Решение № 434 от 1.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 463/2010 г.

Решение № 434 от 1.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 463/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Л. Н. В. против решение № 115 от 10.05.2010 г. по внохд № 123/2010 г. на Софийски апелативен съд. Оплакванията в жалбата, изготвена от адв. Нотев са на посочените в чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 3 НПК касационни основания. Твърди се, че при извършване на маневрата "движение на заден ход", подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП. Поведението му като водач напълно съответства на изискванията на посочената норма. Изведеното от съдилищата по фактите задължение да има непрекъсната визуална връзка между водача и осигуреното лице, което да сигнализира за опасности е разширително тълкуване на нормата. Решението на ВКС с указаното за приложението на материалния закон не обвързва съдебния състав, който разглежда делото при повторното касационно обжалване. Неправилното приложение на закона е довело до налагане на неследващо се наказание и заради това е явно несправедливо. Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия В. по предявеното обвинение. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата и представя писмена защита, в която доразвива тези доводи. Повереника на частните обвинители С. С. и А. Георгиева-адв. Йорданов намира жалбата за неоснователна. Деянието извършено от подсъдимия е съставомерно и затова решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, също за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 10.02.2009 г. по нохд № 1569/08 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия Л. Николов В. за виновен в извършено престъпление по 343, ал. 1, б. "в" НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от четири години. На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от две година. Постановената присъда е отменена от Софийски апелативен съд и постановена нова, с която подсъдимият В. е бил оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК. С решение № 81 от 19.02.2009 г. на ВКС, III н. о., присъдата на С. била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на апелативния съд с указания относно приложението на закона. При новото разглеждане на делото присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивната инстанция при новото разглеждане на делото е възприела изцяло фактическата обстановка за станалото ПТП, след като е установила, че при проведеното от първата инстанция съдебно следствие са събрани необходимите доказателства, които напълно изясняват фактите и обстоятелствата от предмета на доказване. Спазени са правилата за оценката им и не се оспорват от защитата. Единствено се оспорва направения правен извод за виновно неизпълнение от страна на подсъдимия като водач на МПС задължението произтичащо от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП. На това възражение въззивната инстанция в изпълнение и на задължителните указания в отменителното решение на ВКС по приложението на закона на л. 3 абз. посл. и на л. 4 от решението е даден ясен и конкретен отговор. След като не е установила нови фактически положения с основание е приела, позовавайки се на свидетелските показания и преди всичко на комплексната медико- автотехническа експертиза, че подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, след като е предприел движение на заден ход към рампата, където е стояла пострадалата като лице което да осигурява безопасност на маневрата, без да има видимост към нея. Не е осигурил безопасна възможност да движение назад извън зоната на видимост. След като не е имал визуален контакт с пострадалата, не е имал и гаранции, че няма да застане на пътя на превозното средство. Избрания от подсъдимия начин на сигнализиране е бил неудачен, след като е изпълнен формално и не е осигурил безопасност на маневрата, която е следвало до бъде извършена при стриктното спазване специфичните изисквания на закона. Затова съображенията и изводите на първоинстанционния и въззивния съд в тази насока са законосъобразни. Налице е виновно нарушение от подсъдимия на правилото на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пострадалата Величкова. При установените факти материалния закон е приложен правилно. С деянието си подсъдимия В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Явната несправедливост на наказанието се основава на претенциите на защитата за невиновност на подсъдимия, което поради изложеното не може да бъде удовлетворено. Наказанията, както е приел и въззивният съд са справедливи, защото съответстват на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и съответни да бъдат изпълнени целите на наказанието, визиран в чл. 36 НК. Що се отнАСЯ. до изложените в представената защита доводи и възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непълноти в обвинителния акт, довели до нарушение правото за защита, не могат да бъдат обсъждани, след като в жалбата по която е образувано касационното производство, такова касационно основание не е посочено. Въззивната инстанция не е установила други фактически положения и в съответствие с чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК е изпълнила указанията на касационната инстанция в отменителното решение, по приложението на закона, след като е направила собствен анализ на доказателствата, изложени са съображения по правото, виновното поведение и правната квалификация. Недопустимо е както се иска от защитата, по реда на касацията да се проверява законосъобразността на решение на друг равен по степен състав на касационната инстанция. Поради липса на други оплаквания в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно, следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,