Решение № 5128 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2015 г.

Решение № 5128 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Д. Ц., от гр. С., подадена чрез пълномощника адвокат Г. И., против решение № 557 от 7.07.2015 г. по адм. дело № 478/2015 г. на Административен съд С.-област, с което е отхвърлена жалба й срещу Решение № 03-8888 #1 от 28.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - С. област, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № МП-03-27929#1 от 1.12.2014 г., с което на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО и § 4 от ПЗР на КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против административния акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТП на НОИ С.-област не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд С.-област е отхвърлил жалба на В. Ц. срещу Решение № 03-8888 #1 от 28.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - С. област, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № МП-03-27929#1 от 1.12.2014 г., с което на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО и § 4 от ПЗР на КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови това решение съдът е приел, че при преценката относно наличието на основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО административният орган правилно е приел, че трудът, положен от В. Ц. като "управител склад" в "Петрол" АД е от III категория труд, т.е. жалбоподателката няма необходимия общ осигурителен стаж. Така постановеното решение е правилно. Спорът пред съда е свързан с категорията на труда, респективно - осигурителния стаж на В. Ц. през периода 1.04.1986 г. - 1.01.1998 г. на длъжността "управител на склад светли горива" в "Петрол" АД. Правилно първоинстанционният съд е приел, че трудовият стаж положен от жалбоподателката за посочения период е от III категория труд. Това е прието и в мотивите на Решение № 8443 от 13.06.2012 г. постановено по адм. дело № 4149/2012 г. на ВАС. По силата на т. 66з ПКТП (отм.) работещите в химическата промишленост, които се пенсионират при 20 години трудов стаж в посочените производства на химическата промишленост и възраст 55 години за жените и 60 години за мъжете. Този трудов стаж да се счита за втора категория, като по отношение на Фирма "Петрол": продавач на петролни продукти и масла; лаборант-окачествител в поделенията на "Петрол" в страната без тези в Б., П., В. и Р.. Длъжността "управител на склад светли горива" не се обхваща от посочената разпоредба. Към момента на подаване на заявлението за пенсиониране за В. Ц. не са изпълнени кумулативно изискуемите предпоставки на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за пенсиониране, поради това, че не отговаря на едно от условията по чл. 68, ал. 1 от КСО - да има 34 години и 08 месеца осигурителен стаж. Към датата на заявлението жалбоподателката има навършена възраст 64 г., 00 м. 16 д. и общ осигурителен стаж от III-та категория - 29 г., 01 м., 24 д. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,