Решение № 31 от 5.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 2847/2017 г.

Решение № 31 от 5.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 2847/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Светла Чорбаджиева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "ЗЕМЕДЕЛИЕ" срещу Решение № 201/5 юли 2017 г. по т. д. № 31/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено Решение № 466/18.11.2016 г. на Пловдивския ОС по т. д. № 850 по описа за 2015 г. и вместо него е постановено отхвърляне на предявения от ДФ "Земеделие" София срещу ЕТ "Илиян Бистрашки" иск за сумата 284 511,15 лв., представляваща главница по договор за отпускане безвъзмездна финансова помощ № 6/311/01231 от 7 октомври 2014 г., връщането на която се претендира на основание чл. 8. 1 от договора поради неизпълнение задълженията на ползвателя по чл. 4. 1 б. "а" и б. "б" от договора и на задълженията му по наредба № 30/11.08.2008 г. на МЗХ ведно със законната лихва върху главницата от 17.12.2015 г. до окончателното плащане на сумата, както и на иска по чл. 86 ЗЗД за сумата 2613, 23 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 14.11.2015 г. – 16.12.2015 г. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Претендира се отмяната му и уважаване на исковете. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси. Ответникът по касация изразява становище в срока за отговор на жалбата, че не са налице основания за достъп до касационен контрол. С определение № 564/14 август 2018 г., постановено в настоящото касационно производство по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на Решение № 201/5 юли 2017 г. на Пловдивския апелативен съд по т. д. № 31/2017 г. В проведеното открито съдебно заседание на 26.02.2019 г. процесуалният представител на касатора ДФ "Земеделие" поддържа жалбата. Пълномощникът на ответника по касация ЕТ "Илиян Бистрашки" – адв. Ш. – изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ т. о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Пловдивския апелативен съд и нередовностите й са отстранени поради което се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 на 7 октомври 2014 г. Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР. По силата на договора ДФ "Земеделие" предоставя на ползвателя ЕТ "Илиян Бистрашки", [населено място], безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените реално извършени от ползвателя разходи свързани с осъществяването на проект № 16/311/01231 от 30 май 2013 г. Фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект и съобразно условията и сроковете в договора. Първоначално одобрената субсидия въз основа на представените от ползвателя документи е 284 511, 15 лв. Сумата е постъпила по банкова сметка на ползвателя на 16.02.2015 г. Инвестицията е реализирана чрез закупуване на 11 бр. автомобили, марка "Опел", предоставени с приемателни протоколи на ЕТ. С нотариална покана последният е известен, че е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1 и т. 2 пр. 3 от Наредба № 30 за условията и реда на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване на земеделски дейности". Уведомен е и за нарушение на чл. 8. 1 от процесния договор във вр. чл. 4. 17, б. "а" и "б" на същия. С оглед на допуснатите нарушения Фондът е отправил искане за възстановяване на сумата 248 511, 15 лв. в петнадесетдневен срок, след изтичане ползвателят дължи същата със законната лихва. Правно основание на претенцията е чл. 8. 1 от договора. Наредба № 30 регламентира реда за предоставяне на финансова помощ. Съгласно чл. 43, ал. 1 от цитираната наредба ползвателят е длъжен за срок от 5 години да използва придобитите активи по предназначението им. Той поема и задължението през същия период да не продава, дарява, преотстъпва ползването на активите – предмет на подпомагане под каквато и да било форма. Безспорно е обстоятелството, че инвестицията е реализирана, предназначението на закупените автомобили е да бъдат отдавани за ползване на трети лица под наем за осигуряване на превоз до определена туристическа дестинация. Спорно е дали третите лица-наематели могат да бъдат и юридически лица. Изрична забрана за това не се съдържа в текста на договора и в одобрения бизнес план. Въззивният съд е приел, че уведомителното писмо от 18.06.2014 г. съдържа предложение за изменение на бизнес-плана от ползвателя – неговата коригирана бизнес версия на хартиен носител. В тази коригирана версия на бизнес плана, одобрена от фонда са изразени намерения клиенти на фирмата да бъдат местни физически и юридически лица. Според въззивния съд от клаузата на чл. 4. 5 на договора става ясно, че автомобилите могат да се предоставят и на юридически лица. Според застъпеното от въззивния съд виждане договорът за предоставяне на безвъзмездна помощ може да бъде изменен само с подписването на двустранен анекс и при липса на такъв въпреки офертата планът е останал непроменен в частта, предвиждаща услугата на ползвателя да се предоставя не само на физически, но и на юридически лица. Наемател по договорите са били предимно юридически лица – търговски дружества, за което няма изрична забрана в одобрения бизнес-проект. Ползвателят не е нарушил и задължението си по чл. 4. 17 да ползва активите само по предназначението им и да не извършва разпоредителни сделки с тях. Съдът е заключил, че ползвателят е изправна страна по договора, поради което не дължи възстановяване на получената финансова помощ. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Едностранното обсъждане на събраните по делото доказателства от въззивния съд съставлява процесуално нарушение. По процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в мотивите си и да изгради изводите си въз основа на съвкупната им преценка е формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да направи изводите си след всестранно и задълбочено обсъждане на всички събрани по делото допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност и да постанови решението си въз основа на доказани правнорелевантни факти при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели. В обжалваното решение не са обсъдени задълбочено събраните писмени и гласни доказателства относно целите, за които са използвани наетите автомобили, както и резултатите от проверката, които не са оспорени. Автомобилите не са били открити на мястото на проверката, ползвателят е бил без персонал, а планът предвижда 1 бр. офис организатор. Наематели на леките автомобили са предимно юридически лица – 5 търговски дружества, автомобилите са отдавани и на физически лица, но дългосрочно, което изключва използването им за туристически цели. Наемател е и майката на ответника – Р. Б., действаща като ЕТ. Тя е наела автомобил за срок от 30 дни при наемна цена 600 лв., като е изминала 2478 км. При проверката на място са констатирани несъответствия, за които ползвателят е уведомен и му е предоставена възможност за възражения в 14-дн. срок. Според част от обясненията на наемателите автомобилите са ползвани за обмяна на опит, посещение на семинари, колективни уикенди с персонала /тим билдинг мероприятия/. Установено е, че в процедура по разглеждане на проекта ответникът е направил и изменения, декларирал е, че автомобилите ще бъдат отдавани под наем само на физически лица, навършили 21 г., с валидно свидетелство за правоуправление. Недоказан е останал доводът на ответника в отговора на исковата молба, че изменението на плана е направено само за постигане бързина в движението на преписката и изразената в писмото воля за отдаване на автомобилите само на физически лица е привидна. От значение е обективната изява на тази воля от ответника да отдава под наем автомобилите само на физически лица. Предложителят е обвързан от предложението за срока, определен в него. В случая срок не е посочен, но предложението не е оттеглено и между страните несъмнено е постигнато споразумение, че ответникът ще отдава под наем автомобилите само на физически лица. Тази обща воля на страните кореспондира с целта на проекта – предоставяне екскурзоводски услуги, водене на туристи в планината. По безспорен начин се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че в рамките на петгодишния срок от сключване на договора автомобилите са отдавани под наем нееднократно, а системно и дългосрочно на юридически лица и търговци, били са използвани системно за обмяна на опит с колеги от бранша в С. България, посещения на курсове с компютърна диагностика и презентации на техническо оборудване. Не отговаря на целта на договора и отдаването на автомобилите под наем на свързани лица – на майката на ищеца, и на дружеството, в което тя е съдружник. Месечната наемна цена не отговаря на посочената в бизнес плана и на целите за постигане на устойчива заетост в района. Допуснати са множество нарушения, активите са преотстъпвани и за ползване на лица под форма, която не се допуска от клаузите на договора. Констатираното неизпълнение на договорните задължения на ответника е основание за връщане на изплатената помощ със законната лихва от началния момент на забавата, определен с изтичане на срока за доброволно връщане на помощта съгласно връчена нотариална покана. Законната лихва от 14.11.2015 г. до деня на подаване на исковата молба възлиза на 2613, 23 лв., т. е. съвпада с цената на иска по чл. 86 ЗЗД. Главният и акцесорният иск се явяват основателни и доказани по размер, поради което обжалваното въззивно решение, с което същите са отхвърлени, следва да бъде отменено, като неправилно, а исковете – уважени. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т. о. на основание чл. 293, ал. 2 ГПК