Решение № 4877 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3757/2017 г.

Решение № 4877 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3757/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Я. А., иракска гражданка, чрез адв. Б. П., срещу Решение № 758 от 10.02.2017 г., постановено по адм. д. № 12513 по описа за 2016 г. на Административен съд София – град (АССГ), 5 състав. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на С. Я. А. срещу Решение № 8772 от 28.09.2016 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Я. А.. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обръща се внимание на реалните събития в Ирак. Излагат се подробни съображения с оглед обосноваване на направените твърдения. Изрично се подчертава, че първоинстанционният съд неправилно е преценил фактическата обстановка и е достигнал до необосновани изводи, че не са налице предпоставките на чл. 8 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), тъй като не е констатирал наличните данни за "преследване" на настоящата касационна жалбоподателка по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Така съдът не е отчел, че при проведените интервюта С. А. е споделила, че е преследвана от терористичната ислямистка групировка ИДИЛ, тъй като баща й е работил в антитерористично звено към Министерство на вътрешните работи на Ирак. Тя и семейството й били заплашвани, под семейния автомобил била открита бомба, колегите на баща й от антитерористичния отдел били екзекутирани от ИДИЛ, а тя и сестра й били преследвани. Отделно от това се поддържа, че по отношение на С. А. били налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ – налице била реална опасност от тежки посегателства срещу личността й и семейството й, изразяваща се в опасност от смъртно наказание или екзекуция. Съдът не отчел, че става дума за едно цяло семейство, което бяга от собствената си държава в търсене на сигурно убежище и закрила от терористична група, направила опит за убийство, поставяйки бомба в семейния автомобил. Поради това съдът неправилно е разгледал бежанската история на С. А. изолирано от тази на баща й, която всъщност довела до решението за търсене на убежище извън Ирак. По подробно изложените в касационната жалба причини се иска отмяната на обжалвания съдебен акт, отмяната на обжалваното с първоинстанционната жалба административно решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и взима участие в съдебното производство чрез назначения му преводач. Наред с това се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. По същество иска обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е било Решение № 8772 от 28.09.2016 г., издадено от председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Я. А.. Въз основа на изяснената фактическа обстановка, съставът на АССГ е приел, че оспореното пред него решение на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, при спазване на установената от закона писмена форма и административнопроизводствените правила, в съответствие е с целта на закона и приложимите материалноправни разпоредби. Предвид това направил извод, че решението е законосъобразно, поради което не са налице основания за неговата отмяна. Според първоинстанционния съд правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Приел е, че С. А. не е била лично преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Наред с това, според съда, липсват и данни да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут поради съществуването на вероятност за нечовешко или унизително отнасяне. Съдът е взел предвид посоченото от С. А. в проведеното интервю, че не е лично преследвана в родината си, а че поради работата на баща й в организация за борба с тероризма се чувствали заплашени в Ирак и цялото семейство напуснало страната. Казаното относно осъществено преследване от лица с мотор било прието от съда за неясно и неконкретизирано. Предвид данните за напускането на България в хода на предходно производство, съдът приел, че С. А. не се страхува от завръщане в родината си и целта й е да използва страната като транзитен пункт преди заминаване за Западна Европа. На следващо място съобразил данните за обстановката в Ирак и като я обсъдил заедно с приетите за установени факти относно личното положение на С. А. в светлината на решение по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, съставът на АССГ направил извод, че не се установяват предпоставките на закона за предоставяне на статут. В допълнение посочил, че доколкото С. А. е кюрдка, то за нея е налице възможност и за вътрешно разселване в Иракски Кюрдистан. Така мотивиран съдът отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Съгласно чл. 23, пар. 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. държавите членки гарантират запазването на целостта на семейството, а съгласно пар. 2 гарантират, че членовете на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, могат да подадат молба за предимствата, посочени в членове 24 - 35, в съответствие с националните процедури и доколкото това е съвместимо с личния правен статут на члена на семейството. Разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и 34 ЗУБ гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. По чл. 22 ЗУБ членовете на семейството на чужденец с предоставено убежище или предоставена международна закрила, които са на територията на Република България, имат същите права и задължения, освен ако това противоречи на личния им статус или са налице обстоятелства по чл. 12 ЗУБ. Наред с това чл. 34 ЗУБ урежда правото на чужденец с предоставена международна закрила да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, като председателят на ДАБ дава разрешение за събиране на семейството. Следователно, по принцип административният орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки на това право. Въпреки, че към момента на произнасяне на административния орган (28.09.2016 г.) С. А. е била пълнолетно лице и като такова не е член на семейството по смисъла на пар. