Решение № 9071 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5508/2010 г.

Решение № 9071 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5508/2010 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Величко Кирилов Петров от гр. Костинброд срещу Решение № 90/05.02.10 г. по адм. д. № 958/09 г. по описа на Административен съд - София-област с молба за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК . Ответниците по касационната жалба Тодорка Кирилова Стойнева и ДНСК - София не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд - София-област е отхвърлил предявения от касатора Петров срещу ДНСК - София иск с правно основание чл. 292 АПК с петитум да бъде признато, че не дължи изпълнение на влязлата в сила Заповед № 501/13.08.99 г. на главния държавен инспектор на ДНСК за премахване на незаконен строеж поради изтекла давност по чл. 285, ал. 1 АПК. За да постанови този правен резултат, съдът въз основа на доказателствата по делото е приел, че по време на висящността на съдебното производство по оспорване на заповедта давност не е текла, че заповедта е влязла в сила от датата на решението по адм. д. № 8819/06 г. по описа на Върховния административен съд - 13.02.07 г. и към датата на предявяване на иска и приключване на делото изпълнителното основание не е погасено по давност. Решението е правилно по следните съображения: Съгласно чл. 292 АПК задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Когато това изпълнително основание е обжалвано по съдебен ред фактите, настъпили до момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество се считат преклудирани. В случая ищецът не се е позовал на факти, настъпили след приключване на устните състезания в производството по приложеното адм. д. № 626/99 г. по описа на Софийския окръжен съд /инстанцията по същество/, а на изтекла давност по чл. 285, ал. 1 АПК. В тази връзка съдът е изложил принципно законосъобразни мотиви, че по време на висящността на съдебното производство по оспорване на административния акт на основание чл. 115, б. "ж" от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ давност не е текла и в унисон с данните по делото е приел, че заповедта е влязла в сила на 13.02.07 г. Липсата на твърдения и установявания относно факти от значение за изпълнението, настъпили след приключване на съдебното производство по повод оспорването на касатора срещу Заповед № 501/13.08.99 г. в инстанцията по същество и единственото твърдение за изтекла давност сочат на недоказаност и неоснователност на предявения по чл. 292 АПК иск, тъй като давността по чл. 285, ал. 1 АПК се прилага само по искане на страната в изпълнителното производство. С оглед изложеното обжалваното решение, правилно по резултата си, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение