Решение № 585 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13029/2017 г.

Решение № 585 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13029/2017 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалби на М. Тошева и Л. Тошев против заповеди съответно № ЗС-207/18.10.2017 г. и № ЗС-199/18.10.2017 на министъра на отбраната на Република България, с които е наредено изземване на недвижим имот, частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната и по жалба на А. Брайкова против същите заповеди. (Последната не е адресат на обжалваните заповеди и е конституирана като жалбоподател след изрични определения на Върховния административен съд, петчленен състав, в този смисъл: определение № 5051/19.04.2018 г. по адм. дело № 3557/2018 г. и определение № 5160/20.04.2018 г. по адм. дело № 4572/2018 г.). Жалбоподателите Тошева и Тошев поддържат съответно, че оспорените административни актове са постановени в нарушение на административнопроизводствените правила и при отсъствие на материалноправните предпоставки за изземване на имота. Излагат съображения, че заповедите са нищожни, тъй като е налице влязла в сила заповед със същия предмет и страни. Молят оспорените административни актове да бъдат отменени, като им се присъдят разноските по делото. Жалбоподателката Брайкова поддържа същите доводи и искания и също претендира разноски. Ответникът - министърът на отбраната оспорва жалбите. Излага твърдения, че жалбите на Тошева и Тошев са неоснователни, а тази на Брайкова – недопустима. Моли да бъдат отхвърлени. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбите и представените доказателства, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Със заповед № 419 от 15.10.1971 г. на началника на Гарнизонна жилищна част София пенсионираният служител на Министерство на отбраната П. Наков Тошев и четиричленното му семейство (съпруга и жалбоподателите М. Тошева и Л. Тошев, съответно дъщеря и син) са настанени в жилище от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната, находящо се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] състоящо се от две стаи, хол, кухня баня и мазе № 7 (акт за частна държавна собственост № 7672/1971 г.). Въз основа на заповедта на 15.10.2010 г. е сключен договор за наем на жилището. След смъртта на наемателя П. Тошев през 1988 г. имотът е предоставен под наем на съпругата на последния А. Тошева с договор, сключен на 14.12.2001 г. След смъртта на последната през 2006 г. (акт за смърт) в жилището продължават да живеят жалбоподателите Л. Тошев и М. Тошева, наследниците на починалата (удостоверение за наследници № 000442/08.04.2008 г.). Двамата отказват да освободят имота, въпреки отправените няколко покани за това. През 2009 г. министърът на отбраната предприема действия за изземване на имота от жалбоподателя Тошев, като издава заповед за изземване № ЗС-78/18.03.2009 г. Последната влиза в сила (решение на ВАС по адм. дело № 7452/2009 г. на трето отделение и решение по адм. дело № 1946/2010 г., постановено от петчленен състав), но не е изпълнена, тъй като действията на органа по принудително изпълнение на заповедта са отменени от съда (решение по адм. дело № 3609/2009 г. на АССГ). След 2009 г. и към момента жалбоподателите Л. Тошев и М. Тошева, както и пълнолетната дъщеря на последната жалбоподателката Брайкова продължават да ползват и да живеят в апартамента (обстоятелство неоспорено от страните). Въз основа на докладни записки на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" с предложение за изземване на апартамента и констатация, че жалбоподателите Л. Тошев и М. Тошева държат жилището без основание, министърът на отбраната издава заповед № ЗС-199/18.10.2017 г. и заповед № ЗС-207/18.10.2017 г., предмет на оспорване, с които на основание чл. 80а ЗДС разпорежда изземване на имота съответно от жалбоподателя Л. Тошев и от жалбоподателката М. Тошева. При тези факти настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Жалбите на Л. Тошев и на М. Тошева са подадени в срока по чл. 149, ал. 1 АПК (според представените обратни разписка заповедите са съобщени на жалбоподателите съответно на 03.11.2017 г. и на 02.11.2017 г.) и от лица, за които съответните оспорени административни актове са неблагоприятни, поради което са допустими. Жалбата на А. Брайкова против двете заповеди също е допустима. В този смисъл са съображенията за наличие на правен интерес от оспорване на актовете, изложени в определение № 5051/19.04.2018 г. по адм. дело № 3557/2018 г. и определение № 5160/20.04.2018 г. по адм. дело № 4572/2018 г. на петчленни състави на Върховния административен съд. Тези съдебни актове са влезли в сила и са задължителни за настоящата инстанция. Ето защо следва да се приеме, че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство в тази част, а доводите на ответника в този смисъл са неоснователни. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Оспорените заповеди са издадени от компетентния съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК - заповедите са писмени и в тях са посочени фактическото и правно основание за изземване имота. При издаване на оспорените заповеди не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административните актове са постановени след предложение на изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" до министъра на отбраната за изземване на имота по реда на чл. 80а ЗДС. Производството по издаване на оспорените заповеди се развива по инициатива на административния орган и се основава само на писмени доказателства, като договори за наем, заповед за настаняване, влезли в сила съдебни решения и др., които са известни на жалбоподателите. Поради това обстоятелството, че жалбоподателите са запознати само с крайните административни актове не накърнява правото им на защита, тъй като всички възражения срещу заповедите или твърдения и доказателства, за наличието на правно основание за упражняване на фактическа власт върху жилището, могат да бъдат направени или представени в хода на настоящия процес. Оспорените заповеди са издадени и след изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80а, ал. 1 ЗДС. Съгласно цитирания текст имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. В случая предмет на оспорените заповеди е апартамент, частна държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, който се държи без основание от жалбоподателите. Нито един от тримата жалбоподатели не отговаря на условията за настаняване в ведомственото жилище, предвидени в чл. 22-29 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Жалбоподателите Тошев и Тошева са настанени в имота като пълнолетни членове на семейството на П. Тошев. След смъртта на последния наемните правоотношения с жалбоподателите не са продължени и наемен договор с двамата не е сключен, а същите не са посочени и като наематели и в договора за наем, сключен между изпълнителния директор на ИА "Управление на частната държавна собственост на Министерство на отбраната" и тяхната майка А. Тошева през 2001 г. Следователно двамата държат имота без основание. Дори да се приеме, че на оспорващите Тошев и Тошева е предоставено право да ползват имота с договора за наем, сключен с тяхната майка през 2001 г., за което няма доказателства, то отново не са налице правни основания за упражняване на фактическа власт върху жилището, тъй като след смъртта на майка си през 2006 г. същите нямат основание да ползват ведомствения имот. Освен това цитираният договор е от 14.12.2001 г., поради което на 14.12.2011 г. изтича максималният десетгодишен срок, за който могат да бъдат отдавани под наем държавни имоти, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗДС. Изключение от разпоредбата са случаите, когато са налице предпоставките за настаняване в държавни ведомствени жилища, а в настоящата хипотеза, както се посочи, тези предпоставки по отношение на двамата жалбоподатели не са налице. С изтичане на срока договорът за наем се прекратява, поради което след 14.12.2011 г. жалбоподателите Тошева и Тошев ползват имота без правно основание. Жалбоподателката Брайкова също не отговаря на изискванията за настаняване във ведомствено държавно жилище, изброени в чл. 22 ППЗДС. Същата няма основание да упражнява фактическа власт върху имота, тъй като жилището не й е предоставено за ползване под наем или на друго правно основание. Всъщност твърдения и доказателства за обратното не са изложени и съответно представени. Вписването на адреса на жилището, предмет на оспорените заповеди, като постоянен адрес в личната карта на жалбоподателката установява изпълнение на административното задължение по чл. 90, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), но не и правно основание за държане на имота. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че и тримата жалбоподатели държат ведомственото жилище без правно основание. Ето защо предпоставките по чл. 80а ЗДС са изпълнени и издадените на основание цитирания текст заповеди за изземване на имота са законосъобразни. Влязлата в сила, заповед № ЗС-78/2009 г. за изземване на имота от жалбоподателя Л. Тошев, не представлява процесуална пречка за издаване на актовете, предмет на оспорване в настоящото производство, а доводите на жалбоподателите в обратния смисъл са неоснователни. Жалбоподателите Тошева и Брайкова не са адресати на заповедта от 2009 г. и не са участвали в съдебното производство по оспорването й. Жалбоподателят Тошев продължава да ползва имота след 2009 г. и към настоящия момент, поради което следва да се приеме, че са налице нови обстоятелства, които обосновават издаването на заповед № ЗС -199/18.10.2017 г., предмет на оспорване. Освен това заповедта от 2009 г. не може да бъде изпълнена с оглед разпоредбата на чл. 285 АПК. При постановяване на оспорените заповеди е спазена и целта на закона. Разпоредбата на чл. 80а ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая оспорените заповеди са издадени в защита на ведомствено държавно жилище, предназначено по силата на закона за удовлетворяване на жилищни нужди на държавни служители и техните семейства, от лица, които никога не са били служители на Министерство на отбраната и обитават жилището повече от 30 години без да отговарят на законовите изисквания за настаняване във ведомствения апартамент и въпреки опитите на административния орган за освобождаване на имота. Поради изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за отмяна на оспорените заповеди – същите са издадени от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличие на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. Ето защо жалбите на Л. Тошев и А. Брайкова против заповед № ЗС-199/18.10.2017 г. и на М. Тошева и А. Брайкова против заповед № ЗС-207/18.10.2017 г. са неоснователни и следва да се отхвърлят. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът е представляван от юрисконсулт и на основание и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ жалбоподателите следва да заплатят на Министерство на отбраната сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,