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ на своите майка и баща, това не означава, че административният орган не е следвало да извърши преценка за наличието или не на "семеен живот" между тях и нея, както и с нейните братя и сестри съобразно съдържанието на това понятие, изведено в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) при тълкуването на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенция/та). Предоставянето на международна закрила е в приложното поле на правото на Европейския съюз (ЕС), поради което и на основание чл. 51, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС (Хартата) нейните разпоредби следва да се прилагат от държавите членки, чрез съответните компетентни публични органи при преценка на молбите за предоставяне на такава международна закрила. Член 7 от Хартата гарантира правото на зачитане на личния и семейния живот на лицата. Още в Преамбюла на Хартата е посочено, че тя потвърждава отново правата, които произтичат от общите за държавите членки конституционни традиции и международни задължения, както и от КЗПЧОС. Също така в Преамбюла е записано, че при тълкуването на разпоредбите от Хартата ще се вземат предвид и разясненията, установени под ръководството на президиума на Конвента. В разяснението на чл. 7 от тях е записано, че правата, гарантирани в чл. 7, съответстват на правата, гарантирани от чл. 8 КЗПЧОС, както и че в съответствие с чл. 52, параграф 3 това право има същия смисъл и обхват, както съответния член на Конвенцията. В понятието "семеен живот" по чл. 8 от нея, ЕСПЧ влага съдържание, което може и да не съответства на съдържанието на това понятие от националното право. Според практиката на ЕСПЧ от значение за наличието или не на "семеен живот" по смисъла на чл. 8 КЗПЧОС са фактическите взаимоотношения между лицата. Своето становище по този въпрос ЕСПЧ е изразил и в решението по делото "Ал-Нашиф" срещу България, в което е посочил, че "Наличието или липсата на "семеен живот" е основно фактически въпрос, който зависи от реалното осъществяване на близки лични връзки". В решението по делото "Маркс", ЕСПЧ приема, че "семеен живот" по смисъла на чл. 8 "... включва най-малкото връзките между близки роднини... ". В конкретния случай административният орган е следвало да прецени въз основа на информацията, с която е разполагал, вкл. във връзка с подадените молби за международна закрила от родителите на С. А. и от нейните братя и сестри, както и това, че от напускането на Ирак през цялото време тя е била придружавана от тях, дали между нея, родителите й и братята и сестрите й има действителна семейна ситуация. Релевантното обстоятелство по този въпрос е наличието на тясна фактическа връзка между лицата, която може да се установи, чрез преценка за наличието или не на финансова зависимост един от друг, наличието или не на обективната и субективна подкрепа помежду им и др. В поредица свои решения, вкл. и такива срещу България ("Манчева срещу България") ЕСПЧ посочва, че "... ако основната цел на чл. 8 е да предпази личността от произволно вмешателство от страна на публичните органи, то той не се ограничава единствено с това да разпореди на държавата да се въздържа от подобно вмешателство: към този по-скоро отрицателен ангажимент могат да се добавят положителни задължения, присъщи на ефективната неприкосновеност на личния и семейния живот... ". В контекста на посоченото по-горе от практиката на ЕСПЧ и с оглед обстоятелството, че С. А. извлича претендираните основания за предоставяне на закрила от бежанската история на своя баща, то тя би имала възможност да ползва правата на това лице при евентуално уважаване на искането му за закрила. Фактът, че родителите, сестрите и братята на С. А. са в България и кандидатстват за предоставяне на международна закрила въобще не е обсъден от първоинстанционния съд, респективно не е взет предвид. Съдът е бил длъжен да отчете този факт и да съобрази, че в случая административният орган е следвало да приложи чл. 32 АПК като разгледа молбата за закрила на С. А. и тези нейните родители, сестри и братя в едно общо производство. В това производство административният орган следва да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на чужденката и с това на посочените лица. Като съобрази изложено, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Отменено следва да бъде и оспореното пред АССГ административно решение, а делото като преписка следва да бъде на върнато на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата на С. Я. А. за предоставяне на международна закрила с вх. № 919 от 02.03.2016 г. на РПЦ – [населено място] при съобразяване на указанията дадени в мотивите на настоящото решение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение