Решение № 8067 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14720/2015 г.

Решение № 8067 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14720/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Д." ООД, ЕИК *********, чрез проц. представител адв. К. Б., против решение № 1926/21.10.2015 г., постановено по адм. д. № 2754/2014 г. по описа на Административен съд П., както и по частна жалба на митница В., чрез проц. представител Л. С., против определение № 2534/23.11.2015 г., постановено по адм. д. № 2754/2014 г. по описа на Административен съд П.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска тяхната отмяна. Писмени възражения по жалбите са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Д." ООД, против решение № 32-57916 от 6.06.2014 г. на началник на митница В., потвърдено с решение № 338 от 15.07.2014 г. на директор на Агенция "Митници", с което е отказано да се разреши унищожаване на стоки под митнически контрол - лимонена киселина монохидрат 25000 кг., допусната до свободно обращение с ЕАД № 13BG002005H0050000/21.10.2013 г., по заявление от "Д." ООД. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. В Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, по искане на проц. представител на митница В. за изменение на решението в частта за разноските - съдът е оставил без уважение искането. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съобразно направените в хода на административното производство констатации, митническите органи са приели, че стоката, констатирана като налична при последващата проверка от страна на митническите органи в склада на дружеството в гр. П., не може категорично да се идентифицира със стоката, допусната за свободно обращение и крайна употреба с ЕАД № 13BG002005H0050000/21.10.2013 г., следователно, правилен е изведеният извод, че липсват предпоставките на чл. 238, § 2, предложение последно от Регламент № 2913/92 и съответстващия му чл. 861, ал. 2, т. 2 от ППЗМ за разрешаване на унищожаване на стоки под митнически контрол. Този съд споделя мотивите на решаващия съд, че обосновано и законосъобразно, митническите органи не са зачели претенцията на дружеството - жалбоподател за разрешаване на унищожаването на стоки под митнически надзор, както и, че приемането на обратното разбиране, поддържано от жалбоподателя, би довело до основаване на съдебния акт на предположения, а не на конкретно установени по делото факти, обстоятелства и данни, каквито не са налице в процесния случай. По искането за преюдициално запитване - ноторно е, че не се касае за валидността на акт, по смисъла на чл. 628 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Този съд намира, че мотивираното и приложено по дело искане, в тази връзка, не касае въпроси от значение за изхода на настоящия казус. В случая е било дадено разрешение за вдигане на стоките, с което същите са получили митническо направление "Допускане до свободно обръщение", което им е придало статут на местни стоки, поради което и същите са били освободени от митнически надзор, а цитираните норми касаят стоки под митнически режим. Освен това смисълът на посочените текстове, за които се иска това запитване са ясни и не будят никакво съмнение. По частната жалба. В този казус не е налице "административно дело с определен материален интерес", съобразно чл. 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предмет е обжалване на отказ да бъде разрешено унищожаване на стоки под митнически контрол, а не обжалване на отказ за анулиране на митническа декларация. Определение № 2534/23.11.2015 г. е правилно мотивирано, законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед направеното искане от ответника в настоящото производство за присъждане на разноски и изхода на делото, както и съобразно направеното от касатора възражение за прекомерност, последният ще следва да бъде осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав