Решение № 286 от 26.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2016 г.

Решение № 286 от 26.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Л. С. Д. за отмяна на влязло в сила на 6.01.15 г. решение № 5883 от 8.12.14 г., постановено по гр. дело № 15139/13 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено по предявен иск от Ц. А. Т. и И. А. Т. срещу Ж. С. С. -С., че ищците са собственици на имот с идентификатор 10135.5549.1640,с площ 776 кв. м., находящ се в [населено място], кв. Г., м. П., по силата на придобивна давност, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Молителката се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че е наследница по закон на ответницата Ж. С., която е била лишена от възможността да участва в съдебното заседание на 7.10.14 г., тъй като е починала на 2.04.14 г. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския районен съд. Ответникът по молбата Ц. Т. счита, че е просрочена, а по същество е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Ответникът по молбата И. А. Т. не заявява становище. С определение № 228 от 19.07.16 г. настоящият състав на IV г. о. на ВКС е допуснал до разглеждане молбата за отмяна в открито съдебно заседание, като е счел, че е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. От обстоятелството, че молителката е платила данък за процесния имот на 27.05.2015 г. не може да се направи категоричен извод, че тогава е узнала за съдебното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. От данните по делото се установява, че ответницата Ж. С. е била търсена на адреса, посочен в исковата молба на 24.12.13 г., на 5.01.14 г. и на 23.01.14 г., но не е намерена, нито е намерено лице, съгласно да получи призовката, поради което връчителят е залепил уведомление по чл. 47 ГПК. Тъй като ответницата не се е явила в канцеларията на съда да получи книжата, съдът е указал на ищеца да представи справка за постоянен и настоящ адрес. От представената справка от 27.02.14 г. е видно, че постоянният адрес на ответницата е посочения в исковата молба. При тези данни съдът е отправил искане до Адвокатския съвет на АК-В. за определяне на адвокат за особен представител на страната. С разпореждане на РС адв. С. е назначена за особен представител на Ж. С. и я е представлявала в процеса, в т. ч. и в съдебното заседание на 7.10.14 г. По делото не са постъпили данни, че на 2.04.14 г. ответницата е починала и съдът не е имал задължение да конституира наследниците й като страна по делото. При тези данни по делото настоящият състав намира, че не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Страната е била представлявана в процеса от служебен защитник. Спазена е процедурата по чл. 47 ГПК при назначаването му. Молителката Л. Д. не е била страна в процеса, а неконституирането на страна е извън обхвата на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ето защо в случая следва да се приеме, че не са налице сочените нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителката в производството. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, IV г. о.