Решение № 9085 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14750/2013 г.

Решение № 9085 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14750/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП (с предходно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП) и от "Еко Глобал" АД в несъстоятелност чрез адв. Светослава Хаджиев - синдик против Решение № 3387/20.05.2013 г., постановено по адм. д. № 8180/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е обявена нищожността на ревизионен акт (РА) № 291100226/3.09.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1061/7.05.2012 г. на директор на Дирекция "ОУИ"- София при ЦУ на НАП и е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1061/7.05.2012 г. на директор на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП в частта в която производството по жалбата против РА е прекратено. Касатора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София иска отмяна на решението на административния съд и вместо него да се постанови друго, с което съда да се произнесе по съществото на спора. Касаторът "Еко Глобал" АД иска съдът да уважи касационната жалба и да постанови ново решение, с което да се обяви нищожността на РА и в частта в която производството по жалбата е прекратено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София и неоснователност на жалбата на дружеството. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени от страни по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Разгледана по същество, жалбата на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София е основателна. По оспорване на "Еко Глобал" АД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт № 291100226/3.09.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, в частта в която е потвърден с решение № 1061/7.05.2012 г. на директор на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, както и решението на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП в частта му, в която жалбата на дружеството е оставена без разглеждане и производството е прекратено, поради недопустимост на същото. За да обяви нищожността на ревизионния акт, административният съд е приел, че заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/ от 17.01.2011 г. не е връчена на ревизирания данъчен субект, поради което ревизионното производство не е започнало. Прието е, че не е връчена и заповедта за определяне на компетентен орган, както и че ревизионният доклад е подписан от трима от органите по приходите, но не е подписан от четвъртия. Според съда посочените нарушения и липсата на започнало ревизионно производство води до нищожност на ревизионния акт, в обжалваната част. Според съда незапочналото ревизионно производство води до нищожност на последващите извършени действия. Към касационната жалба Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София е приложена процесната ЗВР, ведно доказателство за връчването й по факс. Според настоящият касационен състав приетите от съда нарушения в ревизионното производство не обосновават нищожност на РА. С оглед на което, се налага извод за липса на процесуални нарушения, обосноваващи нищожност на РА. Изводите на първоинстанционния съд са неправилни и незаконосъобразни, а решението - постановено в противоречие с представените по делото писмени доказателства. Разглеждането на делото в първата инстанция е приключило без да бъде указано на ответника да представи доказателства за надлежно връчване на ЗВР и ЗОКО, съгласно изискванията на чл. 171, ал. 4 от АПК, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доколкото липсва произнасяне по съществото на спора относно законосъобразността на ревизионния акт, който неправилно е приет за нищожен, следва да бъде отменено изцяло съдебното решение, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. С оглед изхода на спора разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат определяни, а направените да бъдат определени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,