Решение № 2170 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2015 г.

Решение № 2170 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Стефанка Костадинова Цветкова- Бенонова, Трайчо Костадинов Йорданов, Драгинка Трайкова Цветкова против Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София (Решение № 438), в частта относно определения размер на паричното обезщетение за част от следния недвижим имот, а именно: имот с идентификатор 68134.2808.2236, находящ се в район "Връбница", кв. "Обеля" - територия с действаща регулация, представляващ земеделска територия, с начин на трайно ползване нива, с площ 3,399 дка, за което е определено парично обезщетение в размер на 44483,00 лв. Жалбоподателите твърдят, че определения от административния орган размер на обезщетението е занижено и не съответства на действителната пазарна стойност на отчуждената част от имота. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на РБ, редовно призован, се представлява от юриск. Ангелов, който оспорва жалбата и твърди, че размерът на дължимото обезщетение за отчуждената част от процесния имот, определен от административния орган на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, е съобразен с изискването на закона за равностойно парично обезщетение. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура"-, чрез процесуалните си представители, поддържат становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част. Жалбата е предявена от надлежни страни- адресати на решението на МС, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. В оспорената му част Решение № 438/12.06.2015 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор имот с идентификатор 68134.2808.2236, находящ се в район "Връбница", кв. "Обеля" - територия с действаща регулация, представляващ земеделска територия, с начин на трайно ползване нива, с площ 3,399 дка, за което е определено парично обезщетение в размер на 44483,00 лв. Видно от представеното по делото Решение № 6/14.12.1998 г. на ПК "Връбница", жалбоподателите се легитимират като собственици по наследство от Костадин Йорданов Цветков на нива, четвърта категория, местност пасище, с площ от 3.399 дка, представляващ ПИ № 2236, к. лист 113 на м. "Модерно предградие"- Обеля - II част, гр. София. По делото страните не спорят, а и приетата по делото експертиза доказва, че цитирания по-горе имот по плана за земеразделяне на с. Обеля е идентичен с имот с идентификатор 68134.2808.2236, част от който се отчуждава и размерът на обезщетението за която част е предмет на обжалване по настоящото дело. От представената административна преписка се установява, че административният орган е изготвил независима оценка на отчуждаваната част от имота съгласно предоставените на оценителя от Агенцията по вписванията пазарни свидетелства, при което е определен оспорвания пред ВАС размер на дължимото обезщетение за отчуждения имот, като са ползвани пазарни аналози за земеделска земя в същия район на гр. София, т. е. район "Връбница", в който попада и процесния имот от кв. Обеля. По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-оценителна експертиза с вещо лице Веселка Дановска, в която експертът е обсъдил пазарни аналози за имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, в рамките на относимия период по § 1а от ДР на ЗДС - 2.04.2014 г. - 2.04.2015 г. Съгласно приетата в с. з. от 23.11.2015 г. експертиза вещото лице е представило експертно заключение в два варианта: пазарна оценка за процесния имот като земя в урбанизирана територия и оценка на отчуждаемата част от същия като земеделска земя. При приемане на заключението вещото лице, устно в съдебно заседание е заявило, че поддържа първия вариант от представеното от нея в писмен вид заключение, тъй като намира, че процесният имот попада в строителните граници на гр. София, т. е. в градския район, а съгласно Закона за устройството и застрояването на Столичната община- чл. 8 " в градския район няма обособени зони за земеделско ползване". Представено е и е прието по делото в с. з. на 23.11.15 г. и допълнение към първоначално изготвената експертиза, основано на допълнително представено по делото писмо от Дирекция "Общински приходи"- ОП "Надежда"- Връбница от 15.10.2015 г. относно размера на данъчната оценка за поземлен имот с идентификатор 68134.2808.2236, видно от което изчисленото равностойно парично обезщетение съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗДС по реда на чл. 96, ал. 1 от ППЗДС е в размер на 170 011.20 лв. В с. з. на 18.01.16 г. е приета представената от вещото лице Корекция на Допълнение към съдебно-оценителна експертиза във връзка с констатирана техническа грешка в горепосоченото писмо на Дирекция "Общински приходи" и представено ново писмо от 21.12.2015 г. Съгласно корекцията отново изчисленото равностойно парично обезщетение съгласно чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС по реда на чл. 96, ал. 1 ППЗДС за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони е в размер на 170 011.20 лв., който е по-голям от посочения в РМС № 438/12.06.15 г. размер от 44 483 лв. Настоящият съдебен състав на ВАС кредитира изцяло втория вариант и Приложение 2 от основната СОЕ, касаещ РПО за отчуждаемата част от процесния имот и не кредитира Първия вариант и Приложение 1 от основната СОЕ. Заключението по основната СОЕ по Втори вариант и Приложение 2 отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а, т. 1, т. 2 и т. 4, б. "а" и "в" от ДР на ЗДС и същото като обективно и компетентно изготвено следва да се кредитира при преценката на съда относно законосъобразността на определените в административния акт размери на дължимите обезщетения за отчуждаваната част от процесния имот. Съдът не кредитира Вариант първи и Приложение 1 от основната СОЕ, касаещ РПО за отчуждаваната част от имота. Видно от събраните по делото доказателства, имот 68134.2808.2236, макар да може да се счете, че преди влизане в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, процесният имот е попадал в урбанизирана територия, същият е неурегулиран и има траен начин на фактическо ползване - земеделска земя. Този факт се удостоверява от самата експертиза, посочваща, че съгласно кадастралния план имотът е посочен с начин на трайно ползване - нива, като няма данни това предназначение да е променено Макар във времето да са налице регулационни предвиждания за имота - като терени за транспортна инфраструктура, терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути и смесена междуфункционална зона, то същите са останали неосъществени като краен резултат и имотът е запазил начина си на трайно предназначение земеделска земя - нива, поради което следва да бъде оценяван като такава на основание § 1, т. 2а от ДР на ЗДС. Ето защо при приложението на посочените разпоредби съдът намира, че определящи и достоверни за пазарната цена на имота, предмет на отчуждаване за държавна нужда, са сделките с имоти с подобни характеристики, които се намират в непосредствена близост до отчуждения, т. е. в район "Връбница" на Столична община. Имотът следва да бъде оценяван като земеделска земя- нива и не са налице основанията на закона да се прилагат други методи извън този, използван в оценката, дадена пред административния орган и във вариант първи от основната съдебно- оценителната експертиза. Съгласно чл. 96, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, при отчуждаване на имоти - частна собственост, в урбанизирани територии и устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява. Анализът на събраните като доказателства пазарни аналози сочи, че те могат да се ползват за определяне на равностойно парично обезщетение, поради което и, както бе посочено по- горе, и начина на оценяване, който следва да бъде възприет в случая, е този по вариант втори на експертното заключение, не и по вариант първи, нито по допълнението към СОЕ. Поради това, че тази оценка на процесния имот е в размер на 44 483 лв., т. е. тя е в същия размер на определеното равностойно обезщетение за отчуждения имот с решението на Министерския съвет, а именно, то жалбата на Стефанка Костадинова Цветкова- Бенонова, Трайчо Костадинов Йорданов, Драгинка Трайкова Цветкова следва да бъде отхвърлена. Присъждане на разноски по чл. 143 от АПК не се дължи, доколкото от представителите на ответника и заинтересованите страни, за които обжалваният административен акт е благоприятен, такова искане не е отправено до съда. Водим от изложеното, Върховният административен съд