Решение № 4389 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10613/2015 г.

Решение № 4389 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10613/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 и сл. от АПК. Образувано е по молба на Валентин Кирилов Ангелов, от гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение № 4040/11.06.2015 г. по адм. дело № 292/2014 г. на Административен съд София-град, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, поради наличие на ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Към молбата е приложено копие от приходна квитанция, от 28.09.1979 г. Ответникът: Директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" при СО, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт А.-Н., оспорва искането за отмяна, като неоснователно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, при служебно извършената проверка, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска, Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Валентин Кирилов Ангелов, против Заповед № РД-30-328/04.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОбСК" при СО, като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и с нея е наредено премахването на незаконен строеж "Стопанска постройка", находящ се в ПИ 2117, м. "ВЕЦ Кокаляне", зад бл. 2, с. Кокаляне, р-н "Панчарево". Решението е влязло в сила на 11.06.2015 г., когато е постановено, тъй като не подлежи на обжалване. Искането за отмяна е на основание чл. 239, т. 1 от АПК, поради наличие на ново писмено доказателство - приходна квитанция от 28.09.1979 г., издадена от РНС "9-ти септември", СО, кметство - с. Кокаляне, обективираща плащане на сумата от 50 лв. по из. дело № 20/42, от К. А. Поддържа се от молителя, че сумата по тази квитанция е заплатена глоба от това лице, което е негов баща, за узаконяване на строежа - предмет на описаната заповед, който документ е намерил по-късно, след влизане в сила на съдебното решение. На второ място се поддържа, че решението следва да бъде отменено като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение на делото, които при решаването му не са могли да да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са съществували към момента на гледане на делото, да са от съществено значение за правилното му решаване и да не са били известни на страната въпреки, че тя е положила дължимата грижа по водене на делото за попълването му с доказателства и за изясняване на спора от фактическа страна, при което не е могла да ги представи по обективни причини. В случая представеното писмено доказателство не е ново, по смисъла на разпоредбата, тъй като не отговаря на две от посочените условия, а именно да е от съществено значение за делото и страната, т. е Валентин Ангелов, да е положил достатъчно грижи за издирване и представянето му на съда, но въпреки това не е могъл да го представи по причини извън него. Приходната квитанция не е от съществено значение за делото, поради неустановеност на твърдението, че обективира плащане на глоба за узаконяване на процесния строеж. Узаконяването на незаконен строеж се извършва с Акт за узаконяване, издаден на основание законови разпоредби, даващи такава възможност, а плащането на глоба е част от тази процедура, която е следвало да бъде установена от решаващия съд при обжалване на заповедта, каквато в случая не е установено да има. От съдържанието на квитанцията не може да се направи извод, че плащането е глоба за узаконяване на строежа, а че се отнася за друго - плащане по из. дело 20/42. Индиция, че документът е неотносим към процесния строеж е и обстоятелството, че същият е издаден през 1979 г., а строежът по данни на искателя е построен в п-да 1985 - 1986 г., след който период би могло да се открие такава процедура по узаконяването му. Освен това ако искателят беше положил дължимата грижа по водене на делото като страна, би могъл да се снабди с документа по време на делото и да го представи, което не е направил по своя вина и този пропуск не може да бъде отстранен по реда на отмяната на влязло в сила решение. Не са основания за отмяна и посочените от молителя съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от съда. Последните представляват касационни основания за отмяна на неправилно решение, по реда на инстанционния контрол - чл. 208, вр. с чл. 209, т. 3 от АПК, но не и основания за отмяна на неправилно решение, по реда на извънинстанционния контрол по чл. 237, ал. 1 и сл. от АПК, какъвто е процесният. По изложените съображения искането за отмяна се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. При този изход по спора и направеното искане, на ответника се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300 лева, платими от молителя. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение