Решение № 16024 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1884/2020 г.

Решение № 16024 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1884/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Димитров, подадена чрез адв. Георгиева, срещу решение № 7016 от 18.11.2019 г., постановено по адм. д. № 3156/2019 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на касатора срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) за присъждане на обезщетение в размер на 600 лв. за имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразен административнонаказателен акт – Наказателно постановление № 42-0002017/08.11.2017 г., който е бил отменен с влязло в сила Решение № 483113/05.09.2018 г. на Софийски районен съд по н. а. х. д. № 114/2018 г. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В представен по делото писмен отговор моли обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото и като извърши проверка на обжалваното решение на основание чл. 218 от АПК, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е нeоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил изцяло предявения от П. Димитров иск срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв., явяващо се платено адвокатско възнаграждение в производството по н. а. х. д. № 114/2018 г. по описа на Софийски районен съд, приключило с отмяна на издаденото срещу касатора наказателно постановление № 42-0002017/08.11.2017 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация", за налагане на глоба в размер на 200 лева на основание чл. 105, ал. 1 от Закон за автомобилните превози, за това, че на 29.09.2017 г. в гр. София на Централна автогара като водач на автобус марка "Мерцедес Туризмо 15 РХД" одържавен контролен номер (ДК №) Х0050 КВ, собственост на "Toppe" ЕООД, е извършвал случаен превоз на пътници по маршрут България - Турция, видно от интербус книжка № 2000503, ведомост № 19, превозва 48 бр. пътници и фактура от 20.09.2017 г. с Лиценз ЕО - заверено копие № 304630005 на "Toppe" ЕООД, валиден до 31.12.2026 г., като е ползвал района на Централна автогара София за начало на маршрут за извършване на случаен превоз на пътници, с което е нарушил чл. 52, ал. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта. За да стигне до този правен резултат, АССГ след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на Общо събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховен административен съд по тълк. д. № 2/2016 г. за присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди – платени адвокатски възнаграждения за защита по административнонаказателни дела, е стигнал до извода, че този иск е неоснователен. Въпреки, че по делото безспорно се доказва наличието на отменено по съдебен ред наказателно постановление, с което на П. Димитров е наложено административно наказание "глоба" и въпреки, че адвокатско възнаграждение може да се претендира като обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е заключил, че в случая недоказано остава реалното настъпване на претендираните вреди в рамките на проведеното съдебно производство по отмяна на наказателното постановление. Първоинстанционният съд е обосновал този извод, с обстоятелството, че до приключване н. а. х. д. № 114/2018 г. по описа на Софийски районен съд, с влязло в сила съдебно решение за отмяна на обжалваното НП, в административнонаказателното производство е представено единствено адвокатско пълномощно, в заверен препис, без уговаряне в него на размер и начин на плащане на адвокатско възнаграждение и не са приложени каквито и да било доказателства с характер на разписка за платен адвокатски хонорар. Първоинстанционният съд приел, че в случая договорът за правна защита и съдействие, на който ищецът основава претенцията си е бил представен далеч след приключване на устните състезания по н. а. х. д. № 114/2018 г. и месец след постановяване на крайния съдебен акт, с който е отменено обжалваното НП. Съдът констатирал, че правната помощ, за която е сключен договорът - процесуално представителство пред СРС, не е била реално осъществена, тъй като жалбоподателят не е бил представляван в съдебното заседание в производството по обжалване на НП, не са правени доказателствени искания, не са били извършвани каквито и да е процесуални действия от страна на пълномощника, включително няма дадени и писмени бележки по съществото на спора, а подадената жалба срещу НП е бланкетна и съдържа едно изречение. Изложил съображения, че разноските по административнонаказателното производство не се присъждат в хода на самото дело, а могат да се претендират по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, но за да се приеме, че са реално сторени е необходимо да има налични доказателства в производството по обжалване на НП. Съдът като взел предвид приетото по Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направил извод, че времето и начина на плащане трябва да е доказано по надлежния ред, като тези обстоятелства е нужно да бъдат вписани в пълномощното. Съдът е приел, че с оглед на установеното по делото, не се установява безспорно наличието на доказателства за претърпени имуществени вреди, който да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление. По горните съображения АССГ е отхвърлил претенцията на касатора за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Съдебното решение е правилно. Обоснован е изводът на административния съд за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди поради липса на две от задължителните, кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – реално настъпване на вредите по време и до приключване на производството по н. а. х. д. № 114/2018 г. по описа на СРС, съответно недоказаност за наличието на пряка и непосредствена връзка между евентуално плащане на сумата от 600 лв. с проведеното административнонаказателно производство и отмененото НП, от което вредите се претендират. Обоснован е изводът на АССГ за това, че договорът за правна защита и съдействие от 21.11.2017 г., сключен между П. Димитров и адв. Г. Георгиева, не установява, че действително е направен разход по производството по дело № 114/2018 г. по описа на СРС, с което се обосновава предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно съдът е съобразил, че договорът за правна защита и съдействие, на основание който се претендира настъпването на имуществената вреда, е представен едва след приключване на производството по обжалване на наказателното постановление пред СРС и като частен документ без материална доказателствена сила го е обсъдил ведно с останалите доказателства по делото, като е отчел липсата на други такива, които да са представени за установяване на твърдяната вреда. В тази връзка следва да се съобрази и факта, че в приложеното пред въззивната инстанция заверено копие на пълномощно за процесуално представителство, също не се съдържат уговорки за заплащане на възнаграждение. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти е на ищеца. До приключването на съдебното производство по административнонаказателното дело не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, разписки, списък на разноските, фактури, банкови извлечения или други, установяващи договорки за плащане и извършване на такова. Изводът е, че в това производство не е представен изискуемият по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд, както и уговарянето и заплащането на определен размер на адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът правилно е отчел и обстоятелството, че не може да бъде установен безспорно размерът на договореното между ищеца Димитров и пълномощника адв. Георгиева адвокатско възнаграждение от договора за правна защита и съдействие, тъй като в същия се съдържат зачертавания и поправки в полето за договореното възнаграждение. Поради това в случая правилно е преценено от състава на АССГ, че представянето на този документ извън рамките на съдебното производството по административнонаказателното дело, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение