Решение № 6802 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3529/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на И. А. М., гражданин на Сирия, чрез назначения по реда на ЗПП процесуален представител адв. Димитрова, срещу Решение 1579/21.02.2025 г., постановено по адм. д. 51/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин срещу Решение 12570/03.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, роден на [дата]. в Сирия, обл. Идлиб, [населено място]. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението на съда е постановено в противоречие с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и че в конкретната хипотеза са били налице условията за предоставяне на международна закрила. Според жалбоподателя, съдът е изложил формални съображения и не е отчел бежанската история и обстановката в страната по произход на чужденеца. Поради това претендира за отмяната на атакуваното съдебно решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението на председателя на ДАБ. Ответникът по касационната жалба, председателят на ДАБ при МС, се представлява от юрк. Хичовски, който оспорва нейната основателност с позоваване на актуална справка за ситуацията в Сирия и иска оставяне в сила на решението. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред първостепенния съд Решение 12570/03.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, роден на роден на [дата]. в Сирия, обл. Идлиб, [населено място]. Според фактическите установявания на Административен съд Хасково началото на закрилното производство е поставено с молба от 23.07.2024 г., въз основа на която чужденецът е регистриран в ДАБ с имена И. (собствено) М. (бащино) А. (фамилно), гражданство Сирия, етническа принадлежност [етническа принадлежност], роден на [дата]. в Сирия, обл. Идлиб, [населено място], с основно образование, професия [професия], религия [вероизповедание], неженен, без документи за самоличност. В рамките на проведено на 03.09.2024 г. интервю И. А. М. посочил, че е на 30.06.2024 г. напуснал Сирия, заедно с майка си и сестра си, и нелегално преминали в Турция, където останали около един месец. На 20.07.2024 г. влязъл нелегално в България заедно с тях и след като преминали на българска територия, сами потърсили закрила от властите след два дни. Заявил, че е роден и живял в [населено място], обл. Идлиб до 2023г., след което заминали за гр. Идлиб и оттам напуснал Сирия. Посочил, че се преместили в гр. Идлиб, защото редовната армия дошла и превзела селото. Разказали му, че след като напуснали селото домът им бил разрушен. Посочва първо, че град Идлиб се контролирал от Ф. А. Н., имало сражения от редовната армия, от самолети, постоянно имало инциденти. Последният инцидент бил един месец преди да напуснат. След това обаче казва, че в град Идлиб се водели сражения от време на време, но лично не е бил свидетел на сражения. Отрекъл да е бил арестуван или осъждан или да е имал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не е участвал в политически парти, не бил заплашван и не му било оказвано насилие, не е отбил военната си служба, но и не бил търсен за мобилизация. Заявил, че би се завърнал в Сирия. Подал молба за закрила в България, защото била сигурна и безопасна страна, в която се дава статут. Според приложените интервюта с майката и непълнолетната му сестра причините за напускане на Сирия са идентични и не се установяват противоречиви данни в бежанските им истории. При така заявената бежанска история и отсъствието на данни спрямо касатора да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, АС Хасково е възприел като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и е заключил, че мотивите за напускане страната му по произход не са релевантни за придобиване на бежански статут. След анализ на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, инстанцията по същество приема, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход, но не поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. Решението е правилно. Не се установяват наведените в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка АС Хасково е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани въз основа на възприетите факти и дават отговори на всички доводи на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По силата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд, съобразявайки бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на И. А. М.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група, нито се сочат конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Причината, поради които е напуснал държавата по произход и отказва да се върне в нея, е войната. Касаторът е заявил, че желае да остане в България, защото положение в Сирия за момента е трудно за живеене, неговото село и къщата му са разрушени и няма къде да се завърне и какво да прави там. Баща му е починал, има една сестра и роднини, които живеят в Сирия, а с майка си и другата си сестра напуснали страната заради войната. Декларирал е, че не е бил арестуван и осъждан в Сирия. Нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не членувал в политически партии, не участвал във въоръжена групировка, не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му и лично не е бил свидетел на сражения. Изложеното обосновава извод, че в разглеждания случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. Споделят се изводите на инстанцията по същество, че касаторът не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, което обуславя правилност на извода на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Обосновани са изводите на АС - Хасково и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. И. А. М. не заявава да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на бежанската история на чужденеца и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07 по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Административният съд подробно е обсъдил данните, дадени със справка с вх. МД-02-20/14.01.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, анализирал е и информацията относно Сирия, допълнително представена пред него, формирайки правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият касатор не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на кандидата се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение както на чл. 8, така и на чл. 9 ЗУБ. Първоинстанционният съд, след анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респ. за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката му е обусловена от цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното при проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и, обратно на касационния довод, не са формални, а ясни, логични и непротиворечиви. Отказът на председателя на ДАБ да предостави на сирийския гражданин международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт, отхвърлящ оспорването срещу административното решение правилен. Със сходни мотиви Върховният административен съд е оставил в сила и решенията на Административен съд Хасково, потвърждаващи отказите на председателя на ДАБ, обективирани в издадените от него решения, за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на майката и непълнолетната сестра на жалбоподателя (виж Решение 5662/30.05.2025 г. по адм. д. 2667/2025 г. и Решение 6059/05.06.2025 г. по адм. д. 1623/2025 г.). Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение