 6463 от 24.02.2025 г., постановено по адм.д. 107/2025 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед 6282/11.12.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Касаторът навежда доводи за нищожност на административния акт поради некомпетентност на органа, който го е издал. Релевира оплаквания и за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че принудителната административна мярка е приложена и предвид издаден акт за установяване на административно нарушение с посочено грешно правно основание, като издаването на заповедта преди провеждане на административнонаказателно производство води до административен произвол. Затова оспорва извода на първоинстанционния съд, че актът за установяване на нарушението е част от производство по налагане на административно наказание. Според касатора процесната заповед му е нередовно връчена, а съдът неправилно е приел, че това няма отношение към нейната законосъобразност. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, при което обжалваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. В условие на алтернативност иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите не изразява становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че при извършената проверка в обект Йони спа в град София, стопанисван от Йо-ни лакшъри енд спа ЕООД, служители на КЗП са установили, че на фасадата на обекта е поставен рекламен надпис Йони спа, а в обекта има обособена рецепция с информация за предлаганите услуги и цени за тях. Комисията е установила, че в центъра се предлагат следните услуги: масажи, хамам, парна баня, сауна, релакс зона и други. Извършен е преглед и на интернет сайт http://bg.yoni-spa.net/, като е установено, че публикуваната на него информация за предлаганите услуги била: СПА процедури - масажи, хамам, СПА ритуали за двойки и др. В хода на проверката е изискан, но не е представен от дружеството сертификат за СПА център". След направена справка в Националния туристически регистър, раздел Балнеолечение, спа, уелнес и таласотерапевтични центрове Комисията е установила, че няма вписан СПА център Йони спа. Направените констатации от органа са изложени в докладната записка на директора на Главна дирекция "Контрол на пазара" и протокол от проведеното на 10.12.2024 г. заседание на Комисията за защита на потребителите. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед 6282/11.12.2024 г. председателят на КЗП е наложил на Йо-ни лакшъри енд спа ЕООД принудителна административна мярка (ПАМ) временно затваряне на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 5 от Закона за туризма (ЗТ) - туристически обект Йони спа до отстраняване на посоченото нарушение. Първоинстанционният съд, при безспорно установените относими факти и обстоятелства, е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и във валидна форма, съдържа фактически и правни основания, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е издаден в съответствие с материалноправните норми и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Съдът е мотивирал извод за неоснователност на наведените от жалбоподателя възражения. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка и е извел съответни на закона и доказателствата правни изводи, които настоящата инстанция приема за правилни. Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на акта поради некомпетентност на издателя. Компетентността на председателя на Комисията за защита на потребителите е нормативно установена в чл. 177, ал. 2 от Закона за туризма. Нормата на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. г ЗТ дава правомощие на председателя на КЗП или на оправомощени от него длъжностни лица да прилагат ПАМ "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 5 ЗТ при предоставяне на туристически услуги в несертифициран туристически обект. Процесната заповед е издадена именно от председателя на КЗП. Директорът на Главна дирекция "Контрол на пазара" е съставил и подписал писмо с изх. С-02-166/16.12.2024 г., което не представлява административен акт и има единствено уведомителен характер за адресата. Неоснователно е и касационното възражение, че оспорената заповед е основана на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е издаден с неотносимо правно основание. Председателят на КЗП се е позовал в заповедта на приложен констативен протокол и фактически установявания, отразени в издаден Акт 006931/ 20.11.2024 г. Изискването за обосноваване на административните актове е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство. В съответствие с Тълкувателно решение 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на Върховния съд на Република България, мотивите могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу него, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В случая мотивите за издаването на оспорената заповед са изложени и в други, предхождащи акта документи, към които препраща и които се намират в административната преписка по издаването му - констативен протокол от 12.11.2024 г., в който подробно са изложени фактическите обстоятелства, послужили за издаване на административния акт. Отразените в констативния протокол фактически установявания и изготвената докладна записка Ц-06-4945/ 04.12.2024 г. са именно тези, на които органът се е позовал и обсъдил в мотивите си. Органът се е позовал и на Акт 006931 от 20.11.2024 г. Последният е съставен по реда на чл. 36 ЗАНН и е част от отделно административнонаказателно производство по издаване на наказателно постановление, в което именно производство оспорващият може да му се противопостави. Производството по прилагане на принудителни административни мерки, какъвто е характерът на приложената с оспорената заповед мярка, е отделно производство, независимо от производството по налагане на административно наказание. В случая мярката е с преустановителен и превантивен характер и се прилага до отстраняване на установено по съответния ред административно нарушение. Неоснователен е касационният довод за допуснато от органа нарушение при връчването на заповедта, което съдът е отхвърлил. Обосновано съдът е приел, че органът е допуснал нарушение на чл. 18а АПК при връчване на съобщението по чл. 61 АПК, но това не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на защита на адресата, тъй като това свое субективно право той е упражнил своевременно и в пълнота по съдебен ред. Правилно административният съд е приел, че актът е материално законосъобразен. Безспорно е по делото, че провереният обект в гр. София е туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 5 ЗТ (самостоятелните и прилежащите към места за настаняване балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, СПА центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични центрове), който обаче не е сертифициран за дейността, която извършва. Съгласно §1, т. 45 ДР на ЗТ СПА център е самостоятелен или изграден към място за настаняване център, намиращ се в градска или курортна среда, в който се прилагат разнообразни процедури, програми и ритуали, включващи използването на вода - минерална, изворна и друга разрешена от закона, и/или лечебна кал и/или морска вода и/или други естествени природни фактори, чрез прилагане на класически и нетрадиционни методи на въздействие, целящи антистрес, релакс и психо-физическо възстановяване, както и насочени към красотата на човешкото тяло. В СПА зоната има минимум: вътрешен и/или външен басейн и спа капсула, а бюти зоната има минимум два кабинета с хидромасажни процедури, турска баня или парна баня, сауна или инфрачервена кабина, зала за релакс. Сертифицирането съгласно чл. 6 от Наредба 2 от 29.01.2016 г. за условията и реда за сертифициране на "балнеолечебен (медикъл СПА) център", "СПА център", "уелнес център" и "таласотерапевтичен център" по своята същност дава право на лицата, получили сертификат, да използват в наименованието си абревиатурата СПА, или да предоставят услуги, обединени под наименованията СПА услуги, посочени в рекламни брошури, листовки или на интернет страници. Сертифициране на СПА центровете се извършва с цел удостоверяване на пригодността на центъра за предлагане на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги, повишаване качеството на предлаганите услуги и гарантиране на правата и повишаване сигурността на потребителите на тези услуги съгласно чл. 139 от Закона за туризма. Безспорно е също, че в проверявания обект са предлагани услуги, които по своята характеристика се отнасят към спа услугите. Не се спори, че в обекта няма изграден Спа център, съответен на законовата дефиниция. Предвид изложеното, приложената принудителна административна мярка "временно затваряне на туристическия обект" по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ е в съответствие с чл. 177, ал. 2, т. 1, б. г ЗТ, тъй като се предоставят туристически услуги в несертифициран туристически обект и е законосъобразна с оглед представените по делото доказателства. Като е отхвърлил подадената жалба поради нейната неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски в полза на касатора не се дължат. Разноски по делото не са претендирани от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд