Решение № 3266 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7901/2017 г.

Решение № 3266 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7901/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП и от "Скандимарк" ЕООД, гр. С. срещу решение № 3505 от 25.05.2017 г., постановено по адм. д. № 9469/2016 г. на Административен съд С.- град.

Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ДД"ОДОП") С. обжалва решението в частта, с която е изменен ревизионен акт (РА) № Р-22220315006628-091-001/14.06.2016 г., поправен с РАПРА № П-22220316114793-003-001/15.07.2016 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП С. в частта, потвърден с негово Решение № 1498 от 29.08.2016 г., а именно относно определените в резултат на ревизията задължения за ДОО в размер на 586 064,36 лв., за ДЗПО /УПФ/ в размер на 149 614,62 лв. и здравно осигуряване в размер на 255 329,88 лв. /общ размер 991 008,86 лв./ и лихви в размер на 238 828,85 лв., изменени от съда на ДОО в размер на 248 266,40 лв., ДЗПО /УПФ/ в размер на 67 472,50 лв. и ЗО в размер на 91 986,70 лв. /общо 407 725,60 лв./, ведно със съответните лихви.

"Скандимарк" ЕООД, гр. С., обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против процесния РА.

Касаторите излагат съображения за наличие на основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Двете страни молят за присъждане на разноски.

Като ответници по касационните жалби, всеки от касаторите оспорва касационната жалба на другия и моли решението да бъде оставено в сила в съответната част.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба на "Скандимарк" ЕООД, гр. С. и за основателност на тази, подадена от данъчния директор.

И двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Предмет на съдебен контрол е бил РА, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за вноски за ДОО в размер на 586 074,36 лв., допълнително задължително пенсионно осигуряване в УПФ - 149 614,62 лв. и здравно осигуряване - 255 329,88 лв., за периодите м. 05.2011 г., от м. 07.2011 г. до м. 12.2011 г., от м. 06.2012 г. до м. 11.2012 г., от м. 05.2013 г. до м. 12.2014 г., от м. 04.2015 г. до м. 09.2015 г., ведно със съответните лихви. Органът по приходите е установил, че "Скандимарк" ЕООД, гр. С. на основание чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е изпращало на сезонна работа в Швеция работници на длъжност "горски работник сезонен", като на лицата са издавани удостоверения "А1", относно държава-членка, чието законодателство се прилага в Р. България. Съгласно представените платежни ведомости, подаваните уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ и подадените декларации обр. 1 и обр. 6, осигурителните вноски на командированите в Швеция лица са определени върху минималния месечен размер на осигурителния доход в България за длъжност "горски работник-сезонен", по съответния код по НКПД. Органите по приходите като са приели, че от РЛ не са спазени условията на чл. 6а от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), са определили допълнителни осигурителни вноски, съобразно максималния месечен размер на осигурителния доход в България за съответните години.

Първоинстанционният съд е изследвал хронологията на измененията на нормата на чл. 6а КСО и е съобразил приложимата редакция за всеки един процесен период.

За да измени частично РА, съдът се е позовал на изчисленията направени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, приета и кредитирана от съда, като компетентно изготвена и неоспорена от страните. Експертът е съобразил обстоятелства, част от които невзети предвид от органите по приходите. Вещото лице е запазил декларирания осигурителен доход така, както е посочен в ревизионния доклад, тъй като е деклариран от ревизираното лице; осъществил е проверка на лицата с деклариран осигурителен доход "0" в справките по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда, за които е установил, че някои от работниците са напуснали, поради което не се включват в справките за изчисляване на допълнителни осигурителни вноски. Посочил е, че за тези, за които по-късно е заличено уведомлението за напускане, т. е. остават на работа и е запазил декларирания осигурителен доход "0"; не е вписал лицата за съответните периоди, при които разликата между деклариран осигурителен доход по месеци и осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, посочена в ревизионния доклад е равна на "0", тъй като не се включва доход за изчисление на допълнителни осигурителни вноски. При съобразяване изчисленията направени от вещото лице определените с РА задължения са изменени от съда на ДОО в размер на 248 266,40 лв., ДЗПО /УПФ/ в размер на 67 472,50 лв. и ЗО в размер на 91 986,70 лв. /общо 407 725,60 лв./, ведно със съответните лихви.

Решението е правилно.

Неоснователни са възраженията, изложени от двамата касатори. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд.

Нормата на чл. 6а КСО е изменяна във времето като за ревизираните периоди са приложими различни редакции, които визират следното:

• За периода м. 05.2011 г. и м. 07.2011 г. - м. 12.2011 г., осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.

• За периода м . 06.2012 г. - м. 11.2012 г. и м. 05.2013 г. осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.

• За периода м. 06.2013 г. - м. 12.2014 г. и м. 04.2015 г. - м. 05.2015 г., осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.

С писмо с вх. № 70-00-581/21.01.2016 г. на ИА "Главна инспекция на труда", е посочено, че в Швеция няма конкретно определена обща минимална ставка, като минималните заплати се определят чрез колективните трудови договори за отделните отрасли. За периода 01.06.2013 г. - 01.06.2014 г. има информация, като всеки, назначен на длъжността "горски сезонен работник" трябва да получава минимум 17 455 шведски крони на месец (равняващи се на 3 927,38 лв.), а за периода 01.06.2014 г. - 01.06.2015 г., в размер на 17 857 шведски крони (3 785,68 лв.) месечно. Съдът като е съобразил редакциите на разпоредбата за чл. 6а КСО и данните посочени в посоченото писмо и забраната за изменяне на акта във вреда на жалбоподателя, предвидена в чл. 160, ал. 5 ДОПК, правилно е счел, че изчисляването на осигурителните вноски е дължимо, съобразно максималния месечен размер на осигурителния доход в България за съответните години. За част от периодите, за които е имало информация за минималните ставки съдът правилно е счел, че още с РА е следвало да бъдат определени задължения в по-висок размер, а именно при съобразяване с данните за периода 01.06.2013 г. - 01.06.2014 г. всеки назначен на длъжността "горски сезонен работник" е трябвало да получава минимум 17 455 шведски крони на месец (равняващи се на 3 927,38 лв.), а за периода 01.06.2014 г. - 01.06.2015 г. - в размер на 17 857 шведски крони (3 785,68 лв.) месечно. Тези стойности са по-високи от максималния месечен размер на осигурителния доход в България, което е довело до правилно приложение на чл. 160, ал. 5 ДОПК от страна на съда и достигане до извода, че независимо от наличието на данни, РА не може да се изменя във вреда на жалбоподателя и е счел, че осигурителните вноски следва да се определят според принципа, приложен от ревизиращите органи.

За установяване на размера на задълженията съдът се е позовал на заключението по ССЕ, което не е оспорено от страните в процеса и същото прави изчисления на база посочените по-горе обстоятелства. Вещото лице е съобразило, че в изчисленията следва да се включват само лицата, които имат заповеди за командировка с посочен период, като в заповедите се зачита прекъсването на целия период на командироване и обособяването на два или три периода, там където това е посочено; декларираният от РЛ осигурителен доход;

напусналите работници, поради което не се включват в справките за изчисляване на допълнителни осигурителни вноски. За част от периодите, в които лицата не са отработили пълен месец, в таблиците към ревизионния доклад разликата между деклариран осигурителен доход и доход, върху който се дължат осигурителни вноски е изчислена пропорционално на отработеното време, което е съобразено и в изчисленията на експертизата. При спазване годните установености, вещото лице е констатирало разминавания при изчисленията на размера на задълженията, установени с РА, като за част от периодите те са по-малки от тези посочени в РА, в друга част са по-големи и не следва да се вземат предвид (както правилно е преценил и съдът, предвид забраната по чл. 160, ал. 5 ДОПК), а в трета част вещото лице констатира идентични с размерите, определени с РА.

Съдът като се е съобразил с изчисленията, дадени от вещото лице, правилно е редуцирал размера на определените задължения за осигурителни вноски. Същите са определени при обръщане внимание на детайлите по командироването на лицата, на действително отработеното време и при приложение на материалния закон и спазване на условието за по-благоприятните мерки.

С представените доказателства в хода на настоящото касационно производства от касатора "Скандимарк" ЕООД не се променят фактическите установявания. Възраженията изложени от същия по повод случаи, за които твърди че са сходни, са неоснователни.

Действително изложените от съда мотиви по повод изменението на РА са твърде оскъдни, но предвид назначената експертиза, която е дала обстойно и пълно заключение, настоящата инстанция намира за правилен крайния извод на съда за частична незаконосъобразност на РА, водещ до постановеното изменение на същия.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на данъчната дирекция се дължат разноски в размер на 5 118,16 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а на "Скандимарк" ЕООД такива в размер на 1780,44 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,