Решение № 28 от 26.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2917/2013 г.

Решение № 28 от 26.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2917/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от кмета инж. О. М. А., чрез процесуалния й представител адв. Д. К., против въззивното решение № 499 от 21.12.2012 г., постановено по в. гр. д. № 466 по описа на окръжния съд в гр. Смолян за 2012 г., в частта му, с която е отменено решение № 120 от 8.10.2012 г., постановено по гр. д. № 268 по описа на районния съд в гр. Девин за 2012 г. за отхвърляне исковете с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ на Д. Д. В. от [населено място], обл. С., против [община] и вместо него уволнението на В., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, е признато за незаконно, тя е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, общината е осъдена да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 6 юни - 14 октомври 2012 г. в размер на 1692 лева, ведно със законната лихва от постановяване на решението, и общината е осъдена за разноски и такси. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1175 от 22.10.2013 г. поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса за значението за законността на прекратяване на трудовото правоотношение на несъответствие в заповедта на работодателя на посоченото фактическото и правно основание за уволнението. Противоречието е констатирано между даденото от въззивния съд разрешение по правния въпрос и неговото тълкуване от ВКС, изразено в решение № 313 по гр. д. № 201/2009 г., IV г. о. и решение № 746 по гр. д. № 119/2010 г., III г. о. В обжалваното решение въззивният съд приема оспореното уволнение за незаконосъобразно, тъй като според процесната заповед уволнението е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а в текстовата част са изложени мотиви за основанието по т. 6 на същия текст, и това несъответствие обуславя незаконосъобразност на уволнението, тъй като няма промяна в изискванията за длъжността по смисъла на т. 11. В цитираната практика на ВКС се приема за правно значима при преценката на законосъобразността на уволнението обосновката на работодателя за прекратяване на правоотношението в текстовата част на заповедта, като при противоречие между тази обосновка и нейното цифрово изражение в заповедта, от значение за правната квалификация на уволнението е съдържателната част от заповедта. При дадения обвързващ отговор на правния въпрос, който настоящият състав на ВКС приема изцяло, даденото от въззивния съд разрешение е сторено в нарушение на материалния закон. Независимо от констатираното нарушение на материалния закон, като краен резултат обжалваното решение е правилно. От фактическа страна по спора е установено, че след възстановяване на ищцата на работа на 5.06.2012 г. на длъжността "медицински специалист" след отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение, кметът на общината на 6.06.2012 г. прекратява трудовото правоотношение между страните на основание непредставяне на документ, удостоверяващ, че лицето е преминало следдипломно обучение по промоция на здравето в детска възраст, здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години към Националния център по обществено здраве, необходимо по длъжностна характеристика. Длъжностната характеристика на ищцата, съдържаща изискването за преминато обучени по промоция на здравето, е връчена на ищцата на 5.06.2012 г., като на същата дата й е връчено уведомление да представи съответното доказателство. Към момента на уволнението ищцата не е била преминала съответното следдипломно обучение. Изискването за преминато следдипломно обучение по проблемите на профилактиката и промоцията на здравето и по оказване на първа помощ при спешни състояния, по отношение на медицинските специалисти, към категорията на които спада и длъжността, заемана от ищцата, е въведено с Наредба № 3 от 27 април 2000 г. на Министерството на здравеопазването за здравните кабинети в детските заведения и училищата, и е съществувало още към момента на първия сключен срочен трудов договор между страните, както и по времето на всички последващи, включително и към предходните такива, за които ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност по уволнения по чл. 325, ал. 1, т. 3, чл. 328, ал. 1, т. 4 и чл. 190, ал. 1, т. 4 и 7 КТ с влезли в сила съдебни решения. Видно от атакуваната заповед № 180 от 6 юни 2012 г., работодателят е приел, че са поставени нови изисквания за следдипломно обучение на медицинските специалисти съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № 3 от 2000 г. и, като е намерил, че ищцата "не отговаря на променените изисквания за длъжността, заложени в чл. 3, ал. 3 от Наредба № 3 от 27 април 2000 г. за здравните кабинети в детските градини и училищата - не притежава удостоверение за преминало следдипломно обучение по промоция на здравето на децата в ранно детство към Н., изискуема се за заеманата длъжност", е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Непритежаването на съответната професионална квалификация за изпълняваната работа във връзка с "променените изисквания", е прието от работодателя като основание за прекратяване на трудовия договор, и правилно, съобразно изложената мотивировка, е посочена и правната квалификация по т. 11 на посочения текст. В случая обаче това основание не би могло да бъде приложено по отношение на ищцата, предвид обстоятелството, че изискването е било налично и към момента на сключването на трудовия договор, и във времетраенето на трудовото правоотношение не е въведена промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, на които работникът или служителят да не отговаря. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС,