Решение № 295 от 26.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1576/2011 г.

Решение № 295 от 26.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1576/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. А. Т. срещу въззивно решение № 54, постановено от Софийски апелативен съд на 28.02.2011 г. по ВНОХД № 726/2010 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда от 24.09.2010 г., постановена от Софийски градски съд по НОХД № 880/2010 г., подсъдимият Т. е бил признат за виновен по обвинението за това, че на 07.02.2009 г. в гр. София умишлено умъртвил А. Т. Н., като убийството е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 пр. 3 вр. чл. 115 от НК е бил осъден на седемнадесет години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при строг режим в затвор. С присъдата си съдът е приложил разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК и е привел в изпълнение наказание в размер на една година лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 386/2007 г. на РС - гр. Берковица. Касационната жалба релевира наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Същите се аргументират в допълнение към нея, постъпило до даване ход на делото пред ВКС. По същество се оспорва законосъобразността на дейността на въззивния съд като контролна инстанция, тъй като от съдържанието на въззивното решение не личи да е извършен самостоятелен анализ на доказателствата, не е даден отговор за мотивите на подсъдимия за извършване на престъплението, не е изследвана защитната му версия за опит за отнемане на синджира му, както и не е обсъдена личността му с нейните особености. Твърди се, че съдът е ограничил правото на защита на подсъдимия, оставяйки без уважение исканията на защитата му за назначаване на съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи, които да установят обстоятелства, които биха повлияли на правната квалификация на деянието. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Пред касационната инстанция защитата поддържа жалбата и допълнението към нея и направеното с тях искане. Представителят на ВКП пледира за неоснователност на жалбата, като счита че въззивното решение е законосъобразно. Моли за оставянето му в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт и на приложените доказателства по делото, установи следното: При разглеждане на делото пред въззивния съд е било допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в това, че делото е било разгледано от незаконен състав. Видно от съдебните протоколи от въззивното разглеждане на делото и от съдебното решение, в състава на съда, който го е разгледал и е постановил въззивния съдебен акт, е участвал съдия С. И., който е бил и докладчик по делото. От материалите по делото /л. 38-40 от досъдебното производство/ се установява обаче, че същият съдия е взел участие като чл. от състава на Софийски апелативен съд, който се е произнасял в производство по чл. 64, ал. 7 и ал. 8 от НПК и е постановил определение на 17.02.2009 г. В качеството си на съдия от въззивния съд, произнасящ се по жалбата на обвиняемия Тишкарски в производство по обжалване на мярката за неотклонение "задържане под стража", докладчикът е участвал в състав, който е приел, че мярката за неотклонение не следва да се отмени, тъй като е било налице обосновано предположение, че обвиняемият умишлено е умъртвил пострадалия. Налице е било абсолютното законово основание за отвод на съдията-докладчик по делото, предвид наличието на предпоставката по чл. 29, ал. 1, т. 1 б. "г" от НПК. Тази разпоредба въвежда безусловна забрана за участие в състава на съда, разглеждащ делото по същество, на съдия, който е постановил определение, касаещо мярка за неотклонение задържане под стража на досъдебното производство. Тя е гаранция, предвидена в НПК, за спазване на принципа за безпристрастност на съда, отговаряща на изискванията и стандартите на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС . В своята практика Европейският съд за правата на човека /ЕСПЧ/ приема, че не може обективно да съществува достатъчна безпристрастност на съд, в състава на който участвува лице, което е вземало решение за задържане под стража и като такова се е произнасяло по доказателствата за вината на обвиненото лице. /решения по делата "Пиерсак", "Де Кюбер", "Пфайфер и Планкъл", "Хозчилд", "Падовани", "Нортиер"/. С неотвеждането на съдията, за когото е била налице законова забрана за участие в състава, разглеждащ делото по същество, е допуснато делото пред въззивния съд да бъде разгледано от незаконен състав. Налице е нарушение, което е от категорията на абсолютните процесуални такива съгласно чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. За него касационният съд е длъжен да следи служебно. Допускането му е винаги основание за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от съда, допуснал нарушението. В този случай с факта на констатиране на същото всяка контролна инстанция е длъжна да отмени постановения съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг законен състав на съда, без да е необходимо да изследва доколко това нарушение е накърнило съществено правата на някоя от страните в процеса. Предвид необходимостта от упражняване на правомощието му по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК касационният съд не намира за необходимо да обсъжда доводите, съдържащи се в касационната жалба на защитника на подсъдимия. Те следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на делото от въззивния съд. С оглед на това и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение